Хипофизна жлеза (glandula pituitaria)

от 03 апр 2015г.

Хипофизна жлеза (glandula pituitaria) - изображение

Хипофизната жлеза представлява нечифтен орган, който се разполага в хипофизната ямка на - sella turcica. Над тази ямка се разполага твърдата мозъчна обвивка - diaphragma sellae. Последната съдържа отвор, през който преминава фуниевидното краче - infundibulum, което свързва хипофизната жлеза с хипоталамусната област на главния мозък.

Хипофизната жлеза има овална форма, приплесната в горно-долно и предно-задно направление. Тя има следните размери: дължина 8-10 мм, широчина 12-15 мм и височина 5-6 мм. У мъжа жлезата тежи средно 0,6 гр., а при жените по време на бременността тя се увеличава, като след раждането не се връща до първоначалното си състояние. При многораждали жени тя може да тежи повече от 1 гр. Към хипофизата се причисляват и някои части на хипоталамуса: фуниевидното краче и срединното възвишение на tuber cinereum.

Субстанцията на жлезата е разделена на две основни части: предна или аденохипофиза и задна - неврохипофиза. Тези части се различават по топогрфия, както и по отношение на своя произход и функции.

1. Аденохипофизата - adenohypophysis (lobus anterior), произхожда от ектодермалната покривка на първичната устна ямка. Към нея се отнасят три части:

  • pars distalis - съставлява 3/4 от тялото на жлезата;
  • pars intermedia - тясна пластинка от клетки, прилепнала плътно към неврофипофизата;
  • pars tuberalis - тънък слой от клетки, разположен в предната част на tuber cinereum.

2. Неврохипофизата - neurohypophysis (lobus posterior), произлиза от ектодермата на третото мозъчно мехурче. Към неврохипофизата се отнасят:

  • lobus neurosis - заема задната 1/4 от тялото на жлезата;
  • инфундибуларна част - включва инфундибуларното краче - infundibulum;
  • eminentia mediana - срединно възвишение.

Дялове на хипофизна жлезаВ pars distalis на аденохипофизата, жлезният паренхим е изграден от три типа клетки: ацидофилни, базофилни и хромофобни. Тези клетки са разположени във взаимосвързващи се епителни повлекла, между които се намират фенестрирани капиляри и тънки слоеве хлабава съединителна тъкан.

1. Ацидофилните клетки (endocrinocyti acidophili), съставляват 30-40%. Те представляват средни по големина, окръглени клетки с цитоплазма, изпълнена с ацидофилни гранули, които съдържат хормони с протеинов характер. Тези клетки са соматотропни и мамотропни.

Соматотропните клетки синтезират и секретират полипептидния соматотропен хормон (соматотропин) или наречен още растежен хормон. Соматотропинът е изграден от 191-аминокиселини и представлява едноверижен полипептид, които повлиява въглехидратната, белтъчната и мастната обмяна и подпомага растежа на дългите кости. Патологично повишената синтеза на хормона в растящия организъм е причина за развитие на гигантизъм, а у израсналия индивид - до акромегалия. Намаленото образуване на хормона в детска възраст забавя костния растеж и като резултат децата остават с джуджешки ръст (хипофизарен нанизъм).

Допълнителна информация относно заболяванията, причинени от хипер- и хипопродукция на соматотропен хормон може да прочетете при:

Мамотропните клетки образуват пептидния хормон пролактин (мамотропен хормон). Този хормон стимулира синтезата на майчиното мляко след раждането. Все още не е установено действието на хормона у мъже. Броят на мамотропните клетки е по-голям при жени.

2. Базофилните клетки (endocrinocyti basophili) представляват 4-10% от всички типове клетки на аденохипофизата. В цитоплазмата на тези клетки се наблюдават базофилни гранули, които съдържат хормони с гликопротеинна природа. Между базофилните клетки се различават отделни подтипове, при които се наблюдават морфологични и хистологични вариации, свързани със синтезата на различни хормони. С оглед на това тези клетки биват гонадотропни, тиротропни и кортикотропни.

Гонадотропните клетки имат по-големи размери от останалите клетки на предната част на хипофизната жлеза и продуцират два гонадотропни хормона - фоликулостимулиращ и лутеинизиращ. Фоликулостимулиращият хормон стимулира овогенезата при жената и сперматогенезата при мъжа. Лутеинизиращия хормон подтиква развитието на Граафовия фоликул при жените, с последваща овулация и образуване на жълтото тяло, а при мъжете стимулира синтезата на полови хормони от Лайдиговите клетки на тестиса.

