Монозомии и делеции на автозоми, некласифицирани другаде МКБ Q93

В рубриката монозомии и делеции на автозоми, некласифицирани другаде, ще разгледаме синдрома на котешкото мяукане и синдрома на Wolf-Hirschhorn.

Монозомиите представляват хромозомни болести, които възникват в резултат на хромозомни мутации, които нарушават броя на хромозомите. Съществено клинично значение сред бройните аберации има анеуплоидията. При нея дисбалансът на кариотипа се дължи на засягане на отделна двойка хомоложни хромозоми.

При монозомията в хромозомната двойка липсва една хромозома. Механизмът на възникване на анеуплоидиите е свързан с нарушение на правилното разделяне на хомоложните хромозоми в дъщерните клетки по време на клетъчното делене. Това може да стане по време на първото или второто мейотично делене, при което се формират гамети с небалансиран хромозомен набор и съответно се образуват зиготи с тотална тризомия или монозомия.

Делециите (частични монозомии) представляват загуба на част или цяло дълго, или късо рамо на хромозомата. Те биват:

• терминални - настъпва разкъсване в една хромозомна лента и се загубва краен сегмент
• интерстициални - при загуба на вътрешен сегмент, получен след разкъсване в две хромозомни ленти

Делециите са небалансиран тип аберации и винаги водят до патологичен ефект. Най-малките делеции, които могат да се идентифицират под микроскоп върху прометафазни хромозоми, включват ДНК сегмент от около 4000 килобази. Такива микроделеции обуславят някои заболявания, известни като микроделеционни синдроми. Делеции с по-малки размери могат да се докажат с прилагане на молекулярно-цитогенетични техники.

Хромозомни болести могат да се развият и при частични делеции или дупликации (частични монозомии или частични тризомии) на хромозомни сегменти.

Клиничната картина включва характерни симптоми, свързани със загуба или удвояване на специфични генни локуси: синдром на котешкото мяукане, синдром на Wolf-Hirchhorn и др., или нехарактерен клиничен спектър от малформативна симптоматика, изоставане в психомоторното развитие, нарушена репродукция и жизненост.

Синдромът на котешкото мяукане (Cri du chat, 5p-синдром) е най-честият синдром с делеция на автозомите. Заболяването се дължи на делеция в късото рамо на 5-ата хромозома (5p-). Всички делеции задължително включват лента 5p15, която играе основна роля за развитието на клиничната картина на болестта.

Заболяването може да има ненаследствен (при de novo възникнала герминативна мутация) или наследствен характер (при балансирана хромозомна аберация в единия родител с обхващане на късото рамо на 5 хромозома).

Характерни прояви са ниско тегло при раждане, микроцефалия, луновидно лице, плач, наподобяващ котешко мяукане, плоска основа на носа, къси пръсти, клинодактилия на малкия пръст, мускулна хипотония, вродени сърдечни пороци, спина бифида, тежко изоставане в умственото развитие и др.

Диагнозата се поставя с цитогенетичен анализ на хромозомите, получени от лимфоцитни култури или с молекулярно-цитогенетичен анализ на интерфазни ядра чрез in situ хибридизация със специфични ДНК сонди, които хибридизират с комплементарни сегменти на 5p.

Раждането на дете със синдром на котешкото мяукане е индикация за пренатална диагноза при следваща бременност на майката.

Причина за развитието на синдрома на Wolf-hirschhorn е делеция в дисталната част на късото рамо на 4-та хромозома. Синдромът може да има ненаследствен или наследствен характер. Болестта има две форми - пълна и мозаечна.

Клиничната картина на пълната форма на този синдром включва силно изоставане във физическото и умствено развитие, с характерни прояви на дисморфизъм - висока фронтална линия на косата, хемангиом на челото, хипертелоризъм, птоза на клепачите, широк нос с форма на клюн, късо разстояние между носа и горната устна, малка мандибула, лошо моделирани уши, ръце на „перачка” и др. От страна на женските гениталии се наблюдава голям клитор, а за мъжките гениталии са характерни малък скротум, крипторхизъм и хипоспадия.

Мозаечната форма обикновено протича по-леко в сравнение с пълната форма на заболяването.

Диагнозата се поставя чрез цитогенетичен анализ на хромозоми, получени от лимфоцитни култури и оцветени по G метод, флуоресцентни методи, молекулярен анализ и др.

Лечението на монозомии и делеции на автозоми, некласифицирани другаде, е съобразено с клиничните прояви на болните. От голямо значение е бързото и адекватно лекуване на острите заболявания, навременната физиотерапия и езикова терапия. С цел подобряване качеството на живот при нужда се прибягва до хирургични интервенции. Максимално добрата социална интеграция в обществото също трябва да бъде приоритет при лечението.