Начало Медицинска енциклопедия Лечения Дисоциативни анестетици

Дисоциативни анестетици

Дисоциативни анестетици - изображение

1. Какво представляват дисоциативните анестетици?

2. Употреба на дисоциативни анестетици в медицината

3. Психологични и физиологични ефекти

4. Механизъм на действие

5. Видове дисоциативни анестетици

6. Взаимодействия

7. Какви са дългосрочните ефекти от прием на дисоциативни анестетици?

8. Лечение при злоупотреба с дисоциативни анестетици


Какво представляват дисоциативните анестетици?

Към групата на халюциногените се причисляват т.нар. дисоциативни анестетици - психоактивни вещества, които:

  • изкривяват възприемането на звук и картина;
  • предизвикват чувство на дисоциация - откъсване, изолиране от околната среда и себе си.

Това се постига чрез намаляване или блокиране на сигналите от различни нервни клетки.

Въпреки, че много видове лекарства са способни на такова действие, дисоциативните медикаменти са уникални с това, че предизвикват халюциногенен ефект, който включва:

  • сензорна депривация (липса на реакция към стимули, възприятия),
  • халюцинации,
  • съновидения или
  • транс.

Историята на злоупотребата със синтетични дисоциативни анестетици започва още с етера, който е открит преди около 500 години. Преди да бъдат създадени по-добри алтернативи, като упойка в медицината се е използвал етер (по-специално диетилов етер). Поради способността му да предизвиква еуфорични свойства още тогава хората, които са имали достъп до него (например лекари) са злоупотребявали редовно с етер, а с времето са се пристрастявали.

Употреба на дисоциативни анестетици в медицината

Дисоциативните медикаменти действат като депресанти на централната нервна система и може да предизвикват седация, потискане на дишането, аналгезия, каталепсия (загуба на чувствителност и способност за волево съкращение на мускулите), както и когнитивни нарушения на паметта и амнезия (в определени дози).

Психологични и физиологични ефекти

Психологични ефекти

Под въздействие на тези психогенни вещества човек има усещане, че се отделя от тялото си, попада в друго "измерение" и сякаш се гледа отдалеч, без да има контрол над действията си (деперсонализация). При някои се вменява чувство за неуязвимост и придобиване на свръх сила, докато други (в повечето случаи) изпитват:

  • паника,
  • страх,
  • дезориентация,
  • тревожност и
  • депресия.

Често предизвикват:

  • агресивно поведение и/или
  • суицидни мисли и импулси.

Сред другите ефекти са:

  • параноя,
  • заблуда,
  • видения,
  • загуба на паметта.

Някои от тях могат да повлияят нивата на допамин и да предизвикат повишаване на настроението и еуфория, но като цяло това е рядък ефект при дисоциативните медикаменти.

Физиологични ефекти

Физиологичните ефекти са зависими от дозата.

Ниските дози предизвикват:

  • замъглено зрение,
  • виене на свят,
  • повишаване прага на болка,
  • скованост,
  • зачервяване на кожата,
  • промени в сърдечната честота или кръвното налягане,
  • гадене и повръщане,
  • учестено дишане.

В по-високи дози се установява:

  • загуба на координация;
  • неволеви мускулни съкращения;
  • нарушение на бъбречната функция;
  • обилна саливация (слюноотделяне);
  • физически дистрес, включително опасни промени в кръвното налягане, сърдечната честота, дишането и температурата на тялото.

При много високи се стига до:

  • конвулсии (гърчове),
  • кома,
  • хипертермия (прегряване) и може да доведе до
  • летален изход (смърт).

Механизъм на действие

Механизъм на действие на синтетичните дисоциативни анестетици

Лабораторните изследвания показват, че дисоциативните лекарства, включително фенициклидин, кетамин и декстрометорфан, предизвикват техните ефекти чрез нарушаване действието на глутамат в мозъка. Глутамат е възбуждащ невротрансмитер, който играе важна роля в познавателната способност (включително обучение и памет), емоцията и възприемането на болка (последното чрез активиране на клетки извън мозъка, които отговарят за болковите усещания).

