Синдром на раздразненото черво с диария МКБ K58.0

Синдром на раздразненото черво е най-честото функционално нарушение (клиничен синдром), който се характеризира с нарушения в чревната моторика, без да има органична причина. Нарича се още синдром на дразнимо черво, колон иритабиле, спастичен колит, раздразнено дебело черво и други.

В зависимост от особеностите в протичането се различават три основни типа на заболяването, а именно с доминираща проява диария, с доминираща проява констипация (запек) или смесен тип (с редуване на запек с диария).

При синдром на раздразненото черво с диария се наблюдава обостряне на проявите след емоционално напрежение, стрес, грешки в диетата и други, като поставянето на диагнозата често изисква комплексен подход, а лечението е насочено предимно към отстраняване на тригерите и симптоматична терапия.

Синдром на раздразненото черво с диария: етиология, симптоми

Точният механизъм, водещ до възникване на това заболяване, все още не напълно изяснен. Проучвания показват, че главна роля във възникването на заболяването играят психо-емоционални фактори, нервно-хуморални фактори, алиментарни фактори (определени храни), предхождаща стомашно-чревна инфекция или възпаление на червата и други.

Сред най-честите тригери на заболяването са психическо напрежение, преумора, стрес, тревожност, грешки в диетата, менструалният цикъл при жените и други, които водят до обостряне на симптомите.

Заболяването показва хронично-рецидивиращ характер, висока честота с превалиране в засягането на женския пол (вероятно поради по-високото въздействие на промените в хормоналния фон и емоционалната компонента) и е сред водещите заболявания със социално-икономическо значение.

Ранното разпознаване проявите на болестта, както и установяването на провокиращите рецидивите фактори, може значително да подпомогне в поддържането на дълготрайна ремисия.

Болестта протича с различни особености и вариации в клиничната картина при отделните пациенти, като при формата с доминиране на диария (диария-доминиращ тип) общото между всички е наличието на диарични изхождания в резултат от грешки в диетата, стрес, преумора, инфекция и други. Фекалните маси променят своята консистенция и особености, често се откриват примеси на слуз, в редки случаи се открива и кръв в изпражненията.

Освен диария други възможни прояви на заболяването могат да бъдат някои от следните:

• коремна болка: коремна болка с коликообразен характер, нелокализирана и с променлив интензитет се описва при голям процент от пациентите. Болката се изостря при емоционално напрежение и хранене (особено при прием на млечни храни, пълнозърнести продукти, бобови култури) и намалява до пълно облекчение след дефекация
• други стомашно-чревни прояви: често се описва дискомфорт в абдоминалната област, подуване на корема, повишено образуване на газове, а по-рядко се съобщава за гадене и повръщане, парене и киселини, неприятен вкус в устата, хълцане и други
• прояви извън храносмилателната система: много често се срещат екстраинтестинални симптоми, като обща отпадналост, умора, влошена трудоспособност, нарушен сън, сексуална дисфункция, чести позиви за уриниране, миалгия (мускулни болки) и други

При значително персистиране на проявите, без консултация със специалист и без предприемане на мерки за тяхното облекчение, може да се стигне до дехидратация (обезводняване), малнутриция, дефицит на някои важни витамини и минерали, нарушения в електролитния баланс, анемия, значителна редукция на теглото и други.

Макар да липсва специфично етиологично лечение на заболяването, проявите подлежат на добър контрол при спазването на някои ограничения и предприемане на определени мерки. Рискът от развитие на сериозни усложнения и дълготрайни последствия като цяло се описва като нисък, което не бива да става причина за забавяне на посещението на специалист.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при синдром на раздразнено дебело черво, протичащ с диария, често не е никак лесна задача и изисква провеждане на многобройни изследвания за доказване на състоянието и изключване на други възможни подлежащи причини и болести, водещи до характерните прояви.

