Жълта треска, неуточнена МКБ A95.9

Жълта треска, неуточнена е остра, особено опасна вирусна инфекция, разпространена в Централна Африка, Централна и Южна Америка и Карибския регион, която протича с внезапно начало, хиперпирексия, силно изразени токсиинфекциозен и краниофарингеален синдром, жълтеница, остра бъбречна недостатъчност, хеморагична диатеза, тежко протичане, нерядко с летален изход.

Причинителят на жълтата треска е Viscerophilus tropicus - малък РНК-вирус, слабо устойчив на външна среда и на дезинфекционни средства. Чувствителни към него са маймуните, белите мишки, морските свинчета и др. Култивира се лесно на кокоши ембриони и тъканни култури.

Входна врата на инфекцията е кожата. Заразяването настъпва при ухапване от комар. Спорен източника на заразяване на комарите се различават два типа:

• жълта треска от градски тип - източник на заразяване е болният човек в стадия на виремия, а преносител на заразата - комари от род Aedes aegypti
• жълта треска на джунглите - източник на заразяване са различни видове маймуни, както и други бозайници, някои гризачи, таралежи и др. Касае се за антропозооноза. Преносители на заразното начало са главно комари от рода Haemogogus, но може да се пренася и от други комари. При естествени условия епидемиологичната верига е маймуна-комар-маймуна. Човек случайно се включва в тази верига. За поддържане репликацията на вируса в комарите денонощната температура в дадения регион не трябва да спада под 25 градуса

Възприемчивостта на хората към жълта треска е висока, поради това при създадени условия лесно се развиват обширни епидемии. В последните десетилетия такива са описани в Судан, Нигерия, Етиопия, Сенегал, Панама, Тринидад и др. Последната епидемия преди няколко години в Източна Нигерия обхвана хиляди болни с висок леталитет. В нашата страна инфекцията може да бъде пренесена с хора, които са заразени в ендемичните райони и са пристигнали в страната по време на инкубационния период.

От входната врата вирусът попада в регионалните лимфни възли, където се размножава и прониква в кръвообращението. Следва локализация и натрупване на патогена в ретикуло-ендотелната система. След изтичане на инкубационния период настъпва повторно проникване в кръвообращението на големи количества от вирусите - това е началото на клиничните прояви. Поради висцеротропност и невротропност вирусът се локализира в черния дроб, костния мозък, бъбреците, сърдечно-съдовата и нервната система, където предизвиква дистрофични и некротични промени, които се последват от съответни клинични прояви:

• жълтеницата се дължи на увреждане на черния дроб
• острата бъбречна недостатъчност - на дистрофични и некротични промени на бъбречния паренхим, особено на извитите каналчета
• хеморагичната диатеза - на увреждане на съдовете, на черния дроб с намалено синтезиране на хемостазни фактори, на костния мозък с последваща тромбоцитопения, на ДИК-синдром, особено при шоковите състояния
• токсикоинфекциозният синдром - на действието на вируса, неговите рибонуклеинови киселини, антигени и др., които стимулират повишен синтез на провъзпалителни цитокини
• краниофарингеалният синдром - на засягане на шийния симпатикус
• неврологичните симптоми - с мозъчен оток, серозен менингит или менингоенцефалит

Инкубационният период продължава от 3 до 6, рядко до 9 дни. Жълта треска, неуточнена протича в три периода: начален (токсикоинфекциозен), на разгар (органни увреждания) и реконвалесцентен.

Началният период, който обикновено продължава 3-4 дни започва остро, внезапно, без продромални явления, със силно втрисане и главоболие, болки в мускулите на крайниците и гърба, гадене, повръщане, тежест в епигастриума, силно изразена отпадналост до прострация. Установява се добре представен краниофарингеален синдром (оточност и хиперемия на конюнктивите и лицето, ярко зачервена устна лигавица, дифузно зачервено гърло с енантем по мекото небце), фотофобия, обложен език със зачервен връх и ръбове. Пулсът е относително забавен. Болните са възбудени и неспокойни.

Периодът на разгара на болестта и органните прояви започва след 3-4 дни от началото на заболяването. След краткотрайна апирексия и подобрение на общото състояние отново температурата силно се повишава до 39 градуса и повече. Общото състояние бързо се влошава - прострация, анорексия, гадене и чести повръщания. Появява се степенно различна жълтеница с хепатомегалия, а при тежките форми - остра чернодробна недостатъчност. Развива се хеморагична диатеза - кожни кръвоизливи, кървене от венците, епистаксис, кървене от кухите органи (особено от стомаха) и повръщане на кървави, черни материи, наричано в Латинска Америка "el vomito negro". Диурезата бързо намалява, развива се остра бъбречна недостатъчност. Настъпва силно изразена брадикардия (пулс често под 50), глухи сърдечни тонове, хипотония до шоково състояние. Наблюдават се също промени в съзнанието - от възбуденост до сомнолентност и кома. Леталният изход настъпва между 6-ти и 9-ти ден от началото на заболяването.

Реконвалесцентният период настъпва между 8-ми и 10-ти ден. Температурата бързо се нормализира, изчезва жълтеницата, при бъбречна недостатъчност се появява полиурия, патологичните промени в урината изчезват, общото състояние се подобрява, възстановява се апетитът и т.н. Не се наблюдават рецидиви, нито остатъчни явления. Развива се траен имунитет.

Диагнозата жълта треска, неуточнена се поставя на базата на клиничната картина, епидемиологичната анамнеза и се потвърждава чрез изолиране на вируса от кръвта, което е възможно на 5-ия ден от началото на заболяването. Серологичното потвърждаване се извършва с двойни серумни проби. Използват се РСК, ELIZA и др.

Диференциална диагноза се прави с лептоспироза, хеморагични трески, възвратни тифове, рикетсиози, малария, вирусни хепатити, сепсис и др.

Прогнозата е много сериозна, особено при тежки и фулминантни форми, при които леталитетът може да достигне до 60-70%. При оздравелите няма трайни хронични последици.

При съмнение за жълта треска болните трябва незабавно да се хоспитализират. Диетата се съобразява с фебрилното състояние, бъбречното и чернодробното увреждане.

Липсва етиологично лечение. Има съобщения за прилагане на рибавирин със задоволителни резултати, особено ако се приложи в началото на заболяването. Патогенетичното лечение се провежда според чернодробното и бъбречното увреждане и според изразеността на хеморагичния синдром.

Профилактичните мерки спрямо жълта треска, неуточнена включват борба с комарите и строга защита на болничните стаи за ограничаване на техния достъп. Препоръчва се използване на репеленти при работа в ендемични зони. Прилага се специфична имунизация, особено на посетители на страни с жълта треска и при възникване на градски тип епидемия.