Медикаментозен хипопитуитаризъм МКБ E23.1

Към уврежданията на ендокринната функция се включва и засягането на хипофизната жлеза. При намаляване концентрациите на точно определени хормони се говори за селективен хипопитуитаризъм, докато засягането на повечето или всички, секретирани от жлезата хормони, се означава като панхипопитуитаризъм. Различни фактори могат да провокират развитието на болестта, като една особено форма е така нареченият медикаментозен хипопитуитаризъм, провокиран от приема на определени лекарства. Ранното разпознаване на белезите на болестта и преустановяване приема на съответните, провокиращи го лекарства, подобрява прогнозата и намалява рисковете от развитие на сериозни усложнения.

Медикаментозен хипопитуитаризъм: особености и симптоми

Хипопитуитаризъм е заболяване, при което има намалени или напълно липсващи един или повече хормони на хипофизната жлеза. Хипофизата е жлеза, която контролира дейността на повечето жлези в организма и изпълнява изключително важно, комплексни функции.

Засягането на хипофизата често е резултат от въздействието на различни вредни фактори, подлежащи заболявания и въздействия. При развитие на болестта вследствие прием на определени лекарства се говори за медикаментозен хипопитуитаризъм.

Състоянието има относително ниска честота във връзка с малкото на брой (към момента известни) лекарства, индуциращи състоянието. Сигурни доказателства и категорична връзка между медикаментозната терапия и развитието на хипопитуитаризъм е доказана при лечение с някои биологични препарати. Лекарствата се използват най-често в комплексното онкологично лечение или при някои автоимунни заболявания, като при различен процент от пациентите част от страничните ефекти включват развитие на възпалителни изменения по хода на хипофизата (развива се хипофизит) и засягане на функционалната активност на жлезата.

Лекарствата са от групата анти-CTLA4-mAbs с основните представители ипилимумаб и тремелимумаб, като развитието на хипофизните увреждания показва дозово зависим характер (с повишение на дозата нараства и рискът).

Случаи с развитие на медикаментозен хипопитуитаризъм са описани и при лечение с интерферони (самостоятелно или в комбинация с рибавирин) при пациенти с хепатит С.

Възможно е множество други медикаменти по един или друг механизъм да провокират увреда на хипофизната жлеза, но са необходими задълбочени и обхватни проучвания в областта за уточняване и изясняване на категоричната връзка между лекарствения прием и засягането на хипофизата.

Клиничната картина обикновено е неспецифична, с нехарактерни симптоми, включващи при много от пациентите различно по тежест главоболие, което не се повлиява от стандартно използваните облекчаващи средства, умора, слабост, а в някои случаи и зрителни нарушения.

Обикновено се засягат лица в активна и напреднала възраст, като наличието на подлежащи заболявания в комбинация с нехарактерното протичане може допълнително да затрудни клиницистите за диагностиката на болестта.

Възможно е развитие на различни по вид и тежест първични и вторични усложнения, някои от които могат да имат неблагоприятни последици в дългосрочен план.

Поставяне на диагнозата

За диагнозата медикаментозен хипопитуитаризъм значение имат клиничната картина, провеждането на множество разнообразни клинични изследвания. Те имат за цел да установят нарушената функция на хипофизата или хипоталамуса. Често се налага провеждането на комплексни, комбинирани и задълбочени изследвания с цел доказване и потвърждаване от една страна на хипопитуитъризма, а от друга е необходимо и установяване и уточняване етиологията на заболяването и провокиращите фактори с цел оптимизация на последващата терапия.

Най-често диагнозата се базира на информацията, получена от следните изследвания:

• анамнеза и физикални находки: оплакванията при някои форми на заболяването са характерни, докато при други данните от анамнезата имат изключително слабо информативно значение, поради неспецифичните симптоми на заболяването. Значение се обръща на наличието на подлежащи заболявания, травми, операции, приемани лекарства и давността на оплакванията. Физикалните находки показват голяма вариабилност от наличието на характерни промени при някои пациенти до липсата на каквито и да е видими признаци на заболяване
• лабораторни изследвания и хормонален статус: стандартните лабораторни изследвания имат за цел оценка на общото състояние на засегнатия, като се проследяват електролитният баланс, алкално-киселинното равновесие, маркери на възпалението, хемопоезата, коагулационният статус и други. С изключително високо диагностично значение са резултатите при изследване на определени хормони (в зависимост от оплакванията на болния се проследяват концентрациите на определени хормони), като най-често се изследват нивата на гонадотропните хормони и пролактин, тиреотропния хормон и нивата на щитовидните хормони, антидиуретичен хормон. Установяването на ниски нива в комбинация с клиничните данни и образните находки обикновено поставят диагнозата
• образна диагностика: с важно информативно значение са компютърната томография и ядрено-магнитен резонанс, които могат да покажат наличието на промени в структурата на хипофизата, неоплазми, засягане на кръвоснабдяването, възпалителни промени и други и се назначават за подпомагане на диференциалната диагноза

Диференциална диагноза най-често се прави с дисфункция на периферните жлези, с различни заболявания на съединителната тъкан, с неврози и депресивни състояния. Необходимо е различаване от другите форми на хипопитуитаризъм, както и от някои други разстройства на ендокринната функция.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите с доказан и диагностициран медикаментозен хипопитуитаризъм обикновено е комплексен, строго индивидуален и включва комбинация от консервативни мерки за овладяване симптомите на болестта, предотвратяване развитието на усложнения и подобряване прогнозата.

За целта най-често се назначават:

• преустановяване приема на лекарствата, индуциращи заболяването: в масовия случай се назначава като инициална мярка за лечение преустановяване употребата на лекарствата, които се предполага, че са отключили заболяването. При необходимост от провеждане на лечение с тези препарати се налага анализ на ситуацията и избор на подходящи и безопасни алтернативи
• симптоматично лечение: симптоматично се назначават подходящи препарати от различни лекарствени групи с цел подобряване комфорта на пациентите, облекчаване на наличните симптоми и страдания и подобряване на общото здравословно състояние
• хормонална заместителна терапия: при тежките форми на болестта, персистиращи прояви, липса на желания ефект след преустановяване на медикаментозния прием, се обмисля назначаването на подходяща хормонална заместителна терапия със съответните синтетични аналози на синтезираните от хипофизата хормони

Прогнозата при медикаментозен хипопитуитаризъм се определя строго индивидуално, но обикновено (особено при ранно диагностициране) преустановяването приема на лекарствата, провокирали изявата на болестта и корекция на наличните увреждания, води до изключително добри резултати при голям процент от засегнатите.

Заглавно изображение: freepik.com