Тиротропните клетки синтезират и секретира тиротропния хормон (тиротропин, TSH). Този хормон от своя страна подтиква образуването и отделянето на хормони от щитовидната жлеза (тироксин и трийодтиронин). Тиротропните клетки имат сравнително големи размери и са струпани на групи в централната част на жлезата, като обикновено нямат пряк контакт с фенестрираните капиляри.

Кортикотропните клетки имат полигонална форма, добре развит зърнест ендоплазмен ретикулум и апарат на Голджи. Ядрото се разполага ексцентрично, а секреторните гранули са с големи размери. Тези клетки синтезират и секретират адренокортикотропния хормон (АКТХ, кортикотропин), както и меланоцитостимулиращия хормон (меланотропин, MSH), бета-липотропин и бета-ендорфин. Тези хормони се синтезират като един препрохормон - проопиомеланокортин, от чиято молекула се отцепват отделните хормони. АКТХ стимулира образуването на кортикостероидните хормони в кората на надбъбречната жлеза.

3. Хромофобните клетки (endocrinocyti chromophobi) съставляват 50-60% от всички клетки на аденохипофизата. Те са с малки размери, неясно очертани граници и тяхната цитоплазма не съдържа гранули. В тях не се произвеждат хормони. Смята се, че са стволови клетки, от които се развиват нови ацидофилни и базофилни клетки.

Pars intermedia на предната част на хипофизната жлеза представлява рудиментарна структура у човека, заемаща едва 2% от нейния паренхим. Съставена е от клетъчни повлекла, изградени от слабо базофилни и хромофобни клетки. В базофилните клетки се наблюдават малки секреторни гранули, съдържащи меалноцитостимулиращ хормон.

Pars tuberalis е изградена от клетъчни повлекла, намиращи се по протежение на кръвоносните съдове. Счита се, че в тези клетки се образуват гонадотропни хормони.

Неврохипофизата има невроглиален характер и е изградена от малки вретеновидни клетки с израстъци - питуицити (pituicyti). Тези клетки не изработват хормони. Неврохипофизните хормони се произвеждат от невросекреторни клетки в две от ядрата на хипоталамуса - nucleus supraopticus и nucleus paraventricularis. Образуваният в телата на тези клетки секрет се придвижва по техните амиелинови нервни влакна чрез аксонален транспорт, като се формира tractus hypothalamohypophysalis. Част от тези нервни влакна са къси и завършват в капилярната мрежа на хипофизната портална система. От тях по кръвен път невросекретът достига до клетките на аденохипофизата. Основната част от нервните влакна стигат до неврохипофизата с аксовазални синапси в близост до фенестрираните капиляри. Секретът им попада в капилярната кръв и чрез нея се разпространява в целия организъм.

Невросекреторният материал се състои от неврохипофизни хормони, гликопротеина неврофизин и аденозинтрифосфат (АТФ). Тези хормони са вазопресин (антидиуретичен хормон) и окситоцин. Вазопресинът предизвиква повишаване на артериалното налягане при човека. Той има активност и на антидиуретичен хормон, като стимулира обратната резорбция на вода в дисталните каналчета на бъбреците. При недостатъчна секреция на вазопресин настъпва заболяването безвкусен диабет. Окситоцинът стимулира съкращенията на гладката мускулатура на матката по време на родовия акт и при полов контакт, а също предизвиква отделяне на мляко от млечната жлеза по време на кърмене.

В неврохипофизата се откриват и специфичен вид глиални клетки - централни глиоцити (gliocyti centrales), които съставляват 20% от нейния обем и притежават разклонени израстъци, завършващи до стените на капилярните стени.

Кръвоснабдяване на хипофизна жлезаКръвообращението в хипофизната жлеза се осъществява от две независими едно от друго съдови русла. Аденохипофизата се кръвоснабдява от горната хипофизна артерия - клон на a. carotis interna. Горната хипофизна артерия дава клончета за pars distalis, които внасят кръв в синусоиди, а също и клончета за първичната мрежа от фенестрирани капиляри в инфундибуларното краче и срединното възвишение. От тези капилярите започват венозни съдове, които се насочват към предната част на аденохипофизата, където дават началото на синусоиди. По този начин се формира порталната система на хипофизата. Тази система осъществява връзката межди централната нервна система и предната част на хипофизата.

Неврохипофизата се кръвоснабдява от долната хипофизна артерия - клон на a. carotis interna. Долната хипофизна артерия се разклонява в капилярна мрежа, в която се отделя невросекретът. Кръвта от хипофизната жлеза се оттича от хипофизните вени, които се отварят в sinus cavernosus.

4.2, 6 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА Хипофизна жлеза

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиология