Други болести на апендикса МКБ K38

› Въведение

› Видове заболявания на апендикса

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Диференциална диагноза

› Лечение

Въведение

Червеобразният израстък или апендиксът започва от сляпото черво. Апендиксът представлява закърняла част от силно развитото сляпо черво на тревопасните животни. При последните в него се извършва разграждането на някои съставки на растителната храна с помощта на бактерии. При месоядните животни апендиксът липсва или показва съвършено слабо развитие. Той е добре оформен само у човека и висшите маймуни.

Като всеки рудиментарен орган апендиксът показва значителна вариабилност в своето развитие. Средната му дължина е 7-8 см, но варира от 2 до 20 см. Дължина под 2 см, включително и пълна липса, както и такава над 20 см, е изключителна рядкост. Апендиксът е особено вариабилен по своето положение. Едно от най-честите болести на апендикса е възпалението на апендикса.

Към други болести на апендикса се включват различни заболявания, деструктивни и дегенеративни процеси с известна или неизвестна етиология.

Видове заболявания на апендикса

• Хиперплазия на апендикса - заболяване, при което са увеличени размерите на апендикса. Увеличаването на размерите може да се дължи на хиперплазия на лимфните фоликули или хиперплазия на лигавицата на апендикса. Хиперплазията на лигавицата може да бъде дифузна и локална и се дължи на увеличаване на броя на епителните клетки, без да има епителна атипиа. При увеличаване на лимфните фоликули обикновено се намират и белези на възпаление. Не може със сигурност да се каже дали са резултат от прекаран остър или хроничен апендицит или те водят до възпаление на апендикса поради запушване на лумена. Клиничната картина не е характерна. Болката може да бъде тъпа и постоянна или да се появи остро. Гадене и повръщане са рядко срещащи се симптоми.
• Апендикуларни отлагания - представляват калцирани депозити, конкременти от втвърдени изпражнения наречени фекаломи. Като причини за фекаломи са мегаколон, хроничен запек при хронична обструкция, някои заболявания като болест на Hirschsprung, болест на Chagas, нарушения в сплита на Ауербах. Те са и една от най-честите причини за апендицит и по-висок риск за развитие на перфорация. Те са безсимптомни ако не се развие апендицит.
• Дивертикули на апендикса - те са изключително рядко срещано заболяване. Могат да се разделят на вродени и придобити, единични и множествени. Причините за появата им не са достатъчно изяснени, но най-често се формират поради отслабване на апендикуларната стена. Могат да се образуват и на мястото на стара огнищна инфекция довела до обструкция. Клиничната картина е характерната за апендицит или дивертикулит. Болката е ниско в дясна коремна половина, придружена обикновено от гадене и повръщане. Перфорация на дивертикула може да доведе до развитие на перитонит и усложняване на симптоматиката.
• Фистули на апендикса - представляват придобит канал или комуникация между апендикса и съседен на него орган или коремната стена. Спонтанните фистули са редки. По-честа причина за фистули е усложнение на остър апендицит. В зависимост от комуникацията могат да бъдат апендикоинтестинални, апендикодуоденални, апендикойеюнални, апендикоколика, апендикокутанеус, апендиковезикални фистула. Фистули, както и други болести на апендикса се изявяват с тъпа болка ниско в дясната коремна половина, гадене и повръщане. Характерно за външните фистули е изтичането на гной и фекалии. От вътрешните фистули най-често срещана е между апендикса и пикочния мехур. Характерни са рецидивиращите пикочни инфекции, поради рефлукс на урина към дебелото черво се появява диария.
• Инвагинация на апендикса - друго уточнено заболяване. Една от причините за инвагинация е мукоцеле. Мукоцеле е събиране на слуз в апендикса. Инвагинацията, както и другите болести на апендикса дава нехарактерна клинична картина - болка в долна, дясна коремна половина, гадене и повръщане, болка при палпация и чувствителността. Мускулната защита (дефанс на мускулатурата) обикновено означава, че има перитонеално дразнене.

Патофизиология

Разнообразие от различни състояния засягат апендикса, както като случайни находки, така и като причини за клинични признаци и симптоми, които често имитират апендицит. Вродените аномалии на апендикса са редки. Двете най-често срещани вродени състояния са вродена липса или дубликация на апендикса. Дивертикулозната болест може да бъде случайна находка, но когато настъпи възпаление, клинично може да се обърка с апендицит. Ендометриозата на апендикса, която обикновено се появява в условията на генерализирана стомашно-чревна ендометриоза, често се проявява като остър апендицит.

Мезенхимните тумори на апендикса най-често са гладкомускулни, обикновено лейомиома, но рядко лейомиосаркома. Понякога, обаче, неоплазия на апендикса, която е вторична от друга локализация, може да доминира в клиничната картина и да доведе до потенциална патологична грешна диагноза като първично заболяване на апендикса.

Симптоми

Клиничното протичане на други болести на апендикса е неспецифично като при пациентите може да протичат по различен начин. Сред най-често проявяваните симптоми са:

• Болка в долната дясна част на корема
• Гадене
• Повръщане
• Диария
• Подуване на корема
• Загуба на апетит
• Спазми

Диагноза

Диагностицирането на други болести на апендикса понякога представлява голяма трудност за лекарите и могат да бъдат объркани за множество други състояния, които са показани по-долу. Симптомите често са неясни или подобни на други заболявания, включително проблеми с жлъчния мехур, инфекция на пикочния мехур или пикочните пътища, болест на Крон и много други. За диагностицирането на болести на апендикса най-често се прилагат следните видове изследвания:

• Изследване на урина - за да се изключи инфекция на пикочните пътища.
• Кръвни изследвания - за да се изключи евентуално остър апендицит като причина за симптомите.
• Ехография на корем - чрез която най-често се визуализира наличието на свободно-подвижна течност в коремната кухина. Това е една от основните индикации за спешна оперативна намеса.
• Компютърна томография (КТ) - образното изследване, чрез което може да бъдат визуализирани различните болестни състояния на апендикса. При повечето пациенти изследването се провежда с контрастно усилване за по-добра визуализация на различните органи и структури.

Диференциална диагноза

Наличието на възпалителни промени в близост до цекума е типично за остър апендицит, но не е специфично за диагнозата. Множество други болести на апендикса могат да дадат такива възпалителни промени. В диференциалната диагноза най-често се включват следните състояния:

• Болест на Крон
• Мезентериален аденит
• Мекелов дивертикул
• Инфекциозен илеит
• Карцином на цекум
• Тазово-възпалителна болест

Лечение

Лечението на други болести на апендикса се определя основно от клиничната проява на различните състояния. Ако, те не причиняват каквито и да са симптоми и не променят качеството на живот на пациентите, не се предприема никакво лечение. В такива случаи най-често тези състояния са диагностицирани чрез образни методи, които са направени по повод на друго заболяване.

Пациентите, при които други болести на апендикса причиняват някои от по-горе изброените симптоми, се предприема единственото ефективно лечение, а именно оперативното отстраняване на апендикса. Апендектемията може да се извърши както чрез отворена хирургия, така и лапароскопски. И двата метода имат своите предимства и недостатъци, но за лапароскопската апендектомия е известно, че води до по-бързо възстановяване при пациентите.

Изображения: freepik.com