Лечение при отит: мерки при външен и при среден отит

› Въведениe

› Лечение при отит: мерки при външен отит

› Лечение при отит: мерки при среден отит

Въведение

Възпалителните заболявания, засягащи слуховия апарат, най-често протичат под формата на отит, като в зависимост от конкретната локализация на възпалителното огнище се различават най-общо външен отит (при засягане на външното ухо) и среден отит (при засягане на средното ухо).

Своевременното лечение при отит: мерки при външен и при среден отит намалява значително рисковете от допълнителни усложнения, поражения върху слуха с дългосрочен характер, както и хронифициране на процеса. Най-честата причина за появата на възпалително огнище са бактериалните агенти, следвани от различните видове гъбички, по-рядко други патогени, както и на фона на друго, общо заболяване.

При наличие на отит пациентите обикновено се оплакват от болка в областта на засегнатото ухо, в комбинация с намален слух, шум в ушите, изтичане на секрет от ухото и други.

Своевременното посещение при специалист (отоларинголог, лекар със специалност уши-нос-гърло) и изясняването на диагнозата (външен или среден отит, причина за появата на състоянието) в съчетание с назначаване на адекватна терапия минимизират рисковете от поява на усложнения и засягане на други анатомични области.

Полезна и подробна информация за различните форми на отит, етиологични причинители, рискови фактори, характерни клинични прояви и методи за поставяне на диагнозата може да намерите в раздел Заболявания:

»Външен отит

»Негнойно възпаление на средното ухо

»Гнойно и неуточнено възпаление на средното ухо

»Възпаление на средното ухо при болести, класифицирани другаде

Терапията при отит се назначава индивидуално в зависимост от редица фактори, като с определящо значение са локализацията и видът на инфекцията, възрастта на пациента (при деца се прилагат сравнително ограничен кръг от лекарства поради рисковете от изява на странични ефекти), общото състояние, наличието на придружаващи заболявания и налични усложнения.

В масовия случай лечението е консервативно (с помощта на определени лекарства), а в редки случаи, при липса на ефект от консервативната терапия или наличие на тежки усложнения, изискващи своевременна намеса, може да се приложи и хирургично лечение.

Лечение при отит: мерки при външен отит

Лечебните мерки при наличие на външен отит обикновено включват приложение на локални средства и в редки случаи и на системни препарати, тъй като възпалителният процес е локализиран предимно в кожата на ушния канал и не прониква във вътрешността на ухото.

Най-често лекарствените средства се назначават под формата на капки за уши във връзка с тяхната висока ефективност, директно доставяне на мястото на възпалението и инфекцията на активните субстанции, добра поносимост и нисък риск от сериозни странични ефекти.

Капките за уши са безопасни за употреба от всички възрастови групи, както и при полиморбидни пациенти (с наличие на други подлежащи заболявания) поради минимален риск от изява на нежелани лекарствени взаимодействия при приложението им в ухото с препарати, прилагани перорално.

Най-често в състава на капките за уши се включват медикаменти от различни фармакологични групи, отличаващи се едни от други по механизма на действие, желания и търсен ефект, продължителността и честотата на приложение.

Най-често в състава на стандартно предлаганите при пациенти с външен отит капки за уши се включват:

• антибиотици: наличието на бактериална инфекция, отговорна за възпалението на външното ухо, налага назначаването на подходяща антибиотична терапия. Приложението на перорални антибиотици при външен отит не е обосновано, поради тяхната ниска ефективност. Многократно по-добър, силен и бърз ефект се постига при локално приложение. Към едни от най-често използваните антибиотици се включват флуороквинолоните (ципрофлоксацин, офлоксацин и един от най-новите, одобрени за лечение при външен отит препарати, а именно финафлоксацин). Облекчение на проявите на инфекцията настъпва бързо, в първите 48 до 72 часа от приложението на съответните антибиотици
• противогъбични препарати: при съмнения и доказване на гъбична инфекция, отговорна за появата на външен отит, се назначава подходяща противогъбична терапия (противогъбични препарати или антимикотици, често в съчетание с други субстанции с доказана противогъбична активност, като например климбазол, оцетна киселина, някои етерични масла)
• кортикостероиди: кортикостероидите се прилагат обикновено в комбинация с антибиотик, като се назначават при по-тежките форми на външен отит и наличие на изразен възпалителен процес. Назначават се в краткосрочни терапевтични курсове, поради изразен риск от привикване и поява на различни по тежест странични ефекти (така например продължителното приложение на съдържащи кортикостероиди капки за уши може да създаде благоприятни условия за развитие на отомикоза)
• противовъзпалителни средства: приложението на локални противовъзпалителни средства води до ускоряване на възстановителните процеси, съкращава давността на заболяването и облекчава проявите на външен отит. Прилагат се различни препарати, както от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, така и други субстанции с доказана противовъзпалителна активност (например дикалиев глициризинат, етерични мастни екстракти и други)
• аналгетици (обезболяващи): за локално приложение най-често използвани са препаратите, съдържащи лидокаин под формата на лидокаинов хидрохлорид, който води до бързо и ефективно облекчаване на болковия синдром. Не се препоръчва прием на перорални аналгетици, поради доказано по-ниска ефективност и риск от нежелани прояви със системен характер. Употребата на обезболяващи (като капки за уши и перорални лекарствени форми) се осъществява само по медицински показания, тъй като приложението на капки за уши, съдържащи аналгетици при активна инфекция може да има неблагоприятни нежелани ефекти

Препоръчва се преди назначаването и стартирането на лекарствената терапия щателно почистване на външния слухов канал от специалист с подходяща апаратура, тъй като натрупаните секрети, ушна кал и мъртви клетки могат да намалят ефективността на прилаганата медикаментозна терапия.

