Плосък гръбначен стълб МКБ M40.3

Гръбначния стълб е основна механична опора на човешкият скелет. Гръбнакът е свързан по такъв начин, че наподобява дойна пружина. По този начин изпълнява ресорна функция, тоест акумулира сътресението при движение. Благодарение на тази си функция вътрешните органи могат да функционират правилно. Гръбнаничт стълб има ествени кривини — 2 лордози (шиен и поясен отдел) и 2 кифози (гръден и сакрален отдел). Тези две редуващи се кривини придават S-образната форма на гръбнака. Плосък гръбначен стълб е атипично състояние на гръбначния стълб, при което се заличават естествените кривини.

Спрямо засегнатия отдел плосък гръбначен стълб се наблюдава в:

Медицинска науката, изучаваща възникването на заболяванията се нарича етиология. Първопричинителите на плосък гръбначен стълб са най-разнообразни. Всъщност първите описания на болестта са от 60-те години на изминалия век, след коригираща операция на страдащи от позиционна кифоза. Оперативното вмешателство се явява водещ етиологичен фактор за възникване на плосък гръбначен стълб. През средата на миналия век се използвали коригиращите пластини на Harrington, които намали до такава степен високостепенното изкривяване на гръбначния стълб със заличаване на естествените извивки на гръбнака.

Тези импланти (пластини) са разработени от проф. д-р Пол Харингтон през 1953 година. Използвали се в процедура, наречена остеосинтеза (свързване на костни краища) при фрактури на прешлените, ексцизия на костни тумори, вродени и придобити деформация на гръбначния стълб. Въпреки безспорните положителни ефекти на тези импланти се установява, че пациентите години след подобна остеосинтеза страдат от плосък гръбначен стълб. В European Spine Journal през 2017 година се съобщава, че изправянето на гръбнака е неизбежно при използването на пластините на Харингтон. Насилственото изправяне на гръбначния стълб се следва от ранни дегенеративни изменения на прешлените и интервертебралните пространства. За щастие тези импланти от края на 90-те години не се използват. Този нежелан ефект на хирургичните пластини днес е напълно коригиран. Хирурзите могат да коригират кривините на гръбначния стълб с множество равнини и да протектират настъпването на плосък гръбначен стълб. 

Останалите причини за възникването на болестта са:

• Платиспондилия
• Спондилоза
• Анкилозиращ спондилит
• Остеопороза
• Лошо зараснали фрактури
• Oстеохондрит на гръбначния стълб при възрастни
• Костни изменения вследствие на витамин Д недоимъчен рахит
• Некоректна оперативна дейност след позиционна кифоза

Клиничните оплаквания при болестта са резултат от нарушения баланс на опорно-двигателната система. Гръбначният стълб не може да регулира и да разпредели правилно тежестта на тялото. Допълнително утежняващи и рискови фактори за плосък гръбначен стълб са наднорменото тегло при двата пола и менопаузата при жените. Наднорменото тегло се явява рисков фактор от чисто биомеханична страна — допълнителната тежест, влияеща върху гръбнака и таза. Менопаузата се характеризира с постепенно отпадане на яйчниковата функция. Успоредно със затихване на функцията им намалява и действието на естрогените, които имат защитна роля върху костната система. Менопаузата е основната причина за настъпване на остеопороза при жените. При ненавременно лечение костите "отслабват" и "изтъняват", което в един момент може да се изяви като плосък гръбначен стълб.