Дисоциативните медикаменти действат, като блокират рецепторите за захващане на невротрансмитера глутамат, наречени N-метил-D-аспартат рецептори (NMDA). Това предотвратява захващането му с приемащата нервна клетка и предаването на сигнала.

Освен това фенициклидин променя действията на допамин - невротрансмитер, който отговаря за еуфорията.

Механизъм на действие на салвия дивинорум

Салвия дивинорум работи по различен начин. Въпреки че се класифицира към дисоциативните вещества, салвия предизвиква своите ефекти чрез активиране на капа опиоидните рецептор върху нервните клетки. Тези рецептори се различават от рецепторите, които активират повече известни опиоиди, като хероин и морфин.

Видове дисоциативни анестетици

Дисоциативни промени предизвикват няколко вещества, сред които естествени: салванорин А, който се съдържа в растението салвия дивинорум; и синтетични (могат да бъдат газове, течности или прахове), сред които са: диазотен оксид, диетилов етер, ибогаин, хлороформ, декстрорфан, амантадин, фенициклидин, кетамин, декстрометорфан и много други.

Салвия дивинорум

Най-старият и един от най-популярните дисоциативни наркотици е психоактивно растение, наречено салвия дивинорум. То принадлежи към рода Салвия заедно с градинския чай (салвия официналис, конски босилек) и е единственото растение, което въздейства върху капа-опиоидните рецептори (κ-опиоиден агонист). Вирее в южната част на Мексико, Централна и Южна Америка.

Потребителите обикновено пушат, дъвчат или поставят листа от растението под езика си, за да получат съответните ефекти. Възможно е също приготвяне под формата на тинктура. Усещанията са интензивни и краткотрайни - за около 30 минути.

Салвия дивинорум (известна като магическа мента) се е използвала се още от шаманите преди хилядолетия, поради специфичните й психотропни свойства, а именно:

  • отделяне от реалността;
  • поява на двуизмерни видения;
  • усещане за превръщане в неодушевени предмети;
  • връщане в минали събития, включително от детството;
  • неконтролируем смях;
  • поява на митически създания;
  • контакт с висши сили - демони, божества;
  • среща с хора от миналото;
  • усещане за едновременно пребиваване на повече от едно места;
  • силен ужас.

Продължителната употреба на растението има негативни последствия, като например: чувство за Дежа Вю; депресия; губене на връзка с реалността; поява на странни мисли и усещания; психоза; шизофрения.

Диазотен оксид (райски газ)

Диазотният оксид е газ и въпреки, че се среща в природата, той се произвежда за медицински и кулинарни цели. Използва се в хирургията и стоматологията, поради способността си да предизвиква аналгезия и анестезия.

Диазотният оксид е слаба упойка, поради което не се използва самостоятелно при обща анестезия - тогава се използва като газ-носител в съотношение 2:1 с кислород и по-мощни общи анестетици, като севофлуран, десфлуран или други.

Вдишването на диазотен оксид често се използва за облекчаване на болката свързана с раждането, при травма, орална хирургия, при остър коронарен синдром (включително инфаркт). Употребата му по време на раждане е смятана за безопасна и ефективна, затова се прилагала при жени, които не желаят епидурална упойка.

В някои страни диазотният оксид успешно се използва при лечение на редица зависимости, включително при алкохолна абстиненция.

Известен още като "райски газ", диазотния оксид има дълга история като средство за злоупотреба, поради еуфоричните си свойства. За целта често се използват сифони за сметана (бутилки за шприцована сметана за професионални цели).

Фенициклидин ("ангелски прах")

Фенициклидин (PCP) е разработен през 1950 година като интравенозна хирургическа упойка. Началото на неговите седативни и анестетични ефекти са бързи. С времето обаче, поради множеството му странични ефекти, употребата му е ограничена. Понастоящем се използва предимно във ветеринарната медицина.

