Други аберации на половите хромозоми с мъжки фенотип, некласифицирани другаде МКБ Q98

Унаследяването на една X и една Y половата хромозома предопределя развитието на мъжки индивид. Половата хромозома (Y) е малка, акроцентрична хромозома. Върху нея са картирани два гена и са идентифицирани няколко ДНК маркера. Един от тези гени е тестис–детерминиращия фактор (TDF), който има важно значение за диференцирането на пола. При екпресията на тестис–детерминиращия фактор по време на ранната ембриогенеза се развиват първичните мъжки полови белези, от които през вътреутробното развитие се диференцират семенни каналчета, тестиси и полов член. По време на ембриогенезата и при двата пола се сформират Мюлерови структури. При жената от тях се образуват женските полови органи. При мъжете високите количества на анти-мюлеров хормон спират понататъчното развитие на мюлеровите структури.

За повече информация за анатомията на мъжката полова система може да прочетете:

• Анатомия на мъжката полова система

Като аберантна хромозома се определя тази, която под влияние на различни етиологични фактори има изменен морфологичен вид. В рубриката "други аберации на половите хромозоми с мъжки фенотип, неквалифицирани другаде" се причисляват:

• Синдром на Klinefelter (47,XXY)
• Синдром на свръхмъжe 47,XYY
• 46,ХХ кариотип при мъже

Синдромът на Klinefelter се дължи на допълнителна Х хромозома в гонозомния комплекс на лица от мъжки пол. Повечето установени случаи на синдром на Klinefelter са с ненаследствена етиология, тоест те са спорадични (случайни). Но в редки случаи може да бъде и наследствен. Ненаследствената форма на заболяването се развива в резултат на неразделяне на половите хромозомите по време на гаметогенезата, унаследени от родителите с нормален кариотип.

Унаследените форми на синдромът на Klinefelter са от родители, които имат мозаичен кариотип 46, XY/47, XXY или 46,XX/47,XXX. Генетични вариации на синдром на Klinefelter са:

• Кариотип 47,XXY
• Кариотип 48,XXXY
• Кариотип 49,XXXXY

Пълната форма на заболяването клинично се презентира с проявява на хипогонадизъм по време на пубертета, аспермия или азооспермия и стерилитет. Първичните полови белези се характеризират с малки тестиси с интерстициална фиброза, склероза и хиалинизация на тестисните тубули. Половият член е с нормални размери. Вторичните полови белези са проявени със слабо окосмяване от женски тип, развити млечни жлези – гинекомастия.

Особеностите на соматичното развитие са:

• Висок ръст
• Дълги крайници
• Тесни рамене

Болните са предразположени към епилепсия и есенциален тремор. Умственото развитие варира и понякога достига долната граница на нормата. С увеличаване на броя на Х хромозомите 46,XXXY се проявява по тежка клиничната картина.

Генетичната диагноза се поставя с помощта на цитогенетично изследване на лимфоцитни култури, получени от периферна кръв. Пълната форма на заболяването може да бъде диагностицирана след кариотипиране на 10 метафазни пластинки. Чрез метода на кариотипиране могат да се визуализрат аберантните хромозоми. Мозаичната форма е по-трудна за диагноза. Диагнозата на заболяването може да бъде поставена и с молекулярно-цитогенетично изследване на интерфазни ядра или на метафазни хромозоми след оцветяване с FISH.

Рискът за повторение на синдром на Klinefelter, от групата "други аберации на половите хромозоми с мъжки фенотип, неквалифицирани другаде", в семейството е нисък при ненаследствената форма. Той е по-висок при наследствената форма. Болните с пълна форма на заболяването имат нарушена репродукция и не могат да предадат хромозомната мутация в потомството.

Раждането на болно дете с наследствена или ненаследствена форма на заболяването е индикация за пренатална диагноза при следващата бременност на майката.

Синдром на свръхмъж 47,XYY възниква в резултат на полизомия Y. Пълната форма на болестта се характеризира с кариотип 47, XYY. Генетичните вариации на синдром на свръхмъж 47,XYY са 48,XYYY, 49,XYYYY, или други бройни аберации на половите хромозоми се казуистика.

Заболяването най-често има ненаследствен характер. Синдром на свръхмъж 47,XYY клинично се презентира със синдроми комбинации:

• Лицев дисморфизъм
• Висок ръст
• Нормален интелект или леко изоставяне в умственото развитие
• Предразположеност към психопатии
• Репродуктивни неблагополучия

Мозаичните форми на синдрома се развиват безсимптомно и са трудни за разпознаване.

Кариотип 46,ХХ от групата "други аберации на половите хромозоми с мъжки фенотип, неквалифицирани другаде", при мъже възниква в резултат на Х/Y транслокация, при която се получава прехвърляне на TDF гена върху Х хромозомата и загуба на останалата част от Y хромозомата. Заболяването най-често е ненаследствено и възниква в резултат на случайна мутация по време на мейозата в единични гамети на бащата.

Характеризира се с неспецифична клинична симптоматика, нарушена репродукция на мъжете, по-нисък ръст и запазен интелект.

Диагнозата се поставя с цитогенетичен анализ или с флуоресцентната техника за оцветяване на секс хромозомата със специфични проби за Х и Y. Пренаталната диагноза се налага, ако в семейството има родено дете с това заболяване.