Дивертикул на апендикса МКБ K38.2

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Дивертикул представлява патологично разширение, което най-често засяга дебелото черво. Дивертикул на апендикса все още не е получил широко признание, въпреки факта, че е описан за първи път през 1893 г. Обикновено отхвърлян от хирурзите и патолозите като вариант на истинския апендицит, дивертикулитът е отделен клиничен процес, който трябва да се разглежда като отделно заболяване. За първи път е описано като силно разширен апендикс, напълно отделен от цекума, имащ два различни израстъка, насочени между гънките на мезентериума. Оттогава този болестен процес се характеризира като вроден или придобит. Вродената форма е изключително рядка и дивертикулизацияа обхваща всички слоеве на стената на апендикса.

Придобитата форма, която е по-разпространена, е резултат от мускулен дефект в областта на мезоапендикса. Обикновено отхвърлян от хирурзите и патолозите като истинския апендицит, дивертикулитът на апендицита е отделен клиничен патофизиологичен процес, която се проявява различно от класическия апендицит по отношение на възрастта, началото на симптомите, оперативните находки и хистопатологичното изследване.

Честота

Смята се, че дивертикул на апендикса е изключително рядко срещано състояние в медицинската практика. Много често, поради сходното им протичане, заболяването се бърка с остър апендицит. Въпреки това, от направено през 2015 г. проучване върху 451 случая на апендектомия, се устанява, че 9,7% от пациентите са имали апендикуларен дивертикулит.

Причини

Причините за формиране на дивертикул на апендикса не са достатъчно изяснени, но при придобитите форми най-честа причина за образуване на апендикуларен дивертикул е отслабване на стената на апендикса. Апендикуларен дивертикул може да се образува на мястото на старо огнище на инфекция, което предизвиква проксимална обструкция (запушване).

Патофизиология

Както всички чревни дивертикули, така и апендикуларните дивертикули, според причините за възникване могат да бъдат класифицирани на вродени и придобити дивертикули на апендикса.

Вродената форма на дивертикул на апендикса, която се среща сравнително рядко, е истинска форма на дивертикул, което означава, че всички слоеве от стената на апендикса се намират и в стената на дивертикула.

Придобитата форма е лъжлива форма на дивертикул, което означава, че в стената на дивертикула липсва мускулния слой и се образува на мястото на мезентериалната граница на апендикса.

Както вродените, така и придобитите форми на апендикуларни дивертикули могат да бъдат единични или множествени.
Различават се 4 типа дивертикули на апендикса:

• Тип 1 - оформя се след остро настъпило възпаление в нормално развил се апендикс
• Тип 2 - включва остро възпаление на дивертикула със заобикалящо го възпаление на апендикса (апендицит)
• Тип 3 - конвенционален апендицит с незасегнат дивертикул
• Тип 4 - случайно открит апендикуларен дивертикул без признаци на апендицит или дивертикулит

Симптоми

Заболяването протича с генерализирана, епигастрална болка или болка локализирана в десния долен абдоминален квадрант. В повечето случаи тази болка е типична за острия апендицит и много често хирурзите поставят точно тази диагноза. Най-често заболяването се изявява след възпаление на дивертикула (дивертикулит), на апендикса (апендицит) или и на двете едновременно. В 8 от 14 случая, апендикуларният дивертикул се отстранява случайно по повод друга хирургическа процедура. В други случаи обаче въпреки коремната операция по друг повод, апендикуларният дивертикул не е бил диагностициран.

При половината от пациентите с дивертикул на апендикса се наблюдава перфорация на дивертикула и развитие на остър перитонит. Понякога лумена на дивертикула може да бъде запушен. Запушването на дивертикула най-често е в резултат на навлизане на фекални материи в дивертикула и много рядко от туморен процес. Дължината на апендикуларния дивертикул най-често се движи между 3.3 до 11 сантиметри, а диаметърът му достига между 5 до 17 милиметри.

Диагноза

Диагнозата дивертикул на апендикса в случаи без възникнал остър апендицит е рядка. Когато дивертикулът се инфектира признаците и симптомите на заболяването са еднакви с тези на остър апендицит. В 6 от 14 случаи на апендикуларен дивертикул се наблюдават и предишни оплаквания от болки. Заболяването се среща най-често при възрастни, за разлика от острия апендицит, който е по-често срещан при децата.

Клиничната картина е подобна на тази на остър апендицит с тази разлика, че апнедикуларният дивертикул перфорира по-често отколкото възпаления апендикс. Въпреки че разпознаването на дивертикула е трудно, не е невъзможно един опитен хирург да го има предвид.

Диференциална диагноза

Дивертикул на апендикса е рядко забболяване и като такова често може да бъде сбъркано с друго апендикуларно заболяване. В диференциалната диагноза се включват най-често следните заболявания:

• Апендикуларни отлагания
• Хиперплазия на апендикса
• Остър апендицит

Лечение

Апендикуларните дивертикули много често имат тенденция да се възпаляват. Това от своя страна, както вече споменахме води до сходно протичане със сходна симптоматика, както при остър апендицит. В случаи на внезапно проявила се коремна болка с данни за възпаление, се предприема единственото ефективно лечение - хирургичното отстраняване на апендикса. Операцията е известна като апендектомия. Може да се извърши както чрез отворен достъп, така и лапароскопски.

Прогноза

Дивертикулозата на апендикса е рядко клинично заболяване, което често се диагностицира погрешно. Необходими са по-добри диагностични методи, за да постави правилно диагнозата, преди самите пациенти да бъдат подложени на оперативно лечение. Въпреки това, навременното отстраняване на апендикса има добра прогноза, като повечето от пациентите се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици.

Изображения: freepik.com