      Злоупотреба с фенциклидин

Тъй като фенициклидин има халюциногенни свойства и способност да предизвиква еуфория, се използва като наркотик за развлечение. Сред потребителите е известен като ангелски прах, балсамова течност, ракетно гориво и други.

Фенициклидин е бял кристален прах, който се разтваря във вода или алкохол. Лесно може да се смесва с бои и често се продава на незаконния пазар за наркотици под формата на различни таблетки, капсули и цветен прах. Приема се чрез смъркане, пушене или поглъщане. Когато се пуши, фенициклидин често се прилага към листен материал, като мента, магданоз, риган или марихуана.

Ефектите на фенициклидин като цяло са непредвидим. Потребителите на РСР могат да се чувстват далечни и отчуждени от тяхното обкръжение, често изпадат в транс. Те могат да чуват неща, които не се случват и да виждат обекти, които не съществуват.

      Какви са рисковете свързани с употреба на PCP?

Потребителите могат да получат тежки разстройства на настроението, остра тревожност, параноя и враждебност, както и психоза. Други ефекти включват изтръпване, неясен говор, както и загуба на координация, придружена от чувство за сила и неуязвимост.

Празен поглед, бързи и неволеви движения на очите и странна походка са сред по-забележимите ефекти. При някои се забелязват неволни мускулни съкращения, които могат да станат толкова екстремни и неконтролируеми, че да доведат до трайно увреждане на мускулите.

Употребявалите РСР често стигат до спешните отделения поради предозиране или тежките психологически ефекти на лекарството. Те също така са опасни за себе си и околните, защото фенициклидин често предизвиква суицидни или садистични мисли и действия. Не са редки случаите, когато употребявалите РСР извършват убийство, изнасилване или се самоубиват. Освен от токсичния ефект на веществото, смъртните случаи често се дължат на случайно, фатално нараняване поради липса на ясна преценка за реалността и заобикалящия свят. Приложен във високи дози, PCP също може да причини гърчове, кома и смърт.

Тъй като фенициклидин има седативен ефект, взаимното приложение заедно с други централни депресанти, като алкохол и бензодиазепини, също може да доведе до кома.

Декстрометорфан (DXM)

Декстрометорфан има свойството са потиска кашлицата, поради което се съдържа в много сиропи и медикаменти, използвани при настинка и силна кашлица. В тези медикаменти и в препоръчаните терапевтични дози декстрометорфан не предизвиква нежелани реакции.

      Злоупотреба с декстрометорфан

Най-честия източник за злоупотреба с декстрометорфан са именно противокашличните средства, но в много по-високи дози от препоръчителните. Ефектите варират в зависимост от дозата, а потребителите на DXM описват набор от различни въздействия, вариращи от леко стимулиращ ефект с изкривени визуални възприятия до чувството, че се намират извън тялото си. Последиците може да продължат близо 6 часа.

Действието на декстрометорфан настъпва бавно (след близо 2 часа), което може да остави погрешно впечатление у потребителя, че е приел малко количество от лекарството и да предизвика предозиране. Реално предозиране се получава рядко, понеже другите съставки предизвикват повръщане, но при някои хора може да се стигне до сериозна интоксикация.

      Какви са рисковете свързани с прекомерната употреба на DXM?

Злоупотребата може да предизвика замъглено зрение, сърбеж по тялото, обрив, изпотяване, треска, хипертония (повишаване на кръвното налягане), повърхностно дишане, диария, психоза, кома, повишаване на сърдечната честота и температурата на тялото. Някои потребители стават твърде садистични след приема на големи количества декстрометорфан и са склонни към насилие и дори убийство.

Смъртните случаи могат да бъдат причинени от комбиниране с други субстанции или злополуки, свързани със засягането на сетивата.

