Градска жълта треска МКБ A95.1

Жълтата треска е остра инфекциозна болест, протичаща с токсикоинфекциозен синдром, иктеро-хеморагичен синдром, а в по-тежките случаи се засягат миокарда, бъбреците. Смъртността е висока и достига до 50%.

Причинител на жълтата треска е вирусът Viscerophilus tropicus.

Градска жълта треска се наблюдава в общности, в които гъстотата на населението е висока. Главно условие за разпространение на инфекцията е наличието на постоянен резервоар на вируса - животни и хора, както и благоприятни условия за развитие на преносителите на заразата - комарите.

Жълтата треска от градски тип е чиста зооантропоноза. Болестта е разпространена в Централна Южна Америка - Перу, Венецуела, Боливия, Бразилия, Карибския басейн.

В миналото в Южна Америка жълтата треска е предизвиквала епидемии на всеки 5-9 години, които са се разпространявали от природните огнища в Амазонските гори към централните и западни части на континента. Напоследък това не се наблюдава. Предполага се, че причината е интензивното изсичане на горите през последните няколко десетилетия. От 1942 година насам в Южна Америка няма градска жълта треска. Комплексните противоепидемични мероприятия, основани на дезинфекция и ваксинация дават закономерни резултати в градските центрове.

Източник на заразата е човекът, а преносители са комарите от рода haemagogus, подред Stegomia. Механизмът на заразяване е човек-комар-човек. Женският комар се заразява от човека в края на инкубацията и през първите 3-5 дни на заболяването само при околна температура над 18ºС.

Възприемчивостта към жълтата треска е голяма. Заболяват предимно новопристигналите в ендемичните райони лица. Местното население притежава имунитет от детските години.

Инкубационен период на градската жълта треска е като тази при горския тип - 3 до 6 дни и има същото протичане.

Токсиинфекциозният период започва внезапно със силна треска, повишаване на температурата за кратко време до 39-40ºС, тежко общо състояние, силно главоболие, обща отпадналост, болки по мускулите на тялото и крайниците, гадене, повръщане.

Иктеро-хеморагичният период започва към 3-4 ден. След краткотрайна апирексия, температурата се повишава отново до 40ºС. Общото състояние се утежнява силно.

Реконвалесцентният период е кратък, бързо отзвучават токсикоинфекциозните признаци, изчезват хеморагичната диатеза и иктера и настъпва пълно оздравяване.

Клиничните признаци и епидемиологичните данни спомагат за диагнозата. Освен това се изследват серум и кръв за серологични и вирусологични изследвания.

За лечението на градска жълта треска от голямо значение е ранната хоспитализация. Назначава се строг постелен режим, пълноценно хранене, обилен прием на течности.