Кожна проба с лепромин (Тест за проказа)

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването?  

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Кожна проба с лепромин се използва за определяне на типа проказа, от който е засегнат даден индивид.

Кожна проба с лепромин е известна още и като лепроминов тест, тест за лепра (проказа), проба на Мицуда (Mitsuda), като включва инжектиране на стандартизиран екстракт от инактивираната бактерия, причиняваща проказа (Mycobacterium leprae или бацил на Хансен), подкожно.

Кенсуке Мицуда (Kensuke Mitsuda) публикува за първи път данни за лепроминовата проба, като първоначалната му идея била да открие тест, чрез който да се разграничават пациентите, болни от проказа, от тези, които не са болни.

Това е причината това изследване да се нарича още проба на Мицуда.

Проказата (лепра; Болест на Хансен) представлява хронично заболяване, причинено от бактерията Mycobacterium leprae (M. leprae).
Лепрата засяга кожата, нервите, очите и горните дихателни пътища. При мъжете заболяването може да засегне тестисите.

След като веднъж проказата е диагностицирана, трябва да се определи кой тип е, за да се разработи план за лечение.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Пробата на Mitsuda може да се назначи при пациенти със симптоми на проказа, заедно с вземане не тъканна проба (биопсия), за да се потвърди наличието на инфекция и да се определи вида й.

Симптомите на проказа включват:

• кожни лезии, които не се повлияват от лечение в продължение на няколко седмици или месеци;
• кожни лезии, които са по-светли на цвят или са с понижена чувствителност към топлина, болка или докосване в сравнение с незасегнатата кожа;
• задебеляване на кожата или образуване на белези;
• увреждане на нервите, което води до изтръпване или липса на чувствителност в крайниците;
• поява на слабост в мускулите, като състоянието се влошава с течение на времето;

Лепроминовият тест не се препоръчва за потвърждаване на диагнозата проказа.

Необходима ли е предварителна подготовка?

За този тест не е необходима специална подготовка.

При пациентите с дерматит или друго кожно заболяване тестът трябва да се направи върху незасегната част от кожата.

Наличието на раздразнена или зачервена кожа при некожно заболяване може да доведе до фалшиво положителен резултат за проказа.
Извършването на тест за проказа върху незасегната зона от кожата ще осигури прецизност на теста.

Метод на провеждане на изследването:

Тестът за лепра се извършва чрез инжектиране на малко количество от инактивираната бактерия (M. leprae) под кожата, обикновено на предмишницата.

Терминът "инактивирана" означава, че бактерията не е в състояние да предизвика инфекция.

На мястото на апликацията се образува малка подутина, показваща, че антигенът е поставен на правилна дълбочина в кожата.

Мястото на апликация се проверява на 3-я ден, за да се установи дали е налице реакция към бактерията и ако не се наблюдава никаква реакция, се проверява отново на 28-я ден.

Специфичните реакции на мястото на инжектиране насочват към определен тип проказа.

Какво ще усещате по време на изследването?

При инжектиране на антигена може да се усети слабо парене или щипене.

След процедурата около мястото на апликация може да има и лек сърбеж.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Кожната проба с лепромин се характеризира с изключително малък риск за усложнения.

Понякога въвеждането на антигена може да причини парене, а в някои случаи и сърбеж.

В много редки случаи може да се наблюдава алергична реакция, която да доведе до:

• недостиг на въздух;
• копривна треска (уртикария);

Ако се появи някои от тези симптоми, трябва веднага да се консултирате с Вашия лекар.

Резултати от проведеното изследване:

Резултатите от лепроминовия тест се основават на кожните промени (или липсата им), които се наблюдават на мястото на апликация на антигена.

  Нормални резултати:

Хората, които не са засегнати от проказа, ще имат слаба или никаква реакция към антигена.

Смята се, че повечето хора, изложени на Mycobacterium leprae, не са заразени и това е причината да няма отговор.

Парадоксално, при пациентите с лепроматозна проказа — най-тежката и трансмисивна форма — не се наблюдава реакция на кожата към антигена.

Имайки предвид тежестта на лепроматозната форма на заболяването, кожен тест не е нужен, защото диагноза се поставя след биопсия.
Освен това лепроматозната проказа обикновено се диагностицира само по специфичната клинична картина.

  Отклонения от нормата:

Ако е налице реакция към теста, това може да означава, че изследваните са били заразени, но никога не са проявили явни симптоми или са оздравели спонтанно.

Положителна кожна реакция може да се наблюдава при пациенти, при които са налице специфични форми на проказа – туберкулоидна и гранична туберкулоидна проказа, като може да се наблюдава зачервяване, подуване или други кожни промени.

Реакцията на Fernandez (ранна реакция) се проявява в рамките на 2 дни, като наподобява по своята същност и основен механизъм отговора, който се наблюдава при болни с туберкулоза, реагиращи положително на теста за туберкулин.

Ако 48 часа след апликацията се установи индурация (уплътняване) от 5 mm или повече със зачервяване, или 10 милиметра без зачервяване, това означава, че реакцията на Фернандес е положителна.

За разлика от туберкулиновия тест обаче, при пациентите, болни от проказа, 21 дни след апликацията настъпва друга реакция на мястото на инжектиране под формата на уплътнение, като е възможно да се наблюдава и разязвяване.
Тази по-късно позитивирала се реакция е известна като реакция на Мицуда (Mitsuda).

Реакциите се различават в зависимост от вида лепроминов антиген, който се използва.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Този тест се използва главно като метод за проучване и спомага само за класифицирането на проказата.

Пробата на Мицуда не трябва да се използва за поставяне на окончателна диагноза.