Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Дихателна система Околоносни кухини

Околоносни кухини (sinus paranasales)

от 01 юни 2013г.

Околоносни кухини (sinus paranasales) - изображение

Всички костни кухини, които стоят във връзка с носната кухина, се наричат околоносни кухини или т. нар. пазухи (sinus paranasales). Параназалните синуси представляват четири чифтни кухини, чиято вътрешна повърхност е постлана от лигавица от респираторен тип, но по-бедна на съдови и жлезисти структури от носната лигавица. Големината им варира значително и са с подчертана асиметрия, като при мъжете са по-големи. При раждане са представени само решетъчните и горночелюстните синуси.

Околоносните синуси се разделят на две групи - предна и задна. Към предната група спадат горночелюстният синус, челния синус, предните и средни клетки на решетъчния синус. Към задната група спадат задните клетки на решетъчния синус и клиновидния синус. Предната група синуси се дренират в средния носов ход (meatus nasi medius), а задната група в горния носов ход (meatus nasi superior).

Горночелюстни синусиГорночелюстният синус - sinus maxillaris (Highmori), е най-голямата околоносна пазуха, която се намира в тялото на горната челюст. Най често се състои от една обща кухина, но може да има ниши или прегради, създаващи трудности при диагностициране на болестни процеси в синуса и провеждането на адекватно лечение. Има форма на тристенна пирамида с основа, обърната към носната кухина и обемът му достига 20 см3 при възрастни.

Предната стена максиларния синус се простира от долния ръб на орбитата (очница, очна кухина) до алвеоларния израстък на горна челюст (maxilla). Предната повърхност на стената има вдлъбнатина - fossa canina, където костта е най-тънка. В горния край на фосата се локализира foramen infraorbitale - отвор, от който излизат едноименните артерия, вена и нерв. В дебелината на стената преминават клонове на n. infraorbitalis (rr. alveolares superiores anteriores и r. alveolaris superior medius), както клонове на a. infraorbitalis.

Задно-външната стена на горночелюстния синус го отделя от fossa pterygopalatina.

Медиалната (вътрешна) стена на синуса е същевременно и латерална (странична) стена на носната кухина. Отделя синуса от долния и среден носен ход. Към предната част на медиалната стена заляга ductus nasolacrimalis - носно-слъзния ход. В горно-задната част на стената се намира отворът на синуса - apertura sinus maxillaris, който се локализира в задния край на полулунния улей на средния носен ход. Костният отвор на пазухата (hiatus maxillaries), е частично покрит от кости и от лигавица. Комуникацията с носната кухина се осъществява чрез малко отвърстие (hiatus semilunaris).

Горната стена на максиларния синус представлява и долна стена на очницата. По орбиталната повърхност на стената върви улей, преминаващ в инфраорбиталния канал, в който преминава инфраорбиталния съдово-нервен сноп.

Дъното на синуса образува recessus alveolaris. Образува се от задната част на алвеоларния израстък на горната челюст по протежение на предкътниците и кътниците. Най-дълбокото място на синусната кухина се локализира в областта на първия кътник. В тази област лигавицата на синуса е в непосредствена близост с корените на зъбите, кръвоносните съдове и нервното сплетение.
Характерна особеност на тази пазуха е, че зъбите на горната челюст се вдават в кухината и, като се изолират от лигавицата на пазухата чрез тънка костна пластинка, дебела 1-2 mm.

Челен синусЧелният синус (sinus frontalis) се намира в челната кост (os frontalis) и е различно развита у отделните индивиди. Двете челни пазухи са разделени една от друга чрез преграда (septum sinuum frontalium), която почти никога не е разположена срединно и често комуникират помежду си. Синусите показват голяма индивидуална вариабилност по отношение форма, големина и граници. Обемът на синуса е 4-7 см3. Възможно е наличието на повече от два синуса, като всеки има отделен дренажен канал в носна кухина. Формата на синуса във вид на тристенна пирамида с връх, ориентиран нагоре. Основната на фронталния синус - paries orbitalis, е най-тънка, образува част от покрива на орбитата.

Медиалната част на основата се разполага над носната кухина, с която се свързва посредством челно-носния канал (ductus nasofrontalis). Каналът е дълъг 12-16 mm, започва с отвор в предния вътрешен ъгъл на синуса и се отваря във фуниевидната ямка на предно-горния край на hiatus semilunaris в средния носен ход.