След обстойно почистване на ушите стартира медикаментозното лечение, което обикновено продължава в рамките на три до пет дни, рядко по-продължително време. Необходимо е приложение на лекарствата в пълния курс, назначен от лекуващия лекар въпреки видимото подобрение още в първите два дни, тъй като преждевременното преустановяване на терапията може да провокира рецидив на възпалението и необходимост от повторен терапевтичен курс.

В масовия случай при леки форми на външен отит почистването на ушния канал в комбинация с лечение с капки за уши, съдържащи подходящ антибиотик, е напълно достатъчно и води до бързо и ефективно облекчаване на проявите.

Лечение при отит: мерки при среден отит

Лечебните мерки при среден отит изискват комплексен терапевтичен подход, предшестван от обстойна анамнеза, преглед и специализирани изследвания при необходимост.

Възпалението на средното ухо се различава както по етиология (в резултат от бактериална, гъбична или вирусна инфекция, в хода на друго заболяване, в резултат от травматични, физични или други провокиращи фактори), по степен на увреждане (възможно е засягане на различните структури на ухото), наличие или липса на развили се усложнения.

В зависимост от особеностите на заболяването при конкретния пациент се назначава подходящо лечение, което може да включва консервативни мерки (лекарства, прилагани под различна форма), хирургично лечение (хирургия на ухото) или комбинация от двата метода.

Заболяванията на средното ухо протичат с различни клинични прояви и крият различен риск от настъпване на усложнения, но общото при всички е, че изискват своевременна медицинска намеса.

Самолечението при среден отит крие сериозни рискове от дългосрочни последици поради влошаване хода на болестта, прогресия или хронифициране.

Консервативното лечение обикновено се прилага при пациенти с леки до умерено тежки форми на болестта и липса на сериозни усложнения, като терапията включва обикновено перорално приложение на съответните медикаменти.

При локално приложение не може да се постигне желания ефект, както например е при отит на външното ухо, поради анатомичните особености на слуховия апарат.

Към едни от най-често използваните лекарства за лечение при среден отит се включват следните:

• аналгетици (обезболяващи средства): за обезболяване при среден отит най-често се прилагат стандартните аналгетици от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, по-рядко опиоидни аналгетици. В детска възраст опция на избор са парацетамол и ибупрофен в дози, съобразени с възрастта и теглото на детето. Противопоказано е приложението на аспирин при деца и подрастващи, поради риск от развитие на синдром на Reye. При лица в активна възраст е налице по-голям избор от обезболяващи средства, като е необходимо одобрението им и назначаването от специалист
• противовъзпалителни агенти: при използване на агенти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства се постига двоен ефект с едновременно облекчаване на болката и оказване на противовъзпалителна активност, поради фармакологичните особености на тези лекарства. Употребата на противовъзпалителни препарати води до скъсяване продължителността на заболяването, ускоряване на възстановителните процеси и намаляване риска от допълнителни увреждания
• антибиотици: в зависимост от инфекцията и нейната локализация вашият лекар може да назначи антибиотици под формата на капки за уши или за системна употреба (най-често перорално, в редки случаи парентерално). Назначаването на системни антибиотици при среден отит, особено в детска възраст, е нож с две остриета, като в световен мащаб здравните специалисти трудно стигат до единодушно решение. От една страна назначаването на подходящ антибиотик още в ранните етапи на среден отит подобрява значително комфорта на пациента и скъсява давността на болестния процес, но от друга страна прекомерното назначаване на антибиотици създава реална опасност от развитие на резистентност на бактериалните агенти и липса на ефективност при последваща инфекция. Лекуващият лекар по своя преценка (в зависимост от състоянието на пациента и своя дългогодишен опит) решава дали и кога да назначи антибиотична терапия. Към едни от най-често използваните препарати се включват тези от групата на пеницилините, цефалоспорините (цефуроксим, цефтриаксон), макролиди (азитромицин), като обикновено се назначават перорално, само при тежки форми на болестта може да се обсъди интрамускулно или интравенозно приложение. Антибиотичната терапия, особено приложена в детска възраст, крие висок риск от поява на гастроинтестинални странични ефекти (най-често диария), поради което се препоръчва допълнително назначаване на подходящи пробиотици. Препоръчва се изпълнение на целия антибиотичен курс, независимо от видимото подобрение и затихване на проявите още след първите 48 до 72 часа, тъй като преждевременното и самоцелно прекратяване на приема крие сериозен риск от рецидив на състоянието
• антимикробни средства (в зависимост от вида на инфекцията при наличие на такава): при развитие на среден отит в резултат от друго подлежащо заболяване (вирусна, гъбична, протозойна инфекция) в комплексното лечение се включва и подходящ противомикробен агент, ефективен срещу предполагаемия етиологичен причинител на болестта
• кортикостероиди: в изключително редки случаи (при много тежко протичане, липса на достатъчен ефект от приложените средства) към комплексното лечение може да се включат и подходящи дози кортикостероиди, приложени по схема, обикновено за кратък период от време

При някои пациенти с тежки увреждания в резултат от развитието, хронифицирането и прогресията на средния отит може да се наложи хирургично лечение, което се определя индивидуално в зависимост от състоянието при конкретния пациент. Извършва се от специалист в областта, като в зависимост от вида и сложността на операцията, последната може да се извърши в амбулаторни условия, но може да наложи и хоспитализация.

Лечение при отит: мерки при външен и при среден отит се извършва от съответния медицински специалист след обстоен преглед, като индивидуализираният и комплексен подход е в основата на добрата прогноза на заболяването, минимизирането на рисковете от сериозни усложнения и бързо подобряване симптомите при отделния пациент.

Изображения: freepik.com, framar.bg