Интерстициален емфизем МКБ J98.2

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза 

› Лечение

› Прогноза и усложнения

Въведение

При вдишване инхалираният въздух преминава през устата и носа и достига до белите дробове. Въздухът стига до алвеолите. Това е мястото, където се извършва газообменът. При този процес се отделя въглероден диоксид. След това кислородът преминава през кръвта до всички органи на тялото.

Обикновено въздухът в белите дробове остава в алвеолите. В някоя случаи въздухът може да избяга в близката тъкан около самите алвеоли. Тази тъкан се нарича интерстициум. Това може да се случи, ако стената на въздушните торбички пропуска. Ако по този начин излезе достатъчно голямо количество въздух, това може да причини проблеми с дишането и притока на кръв.

Белодробен интерстициален емфизем е, когато въздухът се улавя в тъканта извън малките въздушни торбички (алвеоли) в белите дробове. Много често заболяването засяга новородени. Особено често е срещан в отделенията за интензивно лечение на новородени.

Честота

Белодробният интерстициален емфизем почти винаги е свързан с механична вентилация или непрекъснато положително налягане в дихателните пътища през първите седмици от живота.

Намаленият белодробен комплайънс, недоносеност, ниско тегло при раждане, синдром на аспирация на мекониум и пневмония са други рискови фактори.

Докладваната честота на интерстициален емфизем при бебета, приети в интензивно отделение за новородени е около 2-6%. Честотата нараства до 20-30% сред недоносените бебета. Най-високите честоти се наблюдават при бебета с ниско тегло при раждане.

Причини

Рисковите фактори за белодробен интерстициален емфизем включват:

• Недоносеност
• Респираторен дистрес синдром
• Аспирационен пневмонит, причинен от мекониум
• Инфекциозни състояния като неонатален сепсис или пневмония
• Неправилно позициониране на ендотрахеална тръба в един бронх

Независимите рискови фактори за емфизем при недоносени бебета включват по-високи нужди от кислород по време на реанимация, както и по-голяма нужда от повърхностно активно вещество и по-високо вентилационно налягане преди потвърждаване на диагнозата.

Патофизиология

Интерстициален емфизем почти винаги се проявява през първите седмици от живота при новородени на вентилационна поддръжка. Алвеоларното налягане се повишава при настройка на механична вентилация или непрекъснато положително налягане в дихателните пътища. Комбинацията от повишено налягане и лош белодробен комплайънс може да доведе до разкъсване на алвеолите с изтичане на въздух в съседния интерстициум и лимфни пътища. Този интерстициално попаднал въздух може да изчезне спонтанно, да продължи хронично или да прогресира с по-нататъшно изтичане на въздух в съседни пространства, причинявайки пневмомедиастинум, пневмоторакс, пневмоперикард или подкожен емфизем.

Общият обем на белите дробове се увеличава, при което обаче е намалена тяхната подвижност. Това допълнително може да компрометира вече критично болно дете. Усложненията като пневмомедиастинум, пневмоторакс и пневмоперикард могат да бъдат фатални.

Симптоми

Симптомите при интерстициален емфизем се проявяват още в първите дни след раждане. По-леките степени могат да протичат и безсимптомно. Дори понякога може да се открие като случайна находка при рентгеново изследване на гърдите. Ако емфиземът е по-обширен, това може да доведе до компресия на околната белодробна тъкан и васкулатурата. По този начин патологичните промени водят до нарушения във вентилацията, както и на белодробната перфузия, което пряко има влияние върху оксинегацията на кръвта. Сред някои от симптомите, които могат да се проявят при емфизем са:

• Бледост на кожата
• Цианоза (посиняване на кожата на лицето)
• Учестено и повърхностно дишане
• Диспнея
• Учестен пулс

Диагноза

Диагностицирането на интерстициален емфизем може да представлява трудност за медицинските специалисти, тъй като основно се проявява при деца. Понякога може да се открие случайно при рентгеново изследване по друг повод. При прегледа на детето, физикалните находки обикновено са дискретни и често могат да бъдат пропуснати. Най-сигурни са белезите на хипоксия като цианоза и учестени дишане. Обикновено при по-тежък емфизем сатурацията е ниска.

За потвърждаване на диагнозата се използват образни методи на изследване:

• Рентгенография на гръден кош - при рутинната рентгенография с наличие на емфизем обикновено се визуализират следните промени, които потвърждават диагнозата:

1. засегнатият сегмент е разширен
2. намалена сърдечна сянка (при увеличаване на интраторакалното налягане се наблюдава намалено венозно връщане в гръдния кош)
3. линеарни сенки в засегнатия белодробен лоб, които започват от хилуса

• КТ на бял дроб (скенер) - рядко е първи метод на избор поради по-голямото облъчване на пациентите. Въпреки това е с по-висока диагностична стойност, тъй като според промените може да се определи тежестта на заболяването.

Диференциална диагноза

В диференциалната диагноза на интерстициален емфизем влизат следните състояния:

• Частично лекуван респираторен дистрес синдром (дефицит на повърхностно активно вещество)
• Бронхопулмонална дисплазия
• Вродена малформация на белодробните дихателни пътища
• Вродена диафрагмална херния

Лечение

Интерстициален емфизем е сериозно заболяване и може да причини смърт, ако не се лекува правилно. Поради тази причина лечението се извършва в отделение за интензивно лечение на новородени.

Основните цели на лечението са достигане на нормални стойности на кислород в кръвта и тъканите, както и да се предотвратят евентуални усложнения. Лечението може да включва:

• лечение с кислород
• използване на високочестотна осцилаторна вентилация за понижаване на налягането в алвеолите
• в редки случаи може да се наложи и оперативното отстраняване на засегната част от белия дроб (лобектомия)

Прогноза и усложнения

Белодробният интерстициален емфизем може да предразположи бебето към други по-сериозни усложнения, които са животозастрашаващи. Само по себе си емфиземът е тежко заболяване, което трябва бъде диагностицирано колкото се може по-рано поради риск от белодробен колапс. В някои случаи състоянието може да остане недиагностицирано за повече от 2 седмици, което увеличава продължителността на поддържането на механична вентилация, както и честотата на бронхопулмоналната дисплазия. Някои новородени имат риск от развитие на хроничен лобарем емфизем, което налага хирургична лобектомия (отстраняване на засегнатия белодробен лоб).
Потенциалните усложнения на емфизем включват:

• Дихателна недостатъчност
• Пневмомедиастинум, пневмоторакс, пневмоперикард
• Подкожен емфизем
• Масивна въздушна емболия
• Перивентрикуларна левкомалация
• Смърт

Изображения: freepik.com