Някои от медикаментите, които съдържат декстрометорфан имат в състава си още антихистамини или деконгестанти. Приложени във високи дози, те може да предизвикат нежелани реакции, включително сънливост, замаяност, нарушена координация, значително понижаване на кръвното налягане, ускорен пулс, нервност, замъглено зрение, гадене или загуба или апетит. Това води до увеличаване на риска от самия декстрометорфан.

Кетамин

За медицински цели кетамин обикновено се инжектира във вените или мускулите, като се използва най-вече в областта на ветеринарната медицина. Първоначално е създаден като заместител на фенциклидин.

      Злоупотреба с кетамин

Не са редки злоупотребите и с кетамин. Когато се използва развлечение той може да се инжектира, въпреки че повечето го употребяват под формата на прах (за смъркане или поръсване върху тютюн или марихуана), таблетки или капсули, които често разтварят в напитки. Тъй като този дисоциативен медикамент няма мирис и вкус, той често се използва от изнасилвачи, които го добавят тайно в питието на жертвите си.

Кетамин предизвиква ефекти подобни на фенциклидин, но по-интензивни и по-краткотрайни. Реакциите много зависят от дозата.

      Какви са рисковете свързани със злоупотреба с кетамин?

В ниски дози потребители могат да изпитат странични ефекти, които включват загуба на паметта и способността за учене, както и липса на концентрация. При по-високи дози кетамин може да предизвика делириум, амнезия и тежки проблеми с дишането. Ефектите може да бъдат непредсказуеми. Някои потребители съобщават като ужасяващи чувства на пълно отделяне от тялото и липса на сетивност, което оприличат на доближаване до смъртта. Този ефект е известно като "К-дупка" и може да доведе до психоза.

Едно проучване установява, че три дни след използване на кетамин при някои потребители се проявява семантично увреждане на паметта, както и дисоциативна и шизотипна симптоматика.

Взаимодействия

Използването на дисоциативни медикаменти заедно с алкохол или други депресанти на централната нервна система, може да доведе до респираторен дистрес или арест, което да доведе до летален изход.

Какви са дългосрочните ефекти от прием на дисоциативни анестетици?

Въпреки че дългосрочната употреба на повечето дисоциативни лекарства не е изследвана систематично, проучваният показват, че многократното им използване може да доведе до толерантност и развитие на разстройство на употребата на наркотични вещества (пристрастяване), както и симптоми на абстиненция при прекратяване на приема (включително жажда за субстанцията, главоболие, изпотяване).

Други ефекти от дългосрочната употреба включват сериозни затруднения в говора, загуба на паметта, депресия, суицидни мисли, тревожност и социално оттегляне. Тези негативни ефекти може да продължат дори година и повече след преустановяване на хроничната употреба.

Лечение при злоупотреба с дисоциативни анестетици

Лечението на зависимостите е сложен процес, който изисква системен подход и комплекс от терапии.

Първоначално трябва да се започне с детоксикация на организма, за да се пречисти от вредната субстанция и нейните трайни ефекти.

От изключително значение е да се предотврати риска от рецидив (връщане към употребата на дисоциативни медикаменти и вещества), за което на помощ идва когнитивно-поведенческата терапия, диалектическата поведенческа терапия, груповата терапия и хипнотерапията.

Важно е възстановяването на ума и тялото, за което могат да спомогнат техники и процедури, като: физиотерапия, масажи, спа-процедури, някои видове спорт. Подходящи са също акупунктура, заниманията по йога.

Храненето трябва да бъде здравословно и да цели възстановяване на организма от щетите, които са нанесли наркотиците.

И не на последно място по важност - връзката с близки и приятели, както и тяхната подкрепа може да върне злоупотребяващия към нормален начин на живот.

Подробна информация за описаните и други методи на терапия при зависимости може да намерите:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияПсихологияНовиниЛюбопитноЗдравни съветиОрганизацииИсторияБотаникаЛайфстайлСнимкиАнкетиАлтернативна медицинаХранене при...ТестовеНормативни актовеЗдравни проблемиМедицински изследванияСпортСпециалистиНаправления в медицинатаКлинични пътекиЗаведения