Хипофиза МКБ C75.1

Към рубриката злокачествени новообразувания на други ендокринни жлези и сродни структури се включва и карциномът на хипофизата.

Хипофизата, наричана още питуитарна жлеза, е нечифтен орган, с размери на грахово зърно, разположен срединно в основата на мозъка.

Има централна роля в контрола на много ендокринни, обменни и регулаторни функции на организма чрез отделяните от нея хормони. Участва в хомеостазата на много органи и жлези като щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, яйчниците, тестисите.

Злокачествените новообразувания на хипофизата са изключително рядко срещани. Описани са едва няколкостотин случая.

Карциномът засяга всички възрасти, но е по-характерен след 60 годишна възраст.

Хистологично обикновено представлява аденокарцином и дори микроскопски е много трудно разграничаването му от доброкачествените аденоми на хипофизната жлеза. Единственият сигурен признак за злокачествения характер на състоянието обикновено е тяхното разпространение в ЦНС и други структури на организма.

Процесите на онкогенезата и клетъчната трансформация при хипофизните карциноми остават неизяснени.

Клиничната картина е разнообразна и варира при отделните пациенти. Обуславя се от промените във функционалната активност на хипофизата, които водят до различни ендокринни нарушения и от притискането от тумора на съседни структури.

Възможна е изявата на някои от следните симптоми:

• повишено ниво на хипофизните хормони в кръвта
• зачервяване на лицето
• мускулна слабост
• болка в костите
• повишено кръвно налягане, аритмия
• зрителни нарушения
• акромегалия, галакторея
• нарушения в менструалния цикъл
• понижено либидо, импотентност
• намалено окосмяване по тялото
• необяснимо наддаване на тегло
• раздразнителност, безпокойство, депресия
• гадене, повръщане
• световъртеж
• гърчове

Поради бавния темп на туморното нарастване заболяването има хронично прогресивен ход.

Остро утежняване на симптоматиката се наблюдава при хипофизна апоплексия - кръвоизлив в зоната на тумора, поради дегенеративни и некротични промени.

Диагнозата се основава на клинични, лабораторни и инструментални изследвания.

Прегледът и данните от анамнезата дават обща представа за състоянието на болния.

Повишени стойности на някои от хипофизните хормони могат да се установят чрез изследване на кръвта и урината.

От инструменталните изследвания с най-голяма диагностична стойност са компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс.

Възможно е злокачественото новообразувание на хипофизната жлеза да не бъде разпознато и третирано като злокачествено, докато не засегне друга част от тялото. Карциномът на хипофизата обикновено се разпространява в мозъка, ЦНС, менингите, костната система. Много рядко засяга белите дробове, черния дроб, сърцето.

Диференциалната диагноза се прави с други тумори в селарната област, нетуморни кисти, аневризми и други съдови малформации, възпалителни заболявания. Най-трудно е разграничаването на карцинома от хипофизния аденом.

Лечението обикновено се състои в хирургично отстраняване на тумора чрез транссфеноидален достъп, с последващо лъчелечение.