Други болести на хипофизата МКБ E23.6

В рубриката други болести на хипофизата се включват някои увреждания на жлезата с различна етиология, които водят до дисбаланс в хормоналната продукция и провокират изявата на различни по вид и тежест клинични симптоми. Засягат се в еднаква степен представителите на двата пола от всички възрастови групи, като ранното диагностициране на заболяването и при възможност уточняване на неговата етиология има важно значение за последващата оптимална, ефективна и целенасочена терапия при всеки отделен пациент.

Етиология, особености и симптоми

Други болести на хипофизата представляват група заболявания, които като цяло са рядко срещани, но е необходима своевременна медицинска намеса за намаляване риска от развитие на различни по вид и тежест усложнения, свързани с някои от първичните или вторични прояви на болестта.

Към други болести на хипофизата се включват следните заболявания:

• абсцес на хипофизата: абсцес на хипофизата е много рядко срещано заболяване. То се характеризира с гнойно възпаление на хипофизата, при което се сформира кухина изпълнена с гной. Причините за заболяването могат да бъдат множество патогенни микроорганизми. Клинично заболяването се характеризира с главоболие, температура, отпадналост, намалена физическа активност. Пациентът обикновено е в значително увредено състояние
• киста на хипофизата: питуитарна киста се развива изключително рядко, като може да се дължи на възпалителни, инфекциозни или неопластични изменения, в много редки случаи се развива в резултат от усложнения при някои неврохирургични интервенции. Клиничните прояви варират в зависимост от вида на засегнатите хормони и степента на увреждане на жлезата
• вторична хипоталамична инсуфициенция: вторична недостатъчност на хипоталамуса се описва рядко в клиничната практика и се развива обикновено като усложнение в хода на прогресията на друго основно заболяване (възпалително или туморно), като се засяга в различна степен продукцията на съответните прояви, а симптомите включват различни по вид и тежест полиорганни нарушения
• лимфоцитна грануломатоза с хипофизит: състоянието показва автоимунна генеза, като в хода на възпалителните промени на хипофизата (хипофизит) може да се развие селективен хипопитуитаризъм или панхипопитуитаризъм в зависимост от това колко от произвежданите от жлезата хормони са засегнати
• адипозо-генитална дистрофия: състоянието представлява увреда на хипоталамо-хипофизната област, която води до затлъстяване и изоставане в половото развитие. Причината за поява на болестта често е туморен (доброкачествен или злокачествен) или възпалителен процес. Клинична картина на заболяването се характеризира с повишен апетит и постоянен глад, затлъстяване, хипогонадизъм, който се изразява в това, че в очакваната възраст не настъпва пубертет. При момчета, болни от адипозо-генитална дистрофия се наблюдава гинекомастия. Към общите прояви на болестта се включват различни мултисистемни увреждания

Някои от състоянията протичат с постепенно разгръщане на клиничната картина и могат да останат незабелязани от пациентите дълго време. При други проявите се развиват остро, мълниеносно и крият риск от тежки увреждания и полиорганни нарушения, като изискват своевременна медицинска намеса.

Поставяне на диагнозата

Диагностичният подход при отделните пациенти включва комплексни, целенасочени и индивидуални мерки с цел потвърждаване на конкретното заболяване, подпомагане на диференциалната диагноза, установяване на етиологията на болестта и рисковите фактори, ранна детекция на развили се усложнения и оптимизация на последващия терапевтичен план.

Най-често диагнозата се основава на информацията, получена в хода на следните изследвания:

• анамнеза и физикални находки: при разпита на пациентите се обръща внимание на вида, давността и особеностите на клиничните прояви, данни за други подлежащи заболявания, травми, приемани медикаменти и други. При физикалния преглед се обръща обстойно внимание на видими отклонения от нормата, изчисляване индекс на телесна маса, палпация на щитовидна жлеза, данни за артериалното налягане, пулс и други показатели
• лабораторна диагностика: стандартните лабораторни изследвания (кръвен и уринен анализ) се назначават за обща оценка на състоянието на болния и подпомагане на диференциалната диагноза. С важно значение са различните показатели за електролитния баланс, както и нивата на кръвната захар (концентрации на глюкоза в кръвта и в урината), маркерите на възпалението и редица други показатели. За оценка на хормоналния статус се назначават стандартни или стрес-тестове за изследване на съответните хормони
• образни и инструментални методи на изследване: образната диагностика (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс) има важно значение при диагностицирането на различни обем заемащи болестни процеси, ранно установяване на някои усложнения, определяне тежестта на болестния процес и други

Диференциалната диагноза налага различаване от другите заболявания на хипофизата, различаване от някои неврологични увреждания, ендокринни и метаболитни заболявания, както и от редица болести със системен характер и автоимунна, неопластична или възпалителна генеза.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход при отделните пациенти се определя строго индивидуално, като с изключително важно значение са общото състояние на засегнатия, възрастта му, наличието на други подлежащи заболявания, развили се усложнения, давност на болестния процес и редица особености с различен характер.

Инициалната терапия включва стабилизиране състоянието на болния, при нужда провеждане и на реанимационни мероприятия (при малък процент от засегнатите състоянието може да доведе до остро и тежко протичане с бързо увреждане на общото състояние), установяване и отстраняване на причините, довели до развитието на болестта, като допълнително се назначава подходяща медикаментозна терапия и различни по вид общи мероприятия.

Най-общо лечението бива оперативно (при необходимост от хирургично отстраняване на тумори, абсцеси и други) и консервативно (назначават се лекарства от различни фармакологични групи) и може да включва:

• мерки за отстраняване на причината, довела до болестта: при възможност за конкретизиране на етиологията на състоянието и наличието на терапевтични възможности за противодействие или дефинитивно отстраняване на първопричината за развитието на хипофизните нарушения, се предприемат съответните мерки. Те могат да включват оперативна намеса или лекарствена терапия и се определят строго индивидуално, като варират в широки граници в зависимост от състоянието на засегнатия
• симптоматично лечение: лекарства от различни групи се назначават за облекчаване на някои от проявите на болестта, като може да се назначи терапия с противовъзпалителни средства, антиеметици, антидиарийни средства, лаксативи, ензимни препарати, антипиретици, аналгетици, средства за стабилизиране на настроението и редица други в зависимост от оплакванията при конкретния пациент
• заместително хормонално лечение: в някои случаи добри резултати се наблюдават при провеждане на заместителна хормонална терапия със съответните синтетични аналози на хормоните. Дозата, дозовият режим и продължителността на лечението се определят от лекуващия лекар и показват голяма вариабилност. Различните препарати са налични под различни лекарствени форми (за перорална употреба, инжекционни форми и други), като се подбира най-подходящи при всеки отделен пациент
• общи мерки: общите мерки могат да включват рехидратация, корекция на електролитните нарушения, спазване на определен диетичен режим, мерки за корекция на теглото, подобряване на физическата активност, прием на допълнителни витамини и минерали и други по преценка на лекуващия лекар

Прогнозата при други болести на хипофизата се определя строго индивидуално при всеки отделен пациент като с важно значение са видът и степента на засягане на жлезата, общото състояние на засегнатия, своевременното лечение и добрия терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: freepik.com