Хиперфункция на хипофизата, неуточнена МКБ E22.9

Хиперфункция на хипофизата, неуточнена включва много различни заболявания. Най-съществено значение от тях имат акромегалията, гигантизъма, хиперпролктинемията, синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон, преждевременен пубертет от централен произход.

Гигантизмът и акромегалията представляват сравнително рядко срещани заболявания, които се дължат на повишено отделяне на СТХ (соматотропенхормон) от хипофизната жлеза. Когато повишената секреция на соматотропен хормон започне преди завършването на костния растеж се развива гигантизъм, а когато костния растеж е приключил се развива акромегалия.

Патогенезата се характеризира с това, че СТХ влияе върху белтъчната обмяна, мастния и въглехидратния метаболизъм. Под влиянието на хормона костите нарастват на дебелина и дължина, хормонът оказва значително влияние и върху скелетния растеж, болните имат значителен ръст нерядко над 2,20 метра.

Акромегалията се характеризира с промени засягащи кожата (груба, задебелена, наличие на бръчки) и лигавиците. Косата оредява, носът, устните и ушните миди се уголемяват. Езикът се уголемява и пречи на храненето, а зъбите се разреждат.

Други промени, които се наблюдават засягат скелета. Те се изразяват в задебеляване на черепният покрив, удължаване на мандибулата, костите на пръстите надебеляват и ръцете приличат на лапи. Развива се бъчвовиден гръден кош. Много характерно за заболяването е, че болния започва да носи по-големи обувки, ръкавици и шапки.

Налице е също така уголемяване на всички вътрешни органи като бъбреци, черен дроб, слезка. Наблюдават се промени в ССС изразяващи се в миокардиопатия и артериална хипертония.

За диагнозата значение имат нивата на соматотропен хормон в серума, клиничната картина, рентгенографията, КАТ, определяне на зрителните полета.

Диференциална диагноза е необходимо да се направи с акромегализъм, болест на Paget, прогнатизъм и други.

Лечението е оператвно и се изразява в извършването на транссфеноидална хипофизоектомия и лъчетерапия. Прилагат се и медикаменти като L-dopa, бромокриптин.

Хиперпролактинемията представлява друго заболяване, което се наблюдава при хиперфункция на хипофизата, неуточнена. То се характеризира с повишено ниво на пролактина в серума над 20 ng/ml.

Причините, които могат да доведат до появата на заболяването са пролактином (доброкачествен тумор), прием на медикаменти като допаминови рецепторни антагонисти, антидепресанти, протеазни инхибитори и много други.

Клинично хиперпролактинемията се характеризира със засягането на репродуктивната система и млечните жлези както на мъжете, така и на жените. Наблюдават най-често са галакторея, която представлява секрецията на белезникав до млечно-бял секрет от гърдата при липсата на лактация, олиго- или аменорея, намалено либидо, еректилна дисфункция, главоболие, зрителни нарушения.

За диагнозата основно значение имат високите нива на пролактина, ЯМР и клиничната картина.

Медикаментозното се осъществява с бромокриптин. При приложението на медикамента се постига намаляване на нивата на пролактина и размерите на тумора. Оперативното лечение се изразява в отстраняването на тумора.

Неадекватна секреция на антидиуретичен хормон е друго заболяване, което е характерно при хиперфункция на хипофизата, неуточнена. То се характеризира с прекомерна продукция на АДХ.

Причините за заболяването могат да са заболявания на ЦНС(като тумори, травми, инфекции, мозъчносъдови инциденти, субарахноидален кръвоизлив), заболявания на белите дробове (пневмонии, тумори, ХОББ, абсцес, туберкулоза, кистична фиброза), новообразувания (на белите дробове, панкреаса, яйчниците, лимфните възли).

Патогенеза на заболяването се изразява в това, че повишената секреция на АДХ води до хипонатриемия, повишен осмоларитет на урината, повишен натрий в урината и намален серумен осмоларитет.

Клиничната картина се характеризира с гадене, повръщане, безапетитие, жажда, главоболие, раздразнителност, обърканост, мускулни крампи, слабост, припадъци и кома. Симптомите се дължат на развитието на мозъчен оток и повишено вътречерепно налягане.

За диагноза значение имат изследването на електролити, креатинин, глюкоза, осмоларитет на серума, и електролити и осмоларитет на урината. Може да се извършат още рентгенография на гръден кош и КТ.

Диференциална диагноза е необходимо да се направи с надбъбречна недостатъчност, хипонатриемия, диабетна кетоацидоза, хипергликемия, хиперпролактинемия и др.

Лечението е симптоматично, и се изразява в корекция на тежката хипонатриемия с хипертоничен разтвор. В случай, че заболяването се дължи на тумор той трябва да бъде отстранен оперативно.