Компенсаторен емфизем МКБ J98.3

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза 

› Диференциална диагноза

› Лечение

Въведение

Емфизем се дефинира като патологично разширение на въздушните пространства, придружено от разрушаване на алвеоларните стени. Самите алвеоли са основните структурни единици на белите дробове, чрез които се осъществява основната белодробна функция - газообменната. Индуцираните патологични промени могат да доведат до редуциране на количеството кислород, което достига до белия дроб. Намаленият газообмен от своя страна води до появата на някои от основните симптоми на заболяването.

Компенсаторен емфизем се проявява, когато част от белодробната тъкан е частично унищожена или временно с нарушена функция. По този начин компенсаторно друга част от белодробната тъкан се увеличава по размер и увеличава своята функция. Обикновено се появява при пневмонии, плеврални изливи и пневмоторакс. Анатомично се установява увеличение на нормалния бял дроб, като няма патологично нарушение в нормалната белодробна структура. Незасегнатият бял дроб в резултат на раздуване и повишен витален капацитет е в състояние да компенсира самия емфизем.

Симптомите на заболяването основно зависят от няколко фактора:

• възраст на пациента
• общо състояние
• придружаващи заболявания
• тежест на заболяването

Честота

През 2010 г. приблизително 385 милиона души по света са били засегнати от някаква степен на ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), което води до 3 милиона смъртни случая годишно, като се очаква тези цифри да се увеличават. Емфиземът се дефинира като форма на ХОББ и като такава честотата им е сходна. Това е предимно заболяване, което се проявява при възрастни пациенти около 50-годишна възраст.

Мъжете са засегнати много по-често от жените, поради по-високите нива на тютюнопушене. Въпреки това, заболеваемостта през последното десетилетие се изравнява поради повишаваща се тенденция на жени активни тютюнопушачки. Като основни рискови фактори за емфизем се посочват активното тютюнопушене, замърсяването на околната среда, вдишването на химични вещества и генетични фактори. За компенсаторен емфизем е характерно, че засяга индивиди основно с доказани заболявания като пневмония, плеврален излив и пневмоторакс.

Причини

Специфичното за различните морфологични типове емфизем е, че те се индуцират от различни етиологични причини. Например, центрилобуларният емфизем е пряко свързан с тютюнпушенето и вредното въздействие на тютюневия дим върху белите дробове (90% от диагностицираните случаи на центрилобуларен емфизем са активни пушачи). Докато панлобуларният емфизем се среща основно при хора с алфа-1 антитрипсинов дефицит или други генетични съединителнотъканни заболявания.

За разлика от другите форми на емфизем, парасепталният обикновено не се свързва с тютюнопушенето. То от своя страна може да влоши в голяма степен общото състояние на заболелите пациенти, но обикновено не индуцира парасептален емфизем.
Някои от основните причини за развитието на парасептален емфизем са:

Някои медицински процедури като гръдни хирургични операции, бронхоскопия и пр.

• Колабирал бял дроб
• Ребрена фрактура
• Огнестрелна, тъпа или прободна рана в областта на гърдите
• Предхождащо възпалително заболяване на белите дробове

Патофизиология

Емфизем представлява хетерогенна група патологични процеси, образуващи хронична обструктивна белодробна болест и сам по себе си е сравнително неясен термин, обхващащ редица патологични процеси и морфологични промени, включително:

• Центрилобуларен емфизем - центрилобуларният емфизем е най-често срещаният тип и засяга проксималните респираторни бронхиоли, особено горните белодробни лобове. Има силна дозозависима връзка с тютюнопушенето.
• Панлобуларен - известен още като панацинарен, като се различава от центрилобуларния по това, че засяга по-често долните белодробни зони, съвпадащи със зоните на максимален кръвен поток. Наблюдава се основно при пациенти с доказан дефицит на алфа1-антитрипсин.
• Парасептален - при него се засягат периферните части на вторничния белодробен лоб и обикновено се намира в непосредствена близост до плевралните повърхности. Отново се свързва с тютюнопушенето и много често може да доведе до спонтанен пневмоторакс.
• Интерстициален емфизем - белодробен интерстициален емфизем е, когато въздухът се улавя в тъканта извън малките въздушни торбички (алвеоли) в белите дробове. Много често заболяването засяга новородени. Особено често е срещан в отделенията за интензивно лечение на новородени.
• Подкожен емфизем - травматичен подкожен емфизем възниква при навлизане на газ или въздух в подкожния слой на кожата в резултат на травма. Тъй като въздухът обикновено идва от гръдната кухина, подкожният емфизем обикновено се появява по гърдите, шията и лицето, когато въздухът е в състояние да пътува от гръдната кухина по протежение на фасцията.
• Компенсаторен емфизем

