Камъни на жлъчните пътища без холангит или холецистит МКБ K80.5

При формиране на конкременти в билиарната система и развитието на жлъчнокаменна болест (холелитиаза) е възможно засягане на жлъчните пътища, без развитие на възпалително огнище и/или инфекция по хода на билиарната система.

Камъни на жлъчните пътища без холангит или холецистит представлява образуване на камъни в жлъчните пътища, което протича без прибавена инфекция на жлъчните пътища (холангит) или на жлъчния мехур (холецистит).

Формирането на конкременти в жлъчните пътища без холангит или холецистит представлява нозологична единица, която включва:

• Холедохолитиаза неуточнена или без холангит или холецистит
• Жлъчен камък на дуктус холедохус БДУ
• Жлъчен камък на общия проток неуточнен или без холангит или холецистит
• Жлъчен камък на чернодробния проток неуточнен или без холангит или холецистит
• Чернодробна холелитиаза неуточнена или без холангит или холецистит
• Чернодробна колика неуточнени или без холангит или холецистит

Формирането на конкременти в жлъчните пътища е важна и честа форма на жлъчнокаменната болест. Камъните в жлъчните пътища могат да произхождат от жлъчния мехур и да попаднат в жлъчните пътища (вторична холедохолитиаза), но конкрементите могат да се образуват и в самите жлъчни пътища (първична холедохолитиаза). Първичните конкременти обикновено се образуват при стриктура (ограничено стеснение) на холедоха, след холицистектомия и други, съставлявайки над една трета от всички случаи. Те могат да бъдат различни по брой и размери, като показват тенденция да се разполагат в дисталния край, в областта на ампулата на papilla Vateri.

Често те се намират неочаквано при операции, а понякога се пропускат при холецистектомия, което обикновено има много нежелани последици, защото след премахването на жлъчния мехур камъните в жлъчните пътища се понасят много по-лошо. С възрастта честотата им се увеличава, като роля за това оказват многобройни фактори (полиморбидно състояние, прием на медикаменти, физиологични промени и други).

Симптоми при камъни на жлъчните пътища без холангит или холецистит

Симптомите на болестта показват вариабилност при отделните пациенти, като клиничната картина може да бъде различна. Макар и рядко, жлъчните пътища могат да бъдат пълни с камъни, без да има прояви (безсимптомна форма на болестта).

Най-често състоянието се проявява с повтарящи се болкови пристъпи, съчетани с пожълтяване (жълтеница) и повишаване на температурата (фебрилитет), която триада, особено при периодичното й появяване с колебания в силата на явленията, се счита характерна за заболяването.

Като цяло отделните прояви на холелитиаза са непостоянни. Жълтеницата обикновено е лекостепенно изразена (налице е лека промяна в цвета на кожата, лигавиците и склерите, възможно е леко потъмняване на урината и промени в цвета на фекалните маси), докато болката в повечето случаи е силна, повтаряща се многократно през къси интервали, с възможна ирадиация към гърба и наляво, придружавани от гадене и повръщане. Температурата се повишава при около една трета от случаите.

Холедохолитиазата може да се изяви клинично с жлъчна колика, обструкция (запушване), холангит, сепсис, панкреатит и други усложнения, налагащи своевременна медицинска намеса.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата изисква комплексен подход, като най-често се вземат под внимание резултатите, получени от:

• разпит на болния: подробната анамнеза може да насочи към заболяване на гастроинтестиналняи тракт, като фокусът е насочен към диетичния режим, вредни навици, подлежащи заболявания, давност на проявите, приемани медикаменти, хормонален статус и други особености на пациента
• физикален преглед: при липса на усложнения е възможна липса на специфични физикални находки. При наличието на жълтеница се установяват характерните за състоянието прояви
• лабораторни данни: установява се холестаза с едновременно повишение на ГГТ и АФ, надвишаващо това на увеличението на аминотразсвераза (АСАТ и АЛАТ), със или без повишен билирубин и левкоцитоза
• образна диагностика: с най-висока информативна стойност са данните, получени от ехографското изследване (ултразвук на коремни органи). От абдоминалната ехография се установява разширен d.choledochus и понякога видим камък в холедоха. Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХП) потвърждава диагнозата и осигурява лечение по ендоскопски път

При установяването на конкременти в жлъчните пътища и потвърждаването на болестта се предприемат съответните лечебни мероприятия.

Лечение при камъни на жлъчните пътища без холангит или холецистит

При наличие на конкременти в жлъчните пътища без данни за развитието на холангит и холецистит лечението най-често се осъществява по дефинитивен път, чрез ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (по време на диагностицирането на болестта се соъществява и отстраняване на конкрементите по ендоскопски път).

Консервативните мерки обикновено нямат желания ефект, а забавянето в терапията крие риск от развитие на усложнения, жлъчна колика, възпаление и инфектиране на жлъчните пътища и жлъчния мехур.

До извършване на ЕРХП може да се приложат симптоматични средства за подобряване състоянието на пациентите, като например назначаване на подходящи аналгетици (обезболяващи), спазмолитици, антипиретици и други.

Прогнозата при камъни на жлъчните пътища без холангит или холецистит обикновено е отлична, особено при своевременно откриване на заболяването.