Салмонелозен ентерит

Салмонелозата е симптоматична инфекция, причинена от бактерии от типа Salmonella. Най-честите симптоми са диария, повишена температура, коремни спазми и повръщане. Симптомите обикновено се появяват между 12 часа и 36 часа след експозицията и продължават от два до седем дни. Понякога по-значимо заболяване може да доведе до дехидратация.

Има два вида салмонела, Salmonella bongori и Salmonella enterica, с много подвидове. Инфекцията обикновено се разпространява чрез ядене на замърсено месо, яйца или мляко. Други храни могат да разпространят болестта, ако са влезли в контакт с оборски тор. Няколко домашни любимци, включително котки, кучета и влечуги, също могат да носят и разпространяват инфекцията.

След кратък инкубационен период от няколко часа до един ден, бактериите се размножават в тънките черва, причинявайки чревно възпаление (салмонелозен ентерит). Повечето хора със салмонелоза развиват диария, повишена температура, повръщане и коремни спазми от 12 до 72 часа след заразяването. Диарията често е водниста и не кървава, но може да бъде мукоидна и кървава. В повечето случаи заболяването продължава четири до седем дни и не изисква лечение. В някои случаи, обаче, диарията може да бъде толкова тежка, че пациентът става опасно дехидратиран и трябва да бъде хоспитализиран.

При иначе здрави възрастни, симптомите на салмонелозен ентерит могат да бъдат леки. Обикновено не се появява сепсис, но може да се случи изключително като усложнение при имунокомпрометираните. Въпреки това, при хора в риск като бебета, малки деца и възрастни, инфекциите със салмонела могат да станат много сериозни, което води до усложнения. При кърмачета дехидратацията може да доведе до тежка токсичност. Възможни са екстраинтестиналните локализации, особено менингит при деца, остеит и други. Деца със сърповидно-клетъчна анемия, които са заразени със Salmonella, могат да развият остеомиелит.

Въпреки че инфекциозната доза варира в различните щамове на Salmonella, се смята, че е необходим голям инокулант за преодоляване на стомашната киселинност и за конкуриране с нормалната чревна флора. Големите инокуланти също са свързани с по-високи нива на заболяване и по-кратки инкубационни периоди. Като цяло, около 106 бактериални клетки са необходими, за да причинят инфекция. Ниската киселинност на стомаха, която е често срещана при възрастни хора и сред индивиди, които използват антиациди, може да намали инфекциозната доза до 103 клетки, докато предишната ваксинация може да увеличи броя на 109 клетки.

След поглъщане, инфекцията със салмонела се характеризира с прикрепване на бактериите чрез фимбрии или пили към клетки, покриващи чревния лумен. Салмонелите селективно се прикрепят към специализирани епителни клетки от Пайеровите плаки. След това бактериите се внедряват чрез рецепторно-медиирана ендоцитоза и се транспортират в рамките на фагозомите до lamina propria, където се освобождават. Там салмонелите предизвикват приток на неутрофили.

При салмонелозен ентерит се поразява предимно тънкото черво - йеюунум и илеум и на второ място - цекума. Макроскопски се проявява с катарален ентерит.

Микроскопски лигавицата като цяло е запазена, само отделни въси са леко изгладени, а други - слепнали помежду си. Тапициращият епител е интактен. Само във върховете и рядко по страничните участъци на въсите, той е с дегенеративни промени - дислокация, деформация и променена оцветяемост на ядрата, зърнистост на цитоплазмата, разширени междуклетъчни пространства. "Четковидната граница" в тези участъци (по протежение на 2-3 клетки) е изтънена. В криптите нараства броят на митозите. Собственият слой на лигавицата е с оток, хиперемия и микрокръвоизливи около криптите и във върха на въсите. Клетъчната инфилтрация е съставена от лимфоцити, плазмоцити, еозинофили и единични неутрофили.

Макар и нечести, екстраинтестиналните усложнения на салмонелозата, причинени от засягането на други органи, са свързани с повишена смъртност. Такива усложнения включват ендокардит, съдови инфекции, холецистит, абсцеси на черния дроб и слезката, инфекции на пикочните пътища, пневмония или емпием, менингит, септичен артрит и остеомиелит. Половината от всички инфекции на централната нервна система са фатални.