Симптоми

Емфизем е респираторно заболяване на долните дихателни пътища. Обикновено се среща при активни тютюнопушачи, но също така засяга и значителен брой хора, които не пушат. Наличието на емфизем е ясен рисков фактор за развитие на рак на белия дроб.

Ранните симптоми могат да варират при различните пациенти, като с течение на времето тяхното състояние се влошава. Заболяването е с прогресивен ход. Тъй като повечето от симптомите могат да се срещат при други състояния, емфиземът често може да остане недиагностициран. С течение на времето, заболяването може да се развие до хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Симптомите на компенсаторен емфизем включват:

• Кашлица
• Хрипове
• Учестено дишане
• Задух
• Усещане за стягане в гърдите

Други симптоми не толкова специфични включват:

• Тревожност
• Проблеми със съня
• Загуба на тегло
• Умора

Диагноза

За диагностициране на компенсаторен емфизем се следват следните стъпки и диагностични методи:

Физикален преглед

Лекарят може да има съмнение за пациенти с емфизем при следните физикални находки при преглед:

• Учестено и повърхностно дишане (тахипнея)
• Тираж - включване на допълнителна мускулатура в акта на дишане
• Хиперсонорен белодробен перкуторен тон
• Изразена централна цианоза
• Дифузни сухи свиркащи хрипове при аускултация

Функционално изследване на белите дробове

Най-често използваният метод е спирометрията. Това неинвазивно функционално изследване на белите дробове, което чрез инхалиране на въздух в специален уред, може да измери количеството въздух при акта на дишане, както и с каква скорост се движи. Чрез сравняване на стойностите може да се прогнозира заболяването, както и да се стадира. Показателят чрез, който се определя степента на заболяването е форсиран експираторен обем (ФЕО-1). Според него емфизем се разделя на следните форми:

• Лека - стойност на ФЕО-1 равна или по-голяма от 80%
• Умерена - стойност на ФЕО-1 по-малка от 80% и по-голяма от 50%
• Тежка - стойност на ФЕО-1 по-малка от 50% и по-голяма от 30%
• Много тежка - стойност на ФЕО-1 по-малка от 30%

Образно изследване

За определянето на конкретния морфологичен тип емфизем обикновено се използва КТ (Компютърна томография) на гръден кош. Чрез този специфичен образен метод могат детайлно да бъдат визуализирани патологичните промени в белите дробове.

Кръвни изследвания

При изявени симптоми като цианоза и задух, лекарите взимат артериална кръв, която се подлага на кръвно-газов анализ. От стойностите на кръвно-газовия анализ се прави план за лечение на емфизем и дали пациентите са с индикация за кислородолечение.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на емфизем са включени множество заболявания със сходна симптоми, сред някои от които са:

• Хроничен бронхит
• ХОББ
• Пневмония
• Бронхиектатична болест
• Туберкулоза

Лечение

За съжаление, при емфизем се наблюдават необратими промени в белодробния паренхим, които не могат да бъдат възстановени по никакъв начин. Следователно лечението е поддържащо и насочено към запазване на останалата част от белите дробове. Интервенциите включват:

• Спиране на тютюнопушенето
• Лечение с кислород
• Контрол на симптомите и екзацербациите
• Кратко и дългодействащи бета2-агонисти
• Инхалаторни кортикостероиди
• Антибиотици
• Белодробна рехабилитация

При пациенти с булозна промяна с последваща компресия на останалия нормален белодробен паренхим, може да се обмисли терапия за намаляване на белодробния обем. Прогнозата е значително по-лоша при пациенти, които са активни тютюнопушачи, имат нисък ФЕО1 при диагностициране или имат придружаващи заболявания.

Изображения: freepik.com