Хиперплазия на апендикса МКБ K38.0

› Въведение

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Усложнения и прогноза

Въведение

Червеобразният израстък или апендиксът започва от сляпото черво. Апендиксът представлява закърняла част от силно развитото сляпо черво на тревопасните животни. При последните в него се извършва разграждането на някои съставки на растителната храна с помощта на бактерии. При месоядните животни апендиксът липсва или показва съвършено слабо развитие. Той е добре оформен само у човека и висшите маймуни.

Като всеки рудиментарен орган апендиксът показва значителна вариабилност в своето развитие. Средната му дължина е 7-8 см, но варира от 2 до 20 см. Дължина под 2 см, включително и пълна липса, както и такава над 20 см, е изключителна рядкост. Апендиксът е особено вариабилен по своето положение.

Хиперплазия на апендикса може да се дължи на:

• хиперплазия на мукозата (лигавицата)
• хиперплазия на лимфната тъкан

Причини

Етиологията на хиперплазия на апендикса не е изяснена. Самият апендикс е изграден от лимфоидна тъкан, което има пряка връзка към самата хиперплазия. Най-често хиперплазията се наблюдава при пациенти с анамнестични данни за прекарани вирусни инфекции като мононуклеоза или вирусни инфекции на респираторния тракт

Патофизиология

Патофизиологично хиперплазия на апендикса се разделя на следните видове:

• Лимфоидната хиперплазия се свързва с вирусни заболявания, включително на горни дихателни пътища, мононуклеоза, от гастроинтестиналния тракт. Тя води до запушване на лумена на апендикса и е една от най-честите причини за остър или хронично рецидивираш процес. Не може със сигурност да се каже дали лимфоидната хиперплазия води до възпаление или възпалението води до хиперплазия на лимфните фоликули. В много от оперираните болни с лимфоидна хиперплазия са липсвали признаци възпаление. Все пак част от болните показват субакутен или хроничен възпалителен процес.
• Хиперплазията на лигавицата на апендикса може да бъде локална или дифузна. Характеризира се с хиперплазия на епителни клетки, без епителна атипиа и лек оток стесняваш лумена. При микроскопичното изследване прилича на дебелочревен полип. Това е доброкачествена лезия, почти винаги патологична находка при отстранен апендицит по друг повод. Не често се свързва и с други заболявания като аденокарцином на дебелото черво и още по рядко с киста на яйчник.

Симптоми

Болката в илеоцекалната област не е постоянен симптом. Може да се появи остро или да бъде тъпа с продължителност часове и дни дори месеци. Има палпаторна болезненост или чувствителност в илеоцекалната област. Мускулна защита се появява рядко. Левкоцитите при възрастни обикновено са в норма, при децата може да има леко увеличение. Гаденето не е характерен симптом, повръщането се появява рядко. Температурата обикновено е нормална, пулсът рядко надвишава 80-90 удара за минута. Главоболието и запекът също се срещат рядко.

Диагноза

Заболяването на практика не може да бъде диагностицирано без оперативно отстранен апендикс, подложен на хистологично изследване. Именно за това диагнозата хиперплазия на апендикса се поставя единствено хистологично.

Диагнозата се поставя от макроскопски оглед или микроскопско - хистологично изследване на отстранен апендикс. Лимфните фоликули са уголемени, заедно със или без хиперплазия на съединителната тъкан. Може да има некротични лезии. Мукозата е оточна, блед или жълтеникава. При хиперплазия на мукозата тя е с увеличени размери. При хиперплазия на лимфните фоликули лигавицата може да бъде със запазени дори намалени размери. Кръвоносните съдове са разширени и добре кръвонапълнени. Размерът на лумена е намален дори запушен.

Диференциална диагноза

Както споменахме по-горе, хиперплазиралият апендикс може да бъде единствено диагностициран с хистологична верификация. Именно поради тази причина заболяването най-често се бърка в медицинската практика с остър апендицит поради сходствата в клиничното протичане. Други заболявания, които се включват в диференциалната диагноза са:

• Болест на Крон
• Ентероколит
• Тазово-възпалителна болест
• Мекелов дивертикул
• Киста на яйчника

Лечение

Лечението на хиперплазия на апендикса се определя основно от клиничната изява на заболяването. При липса, на каквато и да е симптоматика не се предприема никакво лечение, тъй като заболяването остава и недиагностицирано. При пациенти с различни симптоми от изброените по-горе, се предприема оперативно лечение, най-често спешно поради сходството с клиничното протичане на остър апендицит.

Пациентите, при които има изразена клиника на остър се предприема единственото ефективно лечение, а именно оперативното отстраняване на апендикса. Апендектемията може да се извърши както чрез отворена хирургия, така и лапароскопски. И двата метода имат своите предимства и недостатъци, но за лапароскопската апендектомия е известно, че води до по-бързо възстановяване при пациентите.

Усложнения и прогноза

Усложнения при хиперплазия на апендикса рядко се наблюдават. Обикновено е благоприятно заболяване, което в голяма част от случаите клинично протича като остър апендицит. Именно затова при тези пациенти се предприема спешна апендектомия. Тъй като, рядко настъпват усложнения, прогнозата след оперативна намеса почти при всички пациенти е благоприятна.

Изображения: freepik.com