Други уточнени болести на стомаха и дванадесетопръстника МКБ K31.8

Рубриката други уточнени болести на стомаха и дванадесетопръстника включва някои по-рядко описвани в клиничната практика заболявания, често с многофакторна етиология и неспецифично протичане.

Някои от тях касаят нормалната киселинност на стомашното съдържимо, други са свързани с нарушения в кръвотока, трети се дължат на увреждания в инервацията, като общото между всички е рискът от поява на различни по тежест, вид и особености усложнения, поради което ранното откриване на състоянието играе ключова роля при добрата прогноза.

Други уточнени болести на стомаха и дванадесетопръстника: видове, особености, симптоми

При засягане на нормалната функционална активност, кръвоснабдяване, инервация и физиологични особености на стомаха и дуоденума се развиват различни по вид увреждания.

Рубриката други уточнени болести на стомаха и дванадесетопръстника включва следните заболявания и характерните за тях особености:

• ахлорхидрия: ахлорхидрия (липса на секреция на солна киселина) и хипохлорхидрия (намалена продукция на солна киселина) се дължат на въздействието на редица фактори, сред най-честите от които са подлежащи заболявания (хипотиреоидизъм, пернициозна анемия, муколипидоза, инфекция с хеликобактер пилори, пелагра и други), провеждане на лъчетерапия, стомашен байпас, при неправомерно назначена антисекреторна терапия, недостиг на натрий, хлориди, цинк и йод, необходими за адекватно производство на стомашна киселина и други. За да се получи реална представа за количеството на париеталните клетки в стомаха и максималната им възможност за секреция, се използва максимално стимулиране с пентагастрин. Ако след максимална стимулация не се установява солна киселина, е налице ахлорхидрия. При атрофия или некроза на жлезистия апарат на стомаха (например в крайните етапи на хроничен атрофичен гастрит, рак на стомаха, тежка пернициозна анемия) се наблюдава ахлорхидрия. В тези случаи храносмилането в стомаха е разстроено до краен предел. В червата настъпва анаеробно гниене. Изпражненията са диарични, зловонни, с несмлени мастни капки и мускулни влакна. Организмът е с намалени защитни сили и намалена устойчивост към чревни инфекции. Основните клинични прояви включват диария или запек, подуване и болки в корема, малабсорбционен синдром, редукция на теглото, гастроезофагеален рефлукс и други
• гастроптоза: гастроптоза е спадане на стомаха, изместване надолу от нормалната му позиция. Гастроптозата се среща при обща птоза на всички органи (ентероптоза), която е последица на хипоплазия или хипотония на мезенхимните връзки и най-често при тежките астении. Измененията при гастроптозата се изразяват в нисък стоеж на стомаха. Гастроптозата може да се наблюдава и при заболявания, протичащи с тежка кахексия. Клинично оплакванията у болните с гастроптоза се изразяват в общо чувство на тежест и дърпане в областта на корема, болки в кръста, особено в предната му част. Може да има горнодиспептични оплаквания (гадене, повръщане, киселини, оригване)
• контракция на стомаха с форма на пясъчен часовник: контракция на стомаха с форма на пясъчен часовник настъпва при повишен тонус на вагуса (блуждаещия нерв), при приемане на груба храна, при повишена секреция и киселинност на стомашния сок, при възпаление и язва на стомаха. Тези контракции затрудняват пасажа на храната и имат най-голямо значение, когато се локализирани в кардията и в пилорната област
• ангиодисплазия на стомаха и дуоденума: при ангиодисплазията се описват нарушения в нормалното кръвооросяване на стомаха и дуоденума в резултат от въздействието на различни фактори. Възможно е относително безсимптомно протичане, но при много от пациентите се съобщава за прояви на анемия, задух, умора, слабост, тахикардия, като основният риск с болестта е свързан с опасност от тежка хеморагия и ректално кървене. Етиологията на заболяването не е напълно изяснена, като се среща по-често сред възрастните пациенти, при лица със сърдечно-съдови увреждания, аортна стеноза, пациенти, подложени на антикоагулантна терапия и други
• гастропареза: при гастропареза е налице нарушение в нормалната спонтанна мускулна активност (мотилитета), което затруднява процесите на храносмилане и придвижване на храната в дистална посока. Състоянието показва многостранна етиология, като влияние оказва и приемът на някои лекарства (антидепресанти, опиоидни аналгетици, противоалергични лекарства, антихипертензивни средства и други), подлежащи заболявания (диабет, инфекции, склеродермия, болест на Паркинсон, хипотиреоидизъм), оперативни интервенции в областта и други. Симптомите често са неспецифични и могат да включват гадене, повръщане, рефлукс, подуване и болки в корема, липса на апетит, усещане за ситост след прием на малки количества храна и други

Ранното диагностициране намалява значително риска от развитие на тежки усложнения и влошаването на други подлежащи заболявания. Продължителното персистиране на нехарактерни симптоми изисква консултация със специалист за изясняване на състоянието и възможните причини, довели до неговата поява.

Диагноза на други уточнени болести на стомаха и дванадесетопръстника

Диагностицирането на заболяванията, включени в рубриката други уточнени увреждания на стомаха и дванадесетопръстника, изисква комплексен и индивидуализиран подход, често включващ провеждането на различни по вид и характер изследвания.

