Зъбен кариес МКБ K02

Зъбен кариес е дистрофично заболяване на твърдите тъкани на зъба (емайл, дентин и цимент), което прогресира и завършва с дефект в архитектониката на зъба.
Зъбен кариес се причинява от различни фактори, сред които особена роля се отделя на храненето предимно с въглехидрати. Съществуват два патогенетични фактори, които подпомагат развитието на зъбен кариес: киселинно - деминерализационен процес на зъбната повърхност на емайл и разлагане на белтъчната съставка на подлежащата зъбна структура. Предполага се, че богати на въглехидрати храни активират протеолитични и образуващи млечна киселина бактерии. Те разрушават основното органично вещество на зъбите, като едновременно с това факултативните бактерии разтварят калциевите соли на зъбите.

Зъбен кариес може да бъде остър или хроничен по протичане, а по дълбочина на тъканния дефект - повърхностен, средно дълбок и дълбок. Освен това кариесът може да се развие както на временните (детски) зъби така и на постоянните зъби.
- Повърхностен кариес - при него се разрушава само емайлът. По повърхността на зъба се открива мътно белезникаво, кафяво или мътно зелено петно. Микроскопски се установява намаляване на калциевите соли в основната субстанция. Призмите намаляват и се деформират, а някои се разпадат. В зоната на кариозното огнище на емайла могат да се открият промени в дентина, който се уплътнява.
- Средно дълбок кариес - след увреждането на емайла дегенеративният процес се развива в дентина. Намират се деструктивни изменения в дентиновите каналчета, както и на влакната в тях. В каналчетата се откриват микробни колонии. Установява се разтваряне на калциевите соли и основното вещество. Около кариозното огнище се натрупват калциеви соли, които образуват вторичен (заместителен) дентин, който е с неправилна архитектоника.
- Дълбок кариес - тъканният дефект стига до пулпата на зъба или прониква в нея, предизвиквайки пулпит.

Клиника на зъбен кариес

• Най-ранния признак на нова кариозна лезия е появата на бяло петно по повърхността на зъба, което показва деминерализация на емайла - това е бяло петно;
• Тъй като лезията продължава да се деминерализира се формира тъмно петно;
• В крайния случай се формира кухина в зъба;
• Зъбния кариес е мек при палпация;
• Болката може да бъде преходна или постоянна, може да се влошава от излагане на студено, топло и сладки храни и напитки;
• Зъбния кариес причинява лош дъх и неприятен вкус.

Най-честите усложнения на зъбния кариес са остри възпалителни изменения в пулпата (пулпити), в периодонта (периодонтит). Те могат да завършат с периапикален абсцес, остеомиелит или септикопиемия. При хронифициране на възпалителния процес се развиват хроничен пулпит и периапикален гранулом.
Кариесът на детските зъби се лекува с помощта на реминерализиращи разтвори и импрегнация със сребърен нитрат. Важни са и правилното и пълноценно хранене и флуоризирането на водата. При възрастни зъбния кариес се лекува локално и се основава на три принципи: отстраняване на кариесната маса, локално приложение на медикаменти и възстановяване на анатомичната форма на зъба с помощта на различни материали с биологична поносимост. Общото лечение цели да се засили устойчивостта на организма, както и лечение на различни заболявания на минералния обмен.