Плоският гръбначен стълб клинично се презентира с:

1. Дорзалгия — хроничната болка в гърба
2. Цервикалгия — болка в шийния отдел на гръбначния стълб
3. Хронична отпадност и умора
4. Ниска кръстна болка
5. Болка в гръдния отдел на гръбначния стълб
6. Лумбаго с ишиас

Диагностичен алгоритъм

• Анамнеза и физикален статус

Анамнезата представлява насочено лекарско интервю, от което лекарят снема данни относно сегашните оплаквания на пациента, минали и фамилни заболявания, както и обстоятелствата, при които са възникнали сегашните оплаквания. По време на физикалния преглед лекарят щателно изследва болния, като акцент на физикалния преглед е опорно-двигателната система. Определя се подвижността на гръбначния стълб в различните отдели на гръбнака. Специфични тестове за изследване на подвижността на гръбнака са:

• Тест на От (Ott) — посредством този тест се изследва подвижността в гръдния отдел на гръбнака
• Тест на Шобер (Schober) — този тест служи за анализиране на гръбначната подвижност в поясния отдел

Палпацията е похват на физикалното изследване. Методът се свежда до тактилно изследване не гръбначния стълб. При палпация по хода на гръбнака, пациентът съобщава за болка.

В някои случаи пациентът съобщава за болка в седалищната област, която ирадира (движи се) по предната страна на бедрото. Тази болка е суспектна за ишиас. За изследване на нервната проводимост лекарят определя неврологичния статус на пациента. Специфични изследвания на лумбаго с ишиас са:

• Симптом на Нери — пациентът лежи на лекарската кушетка, а изследващият лекар привежда главата на страдащия към тялото му. Тестът се приема за положителен при провокиране на силна болка
• Симптом на Ласег — пациентът отново лежи по гръб на кушетката, а лекарят подвига крака му. При повдигането на крака се натоварва седалищния нерв и отново се провокира болка
• Симптом на Боне — е друг похват за изследване на болезненост по хода на седалищния нерв. Проявява се при аддукция на крака, тоест лекарят привежда крака към тялото

Болка по хода на седалищния нерв се приема за усложнение на плосък гръбначен стълб. Дължи на компресия на изходящите гръбначномозъчни нерви в лумбалната област на гръбначния стълб. Те са резултат на деформирани прешлени, поради плоския гръбначен стълб.

Плоският гръбначен стълб води много често до  травми на кръста. Плоският гръб от всички различни  от нормалната стойка води до най-висок процент  травми на кръста. Намалените извивки на гръбнака  предразполагат към по-голям риск от нараняване  вследствие намалените способности на гръбнака да  действа като "амортисьор" , тоест да акумулира сътресението при движение.

• Лабораторни и инструментални изследвания

Няма специфични лабораторни тестове за плосък гръбначен стълб. Когато етиологията на болестта допира до сенилни промени в гръбнака или корекция на позиционна кифоза кръвните изследвания са без патологични промени. Позитивирането на антинуклеарните антитела е подозрително за наличие на автоимунни заболявания, като например анкилозиращ спондилит. Ако първопричинителя е остеопороза се открива дисбаланс в минералния състав — изследва се остеокалцинът (маркер за костно образуване), както и серумният калций (маркер за костна резорбция). Визуализиращи методики са:

• Рентгенография на гръбначния стълб — конвенционален диагностичен метод, чрез който се визуализират костните изменения
• Компютърна томография — методът позволява да се визуализират мекотъканните промени

Терапия на плоския гръбначен стълб

Терапията на плосък гръбначен стълб е сложен и продължителен процес. Консервативните методи са крайно

недостъпни за възстановяване на дефекта. Терапията на всеки един пациент е индивидуализирана. Болката при дорзалгия се облекчава чрез прием на аналгетици или нестероидни противъзпалителни средства. НСПВС са клас лекарства, които потискат болката. Въпреки благоприятния ефект, тези медикаменти имат редица нежелани ефекти и не трябва да се приемат системно. НСПВС имат улцерогенен ефект при пер орален прием, тоест водят до язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. Затова се препоръчва НСПВС да се приемат редом с лекарства, които защитават стомашната лигавица.

Единственият напълно ефективен метод е оперативното лечение. Прилага се остеотомия — хирургична операция, при която се отстраняват костни фрагменти. След това се коригират и фиксират. Постепенно се възстановява стабилността на гръбначния стълб и симптомите преминават.

Прогнозата на болестта зависи от степента на настъпилото изправяне на естествените извивки на гръбнака, както и индивидуалния отговор към проведената терапия.