Най-често диагнозата се базира на данните, получени от следните диагностични методики:

• клинико-лабораторни изследвания: подробният разпит и преглед на пациента като цяло имат слабо информативно значение, но могат да насочат специалистите към изясняването на въздействието на някои вредни фактори и предпоставки, довели до развитието на болестта. Физикално може да липсват обективни промени, но може да са налице различни по степен увреждания в общото състояние. Лабораторните изследвания се назначават с цел установяване на налични промени в кръвния ред, електролитния баланс, киселинно-алкалното равновесие, функционалната активност на някои органи (бъбреци, черен дроб, панкреас). По преценка на лекуващия лекар може да се назначи микробиологична диагностика при съмнения за инфекциозна етиология на процеса, като изолирането на конкретна микробна флора съдейства за оптимизацията на последващата терапия
• образни и инструментални изследвания: с високо информативно значение са различните образни и инструментални изследвания, които позволяват визуализация на наличните изменения по хода на стомашната и дуоденалната лигавица, както и диференцирането на конкретното заболяване от други, протичащи идентично увреждания в областта. Често се прилагат ендоскопско изследване (горна и/или долна ендоскопия, с или без биопсия и последващо хистологично изследване на получения материал), рентгенологично изследване (с или без използване на контрастна материя), в по-редки случаи може да се наложи извършването на компютърна томография и други. Диагнозата птоза на стомаха, например, се поставя обикновено рентгенологично. При рентгеновото изследване се установява силно разширен стомах, достигащ с долния си край до под биилиячната линия
• други изследвания: при нужда и по преценка на лекуващия медицински екип за уточняване на диагнозата могат да се приложат и някои други изследвания, като мониторинг на pH на стомаха, проследяване нивата на стомашните ензими и други. Ахлорхидрията, например, се диагностицира чрез измерване на стомашната киселинност, като по различни данни при приблизително 90 процента от всички пациенти с ахлорхидрия се откриват антитела срещу Н +/К + АТФ-аза протонната помпа

Диференциалната диагноза при други уточнени болести на стомаха и дванадесетопръстника включва различаване на отделните болестни единици, включени в рубриката една от друга, както и различаване от язвена болест, гастроезофагеална рефлуксна болест, неопластични образувания в областта и други по-рядко описвани в практиката заболявания с възпалителна или инфекциозна етиология, засягащи стомаха и дуоденума.

Лечение на други уточнени болести на стомаха и дванадесетопръстника

Терапевтичният подход при пациентите с други уточнени болести на стомаха и дванадесетопръстника се определя индивидуално в зависимост от конкретните оплаквания и особености на болестния процес при отделните пациенти, тежестта на уврежданията, наличието на развили се усложнения, други подлежащи заболявания, индивидуални особености.

В зависимост от гореизброените фактори терапията бива най-общо консервативна (използват се лекарства, добавки, общи мерки и процедури) и оперативна (използват се различни хирургични техники за възстановяване целостта и функционалната активност на съответните участъци). При възможност се предпочита консервативното лечение, докато при липса на ефект, при тежки увреждания и развили се усложнения опция на първи избор е хирургичното лечение, последвано от подходящи следоперативни грижи за пациента.

Лечението на заболяванията, включени към други уточнени болести на стомаха и дуоденума, бива:

• консервативно лечение: използват се различни лекарства за повлияване хода, прогресията и симптомите на болестта. При данни за инфекциозна етиология се назначава подходяща антимикробна терапия. При наличие на прояви в резултат от промени в стомашната киселинност се назначава подходяща антисекреторна терапия (при висока киселинност), докато при ахлорхидрия основните лечебни мерки са насочени към отстраняване или минимизиране въздействието на причините, довели до заболяването. Симптоматично могат да се назначат ензими за подобряване на храносмилането, препарати за облекчаване на гаденето и метеоризма, средства за регулиране на дефекацията, витаминни добавки, заместително лечение, железни препарати и витамини от група В за корекция на дефицитни състояния, довели до анемия и други
• оперативно лечение: при липса на ефект от консервативните мерки, наличие на тежки поражения върху стомашната и/или дуоденалната лигавица, както и при развитие на тежки усложнения, се обмисля подходящо хирургично лечение, което има за цел да възстанови нормалния кръвоток, функционална активност и особености на засегнатите участъци. За подобряване на възстановяването на отделните пациенти се препоръчва активно наблюдение и проследяване в следоперативния период, назначаване на подходяща рехабилитация и последваща медикаментозна терапия при нужда. При някои пациенти се препоръчва спазване на определена диета след хирургичното лечение до пълно възстановяване
• общи мерки: общите мероприятия се определят индивидуално в зависимост от особеностите в състоянието при отделните пациенти и могат да включват промени в храненето, ограничаване на някои вредни навици, преустановяване на алкохолната консумация, контрол и лечение на други подлежащи заболявания, мерки за подобряване на цялостното здравословно състояние и други

Прогнозата при други уточнени болести на стомаха и дванадесетопръстника се определя индивидуално в зависимост от конкретните увреждания, своевременната диагноза и добрия терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мерки при отделните пациенти.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain