Хормонална терапия при интерсексуалност

Интерсексуалност е състояние, при което у един индивид се срещат полови белези, характерни и за двата пола. Това състояние, в известна степен, може да се коригира чрез т. нар. хормонална терапия при интерсексуалност.

Въпреки, че интерсексуаността е вродено състояние, много често тя не проличава веднага след раждането. При някои индивиди е възможно аномалията да се прояви едва по време на пубертета, при провеждане на изследвания във връзка с безплодие, при провеждан на генетични тестове или след смъртта, при аутопсия. Някои хора живеят и умират с интерсексуална анатомия, без никой, включително и те самите, някога да разбере.

Вижте още:

• Диференциране на пола

Това явления се среща при около 1% от новородените, при което родителите трябва да вземат решение какъв да бъде пола на тяхното дете. Следва отстраняване на белезите, характерни за другия пол - оперативно и/или чрез хормонална терапия при интерсексуалност. Когато родителите не могат да вземат решение, се изчаква докато детето порасне достатъчно, за да избере само своята идентичност.

Възможни са следните аномалии:

• наличие на гениталии, които не могат да бъдат класифицирани нито като мъжки, нито като женски;
• непълно развитие на вътрешните полови органи;
• вариации на половите хромозоми;
• едновременно развитие на тестиси, яйчници, мъжки полов член, клитор и матка.

Хормоналната терапия при интерсексуалност представлява част от лечението при тази особеност. Освен нея, при необходимост, се извършват редица хирургични реконструкции.

За някои състояния, като например вродена надбъбречна хиперплазия, хормоналната заместителна терапия е животоспасяваща.

При пациенти с хипогонадизъм, хормоналната терапия може да се предпише за стимулиране на сексуалното развитие.

Към интерсексуалните аномалии се причисляват синдрома на Клайнфелтер (Klinefelter syndrome), което се наблюдава само при мъжки индивиди. Това е генетично заболяване, при което в кариотипа на засегнатите мъже се наблюдава най-малко една допълнителна Х-хромозома (XXY). Така вместо 46, хромозомите наброяват 47. Това може да се наблюдава само в някои от клетките (мозайцизъм) или във всички клетки.

Основните последствия включват хипогонадизъм, наличие на женски вторични полови белези, безплодие. Генетичната промяна е необратима, но значително подобрение на вторичните полови индикации се постига посредством хормонална терапия при интерсексуалност - чрез прием на тестостерон, особено по време на пубертета.

Хормоналната терапия при интерсексуалност е приложима при синдром на Търнър (Turner syndrome). Той засяга само женския пол и се характеризира с липса на една X-хромозома. Така вместо 46, хромозомите са 45.

Това води до липса на яйчници, недоразвита матка, безподие и много други аномалии. Това става особено явно по време на пубертета, поради липсата на месечен цикъл. Хормоналното лечение включва прием на растежен хормон и естроген.

Хормоналната терапия при интерсексуаност се използва също за лечение на плода още по време на бременността. За последните 20 години, пренаталното лечение с дексаметазон е успешно използвано за предотвратяване развитието на неясни гениталии при дефицит на ензима 21-хидроксилаза. Проучването на резултатите показва, че лечението се понася добре и е ефикасно.

Лечението при интерсексуалност е трудна задача, поради многото специфични и сложни аспекти на половата идентичност на лицето, сексуална ориентация и психологичната настройка.

Освен това, решението взето относно пола на бебето от лекари и родители не винаги се оказва правилното - когато то порасне, може да има съмнения относно своята полова идентичност, своята сексуалност и качеството си на живот.

Някои пациенти дори предпочитат да не променят нищо и приемат своите особености за даденост и свикват да живеят с тях.

Освен хирургичните процедури и хормоналната терапия, при интерсексуалност много ефективни се оказват консултациите с психолог, както за детето, така и за родителите. Друг подходящ вариант е включването в

• Групи за подкрепа.