Отпускане на мускула

Мускулното съкращение е активен процес, а отпускането на мускула - пасивен, който се осъществява под действието на еластичните сили. Мускулното съкращение предизвиква деформация на редица еластични елементи, намиращи се в мускула, а именно: мембраните на мифибрилите и саркоплазмения ретикулум, Z-мембраните, съединителнотъканните елементи. В резултат на това се развиват еластични сили, противодействащи на съкращението. Щом се прекрати процесът на възбуждането и калциевите йони преминат отново в саркоплазмения ретикулум, връзките между актиновите и миозиновите нишки се прекъсват. Под влиянието на по-горе посочените еластични сили, актиновите нишки се връщат в изходното си положение и мускулът се отпуска.

Необходимо е достатъчно количество АТФ, за да настъпи отпускане на мусула. Свързването на миозиновите глави с АТФ води до прекъсване на връзката им с актина. Когато концентрацията на АТФ намалее рязко, между актиновите и миозиновите нишки се установяват постоянни връзки и мускулът остава трайно съкратен. По този начин се обяснява невъзможността на мускула да се отпусне напълно след период на продължителна работа. Това състояние на мускула се отбелязва като контрактура на мускула.

С това разграждане на АТФ и трайната връзка между актиновите и миозиновите нишки се обяснява и така нареченото състояние rigor mortus (послесмъртното вкочаняване на мускулите).