Болест на хипофизата, неуточнена МКБ E23.7

При невъзможност за категоризиране на заболяването към някои от включените в рубриката хипофункция и други разстройства на хипофизата, се говори за болест на хипофизата, неуточнена.

Състоянието се описва сравнително рядко в клиничната практика, като може да засегне в еднаква степен мъжкия и женския пол от всички възрастови групи. Рисков фактор за изява често се явява травма, оперативна интервенция или подлежащо заболяване, като ранното диагностициране и стартиране на подходящо и целенасочено лечение подобрява прогнозата, намалявайки рисковете от развитие на сериозни усложнения.

Особености, симптоми и усложнения

Хипофизната жлеза изпълнява изключително важни функции със системен характер, като нейното увреждане води до мултисистемни прояви и засягане на различни органи.

Жлезата може да бъде засегната от възпалителни изменения, туморни процеси, както и съдови заболявания с различна етиология. В някои случаи увреждания се развиват след тежка травма на главата, оперативни интервенции в областта, онкологично лечение (химиотерапия, лъчетерапия, биологична терапия).

Могат да бъдат засегнати представители от всички възрастови групи, като изключително важно е своевременното диагностициране на болестта при деца и подрастващи, тъй като може да бъде засегнат оптималния растеж, физическо и психическо развитие.

Клиничната картина на заболяването варира в изключително широки граници и зависи до голяма степен от вида на засегнатия хормон. При засягане само на един от хормоните, произвеждани от хипофизата, се говори за селективен хипопитуитаризъм или селективен хиперпитуитаризъм, докато при засягане на повечето или всички хормони състоянието се означава като панхипопитуитаризъм или панхиперпитуитаризъм.

При намалена или липсваща секреция на соматотропен хормон се наблюдава нанизъм, който се изразява в изключително нисък ръст. В случай, че растежът на организма е приключил, се наблюдават отклонения в нормалното развитие на костната и мускулната система. Развиват се остеопоротични изменения в костите и различни системни прояви.

Намаленото отделяне на гонадотропни хормони от хипофизата предизвиква наличие на хипогонадизъм. При децата той се изразява в забавяне на пубертета, а при възрастните се наблюдава намаление на либидото, наличие на тежки нарушения в репродуктивната способност и стерилитет.

Хипофизата има съществено значение в правилната функция на щитовидната жлеза, като регулира отделянето на хормони от нея. Липсата на тиреотропен хормон, който се отделя от хипофизата, предизвиква кретенизъм при децата, а при възрастните се наблюдава микседем. В леките форми се наблюдава развитие на хипотиреоидизъм с характерните за него прояви (забавяне на метаболизма, непоносимост към ниски температури, наддаване на тегло, сърдечни увреждания, констипация и други).

При засягане на окситоцин и пролактин се наблюдават различни клинични прояви, които могат да доведат до промени в поведението, личностни разстройства, хронична умора, депресивни епизоди и други. При кърмачки ниските нива на пролактин и неговият дефицит се асоциират с невъзможност за осъществяване на кърменето.

При засягане на хипофизата от обем заемащи процеси в хода на тяхното нарастване е възможно засягане на очния нерв (компресия от нарастващото по обем болестно огнище) с поява на различни по вид и тежест зрителни нарушения.

Усложненията при болестите на хипофизата са многобройни и разностранни, като могат да се дължат на първичните прояви на болестта, но могат да се развият и вторично, при персистиране на симптоматиката.

Диагностичен подход

Поставянето на диагнозата при болест на хипофизата, неуточнена, често се осъществява по метода на изключването, което в много от случаите налага провеждането на многообразни тестове и изследвания за изключване на другите възможни причини за състоянието, уточняване на развили се усложнения, оценка на общото състояние на пациента и други.

Обикновено диагностичният процес включва обработка на данните, получени от следните методи на изследване:

• анамнеза и клинични находки: обръща се внимание на давността и особеностите на симптомите, връзката им с предшестващо заболяване, травма или операция, а в хода на клиничния преглед е необходим обстоен оглед за установяване на каквито и да е белези на заболяването
• лабораторни находки: необходимо е изследване на кръв и урина за проследяване нивата на глюкоза, електролитите, алкално-киселинното равновесие, хемопоезата, коагулационния статус и други, като често се налага и проследяване концентрациите на произвежданите от хипофизата хормони за оценка на налични промени (дефицит или прекомерно високи нива)
• образни и инструментални изследвания: най-често се назначава ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография за уточняване наличието на обем заемащи процеси, които да провокират симптомите, данни за други увреждания и усложнения и подпомагане на диференциалната диагноза

По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други изследвания за изясняване на състоянието и неговата етиология.

Диференциалната диагноза налага различаване от другите болести на хипофизата и хипоталамуса, редица ендокринни и метаболитни заболявания с различна етиология (автоимунни, неопластични, възпалителни процеси).

Терапевтичен подход

Лечението при пациентите с болест на хипофизата, неуточнена, е предимно симптоматично, а в случаите, при които се откриват обем заемащи процеси се преминава към тяхното отстраняване с последващо мониториране състоянието на пациентите.

Най-общо лечението при неуточнените увреждания на хипофизата може да включва:

• оперативно лечение: при откриване на тумор, киста, абсцес или други образувания се обмисля тяхното оперативно отстраняване с помощта на съответните неврохирургични техники и пособия, след което пациентите се проследяват за наличие на симптоми на болестта (в редица случаи може да настъпи възстановяване, а често се налага последваща заместителна терапия)
• хормонална терапия: при установяване на изразен в различна степен хормонален дисбаланс и уточняване на засегнатите хормони, се предприема насочена заместителна хормонална терапия (при засягане на антидиуретичния хормон се назначава неговият синтетичен аналог дезмопресин, при засягане на тиреотропния хормон се назначава лечение с левотироксин, при засягане на адренокортикотропните хормони се преминава към лечение с подходящи кортикостероиди). Изборът на конкретен препарат, дозите и продължителността на лечението се определят и контролират от лекуващия лекар
• симптоматично лечение и общи мерки: в зависимост от оплакванията при отделните пациенти се назначават подходящи симптоматични средства и общи мерки, като това може да включва някои противовъзпалителни средства, аналгетици, ноотропни лекарства, средства за лечение на констипацията или диарията, витаминни добавки, минерали и много други в зависимост от проявите при отделните пациенти

Комплексните и строго индивидуализирани мерки на фона на стабилизиране на състоянието и овладяване на налични усложнения значително подобрява прогнозата при отделните пациенти.

Като цяло прогнозата при болест на хипофизата, неуточнена, се определя индивидуално за всеки засегнат, като значение имат възрастта и общото състояние на пациента, давността и особеностите на болестния процес и добрия отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Заглавно изображение: freepik.com