Гранична лепроматозна проказа МКБ A30.4

Проказа, известна още като болест на Хансен представлява хронична грануломатозна инфекциозна болест, засягаща кожата, лигавиците, периферните нерви и вътрешните органи.

Причинител на заболяването е киселинно устойчивият бактерий Mycobacterium leprae - Грам-положителен, облигатен, интрацелуларен бацил с подчертан афинитет към макрофагите и Швановите клетки.

Трансмисията се осъществява предимно по аерозолен път, през назофарингеалната мукоза и рядко при пряк контакт през увредена кожа.

Кожните изменения са първата изява на болестта, в последствие обаче се засяга и нервната тъкан, което може да доведе до периферни невропатии с дългосрочни последици.

Лепрата може да се изяви под различни клинични форми.

Граничната лепроматозна проказа се манифестира с многобройни лезии, които варират според вида си: папули, нодули, плаки (имат централна вдлъбнатина). Чувствителността може да бъде запазена или леко увредена. Периферните нерви често се засягат симетрично, но кожните нерви остават незасегнати. Лезиите са несиметрични и при изследван от тях материал са положителни за бацили.

Заболяването може да остане на този етап, да регресира или да прогресира в друга форма.

Начални симптоми на граничната лепроматозна проказа (проказа BL) са болезненост, придружена със загуба на сетивност, но не и за чувството за сърбеж, мускулна слабост, разязвяване на кожата на ръцете или краката.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци, физикалното изследване и установяването на причинителя в кожна натривка или биопсичен материал. Освен това се използват нативна натривка, лепроминов тест, серологични и PCR тестове.

Диференциална диагноза се прави с питириазис, ветилиго, уртикария, лупус, дълбоки микози, саркоидоза и др.

Граничната лепроматозна проказа се третира като останалите форми на заболяването. Лечението е продължително и се извършва с антибиотици.