За целта се назначават обикновено комбинация от следните диагностични подходи и методики:

• разпит на пациента: подробният разпит на болния и информацията за характерните субективни прояви, провокирани след стрес, преумора, хормонален дисбаланс (месечен цикъл при жените например) и други, характерни тригери, може да насочи опитните клиницисти към болестта, но за нейното доказване са необходими подробни изследвания, тъй като редица други увреждания на интестиналния тракт могат да доведат до идентични клинични прояви
• клинико-лабораторни находки: клиничният преглед показва вариабилност при отделните пациенти, като находките при някои са оскъдни, а при други са налице различни по вид изменения. Лабораторните изследвания играят важна роля за диференциране на състоянието от други заболявания с различна етиология, като обикновено се назначават пълни кръвни изследвания, при нужда и уринен анализ (за изключване на проблем от страна на отделителната система), фекален тест, микробиологична диагностика и други. В някои страни са налични имунологични изследвания, които доказват наличието на специфични антитела именно при формите на заболяването, протичащи с диария
• образни методи на изследване: образните методи на изследване също имат важно място главно при диференциалната диагноза и улесняват специалистите при различаване на отделните заболявания. В зависимост от оплакванията и общото състояние на пациентите се назначават различни по вид образни методи на изследване, като това могат да бъдат ехография (ултразвуково изследване на коремните органи), рентгенография, ендоскопско изследване, компютърна томография (при съмнения за подлежащ неопластичен процес) и други. В някои случаи може да се назначи и биопсия в хода на ендоскопията и хистологична обработка и анализ на получения материал

В много от случаите диагнозата се поставя по метода на изключването (след изключване на другите възможни и чести причини за появата на наличните оплаквания и находки).

Диференциалната диагноза може да бъде изключително широка и налага различаване (с помощта на гореописаните изследвания) от заболявания на храносмилателната система с автоимунна, инфекциозна или неопластична етиология, както и някои ендокринни заболявания (например увреждания на щитовидната жлеза) и системни болести, които в хода на своето протичане могат да доведат до характерните за синдрома на раздразненото черво прояви.

Лечение при синдром на раздразненото черво с диария

Въпреки липсата на разработено специфично етиологично лечение на заболяването, съществуват редица мерки, които помагат за постигане и поддържане на трайна ремисия.

За постигане на желаните резултати е необходим индивидуален терапевтичен план, съобразен с особеностите на конкретния пациент (едни и същи мерки при различните пациенти водят до различни резултати), като най-често се прилага комбинация от някои от следните мерки:

• диета: промените в храненето играят изключително важна роля при лечението на заболяването, както и за поддържане на продължителна ремисия. Препоръчва се най-общо пълноценно хранене с набавяне от естествените източници на всички необходими витамини, минерали, аминокиселини. Препоръчва се по-често хранене (петкратен хранителен режим) с прием на по-малки количества храна и ограничаване на газираните напитки, алкохола, преработени и консервирани храни, сладкарски и тестени изделия. При отделните пациенти различни групи храни и различни продукти могат да провокират обостряне на проявите, поради което се препоръчва водене на дневник и след установяване на тригерите се предприемат мерки за тяхното ограничаване и заместването им с други продукти. За изготвяне на индивидуален хранителен план, съобразен с потребностите и особеностите на отделния пациент, се препоръчва съвместна колаборация с гастроентеролог или диетолог
• медикаментозно лечение: лекарствената терапия най-често е симптоматична и включва антидиарични лекарства (диосмектит, лоперамид и други), прием на достатъчно фибри (псилиум, хъск и други), пробиотици, пребиотици или симбиотици. При нужда се назначават спазмолитици, ензими за подобряване и облекчаване на храносмилането, препарати за облекчаване на проявите на метеоризъм и други. При данни за бактериална инфекция се назначава подходящ антибиотичен курс. При някои пациенти може да се обсъди насочена лекарствена терапия с алосетрон, елуксадолин и други за облекчаване на проявите на диария. По преценка на лекуващия лекар може да се обмисли и подходяща лекарствена терапия за овладяване на проявите на тревожност, депресия, нервно напрежение
• ограничаване на тригерите: ограничаването на провокаторите на обострянията на заболяването е една от най-важните мерки в лечението и профилактиката на заболяването. Тук се включват многообразни мерки, насочени срещу овладяване на стреса и напрежението (едни от основните провокатори), емоционалната лабилност, хормоналния дисбаланс, някои други подлежащи заболявания. Препоръчва се поддържане на оптимално тегло, редовна физическа активност, при нужда прием на добавки (витамини, минерали, лечебни растения, билки), провеждане на психотерапия, прилагане на някои методи от алтернативната медицина (медитация, техники за релаксация, акупунктура и други), провеждане на насочено лечение на други подлежащи заболявания

Прогнозата при синдром на раздразненото черво с диария се определя индивидуално в зависимост от тежестта и давността на проявите, терапевтичния отговор спрямо приложените лечебни мерки и общото състояние на пациента. Обикновено болните се повлияват добре от назначената терапия и рядко се наблюдава развитие на сериозни усложнения.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain