Болест на апендикса, неуточнена МКБ K38.9

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Апендиксът представлява червеобразен израстък, локализиран в долната дясната част в коремната кухина и е част от сляпото черво (цекум). За апендицит се говори, когато настъпи възпаление на самия апендикс. Най-честата причина е пълна или непълна обструкция на апендикуларния лумен. Обструкцията създава среда, благоприятна за бактериален растеж. Това довежда до образуването на гной, зачервяване и оток на тъканите. Възпалението също води до нарушение кръвоснабдяването на апендикса, което задълбочава патологичните промени.

В световен мащаб различните заболявания на апендикса са една от основните причини при хора с внезапно появила се коремна болка, търсещи лекарска помощ.

Болест на апендикса, неуточнена е клинична диагноза, която се поставя до уточняване на точното заболяване.

Честота

Апендицит е една от най-честите и значими причини за коремна болка, която се появява за кратък период от време. През 2015 г. са възникнали около 11,6 милиона случая на апендицит, което е довело до около 50 000 смъртни случая. В САЩ апендицит е една от най-честите причини за внезапна коремна болка, изискваща оперативно лечение. Всяка година в САЩ повече от 300 000 души с апендицит имат хирургично отстраняване на апендикса. Възпалението на апендикса е за първи път описано през 1886 г. от Реджиналд Фиц.

Причини

Точната причина за възпалението на апендикса не е напълно изяснена. Въпреки това, като основен патофизиологичен механизъм се посочва обструкцията на апендикуларния лумен. Това води до създаване на благоприятна среда за развитието на бактерии и локална инфекция. Бактериите се размножават бързо, апендикса се възпалява, става оточен и изпълнен с гной.

Патофизиология

Различават се три основни патологоанатомични форми на остър апендицит, неуточнен, които представляват отделни фази в развитието на възпалителния процес: катарален апендицит, флегмонозен апендицит и гангренозен апендицит.

При катаралния апендицит възпалителния процес засяга лигавицата и субмукозния (под лигавичния) слой. Лигавицата е зачервена, оточна, на места с повърхностни ерозии (дефекти на лигавицата). Външният вид на апендикса е почти без промени, понякога серозата е леко зачервена и с разширени съдове.

При флегмонозната форма възпалителният процес заангажирва цялата дебелина на стената на апендикса. Апендиксът е значително надебелен и уплътнен, серозата е дифузно зачервена, помътняла, на места с фибринови налепи. Вследствие гноен разпад в стената на апендикса могат да се получат микроперфорации или видими перфорации, през които изтича чревно съдържимо в перитонеалната кухина.

Гангренозната форма се явява като последна фаза в еволюцията на острия апендицит. Следствие тромбозиране (образуване на тромби) на съдовете и токсично поражение на тъканта на апендикса настъпва умъртвяване на отделни части от стената му или на целия апендикс. Гангренозният участък има тъмнозелен или черен цвят, всред него се образуват перфорации.

Симптоми

Болния постъпва обикновено с неясна болка в долна, дясна коремна половина, която не се влияе от храна, положение на тялото и обезболяващи средства. Болката е различна по интензитет, тъпа, остра, появила се внезапно или постоянна с давност от дни или месеци. Болката обикновено не ирадиира.

Гадене и повръщане обикновено присъстват, но не са задължителни симптоми. Може да има редуване на запек с диария, но обстипацията е по-честа като симптом. Температурата обикновено е нормална или субфебрилна и по-рядко висока. С повишаване на температурата се увеличава и пулса.

Диагноза

Обективно изследване на болест на апендикса, неуточнена започва с оглед на корема. В началото корема участва в дишането, в по-късните стадии болния щади корема и дишането е предимно гръдно. Основният физикален метод, който дава ценни данни за развиващия се апендицит е палпацията. Тя започва от лявата коремна половина, където болезнеността е най-слаба и продължава в ляво подребрие, епигастриума и постепенно минава в дясна коремна половина. Мускулната защита е най-доказателствения симптом за остър хирургичен корем, обусловен от острия апендицит. За потвърждение на диагнозата се използват различни кръвни и образни изследвания като:

• Кръвни изследвания (възпалителни маркери)
• Рентгенография на корем
• Ехография на корем
• Компютърна томография (скенер)

Лечение

Болест на апендикса, неуточнена обикновено се лекува оперативно. Докато антибиотиците са безопасни и ефективни за лечение на неусложнен апендицит, 26% от хората са имали рецидив в рамките на една година и се е наложила евентуална апендектомия. Антибиотиците са по-малко ефективни, ако има обструкция на лумена на апендикса.

Оперативното лечение може да се извърши както лапароскопски, така и чрез отворен метод. И двата метода имат своите предимства и недостатъци. Хирургът е този, който определя вида на операцията, която ще се извърши, за да бъде максимално ефективен при конкретните пациенти.

Прогноза

Повечето хора с апендицит се възстановяват бързо след хирургично лечение, но могат да възникнат усложнения, ако лечение се забави или е наличен перитонит. Времето за възстановяване зависи от възрастта, състоянието, усложненията и придружаващите заболявания. Обикновено пълното възстановяване е между 10 и 28 дни, а при малки деца възстановяването отнема средно три седмици. Бързата диагностика и навременната апендектомия дават най-добри резултати с пълно възстановяване в рамките на няколко седмици. Смъртността и тежките усложнения са рядко срещани, но се случват, особено ако перитонитът продължава и не се лекува.

Изображения: freepik.com