Предната стена на челния синус - paries frontalis, е най-дебела в областта на веждната дъга.
Задната стена на фронталния синус - paries cerebelaris, е тънка, неравна, отделя синуса от черепната ямка и граничи с твърдата мозъчна обвивка.

Решетъчен синусРешетъчният синуси - sinus ethmoidalis е разположени в лабиринта на решетъчната кост (labyrinthus ethmoidalis) и представлява съвкупност от решетъчни клетки (cellulae ethmoidales). Решетъчните синуси са около 10 на брой (варират от 5 до 16), като най-големият се нарича bulla ethmoidalis. За разлика от сложно устроената решетъчна кост, етмоидалният синус е чифтно образувание, което се разполага почти симетрично от двете страни на перпендикулярната пластинка. Решетъчният лабиринт се ограничава: медиално - от средната и горна носна конха; латерално - от тънката костна пластинка (lamina orbitalis) на решетъчната кост, която образува и част от медиалната стена на очницата; напред - от слъзната кост и челния израстък на горната челюст, участващ също в изграждането на вътрешната стена на орбитата; назад - от тялото (синуса) на клиновидната кост, които се намират в близки взаимоотношения с оптичния нерв (n. opticus) и задните етмоидални клетки; напред и надолу - с тялото на горната челюст; отгоре - с носната част на челната кост.

Клиновиден синусКлиновидният синус (sinus sphenoidalis), се намира в тялото на клиновидната кост в черепната основа на границата между предната и средна черепна ямка, непосредствено над хоаните. Тази пазуха се намира под турското седло, където се разполага и хипофизната жлеза. Кухината представлява най-задно разположеният синус и показва индивидуални различия у отделните индивиди. Обемът му варира от 0,6 до 3 см3. Разделена е на две отделни кухини посредством преградка (septum sinuum sphenoidalium), която обикновено не е разположена точно в срединната равнина.

Sinus sphenoidalis е изграден от 6 стени.

Предната стена има две части - медиална и латерална. В медиалната (вътрешна) част на стената се разполага отвор (apertura sinus sphenoidalis), който излиза зад и малко над горна носна конха, в клиновидния рецесус (recessus sphenoidalis). Латералната част граничи със задните клетки на етмоидалната кост.

Долната стена на клиновидния синус с предната си част формира задната област на свода на носната кухина, а задната част образува свода на хоаната и костния покрив на свода на назофаринкса (носна част на гълтача - pharynx). В латералната част на долна стена се локализира canalis pterygoidei.
Задната стена е доста дебела, граничи с pars basilaris на тилната кост и зад нея се разполага задната черепна яма и мостът (pons).

Горната стена на синуса е съединена с предна и средна черепна яма. В средата на стената се локализира турското седло (sella turcica) с хипофизната жлеза, а пред тях - sulcus chiasmatis и продължението му - canalis opticus, в който заляга хиазмата на зрителния нерв (chiasma opticum) и зрителния нерв (n. opticus). Поради специфичното си положение, хипофизната железа може да бъде оперирана посредством достъп през носна кухина и клиновидния синус.

Латералната (странична) стена на синуса е костна пластинка, по чиято латерална повърхност залягат вътрешната каротидна артерия (a. carotis interna), кавернозния синус (sinus cavernosus) и II, III, IV, V, VI черепномозъчни нерви. Каналът на оптичния нерв (canalis opticus) може да се разполага свободно в латералната стена на клиновидния синус.

Медиалната стена е извита и се отклонява към лявата или дясната страна, поради което синусът често е несиметричен.

Кръвоснабдяването и инервацията на лигавицата на околоносните кухини се осъществяват от съдовете и нервите на носната кухина, което се обяснява с факта, че околоносните кухини се постилат от странични продължения на носната лигавица. Кръвоснабдяването на параназалните синуси се осъществява от системата на вътрешната и външна каротидни артерии. Най-важният артериален съд, излизащ от външната каротидна артерия (a. carotis externa), e a. sphenopalatina - кръвоснабдява максиларния и фронтален синуси. От системата на вътрешната сънна артерия (a. carotis interna) изхождат a. ethmoidalis anterior и a. ethmoidalis posterior - клонове на a. ophtalmica. Те кръвоснабдяват решетъчния синус. Венозната кръв се оттича по вени съпровождащи артериите.

Лимфният оттокът се насочва към ретрофарингеалните и дълбоките горни шийни лимфни възли.

Сетивните нерви инервиращи околоносните кухини се отделят от I (n. ophthalmicus) и II (n. maxillaris) клон на n. trigeminus.

3.6, 14 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА Околоносни кухини

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиология