Болест на аортната клапа, неуточнена МКБ I35.9

Заболяване на сърдечно-съдовата система, което се характеризира с развитие на патологични изменения на аортната клапа, се нарича болест на аортната клапа, неуточнена.

Аортната клапа се разполага между лявата камера на сърцето и най-главния артериален кръвоносен съд в организма - аортата. По време на систола (съкращение на сърдечната мускулатура) аортната клапа се отваря, за да може кръвта от лявата сърдечна камера безпрепятствено да премине към лумена на аортата. По време на диастола (отпускане на сърдечния миокард) аортната клапа се затваря, за да се запълни с кръв кухината на лявата сърдечна камера.

Най-честите патологични изменения, които могат да увредят аортната клапа, са стеноза и инсуфициенция. Стенозата представлява стеснение на аортния клапен отвор, което затруднява изтласкването на кръв от лявата камера в аортата по време на систола. Инсуфициенцията на аортната клапа представлява непълно затваряне на аортната клапа по време на диастола, поради което се наблюдава връщане на кръв от аортата в лявата камера - регургитация.

Етиология

Причини за развитието на болест на аортната клапа, неуточнена могат да бъдат от различен произход - вродени или придобити.

Вродените етиологични фактори се характеризират с наличие на аортна клапа с едно платно (уникуспидна), с две платна (бикуспидна) или с нормален брой платна - три (трикуспидна). Уникуспидната аортна клапа се изявява в много ранна детска възраст, докато в другите два случая може да се наблюдава фиброзиране и калциноза след 40 годишна възраст.

Стенозата на аортната клапа е най-честото нарушение на сърдечната клапа при хора над 75 години и се среща по-често при мъжете. Обикновено се причинява от натрупване на калций в аортната клапа, което се случва със стареенето.

Придобитите етиологични фактори за развитие на болест на аортната клапа могат да бъдат различни възпалителни, инфекциозни или травматични увреждания, които да доведат до:

• срастване на аортните клапни комисури
• дегенеративни патологични изменения на клапата
• калциноза на първоначално интактна клапа
• атеросклероза със засягане на аортната сърдечна клапа

Други причини, макар и редки, могат да включват

• синдром на Марфан, състояние на съединителната тъкан, при което пациентите имат дълги кости и много гъвкави стави
• Ендокардит
• Анкилозиращ спондилит (артрит на гръбначния стълб)
• Дисекция на аневризма на аортата

Клинична картина

Пациентите с болест на аортната клапа, неуточнена може да нямат симптоми от години. Когато се появят, те могат да се появят бавно или внезапно. Симптомите започват, защото лявата камера трябва да работи по-усилено. Клиничната картина се характеризира със следните оплаквания:

• задух при физически усилия
• ортопнея
• пристъпен нощен задух - кардиална астма
• сърцебиене
• силно усещане на камерни екстрасистоли

Пациентите могат да се оплакват също от:

• виене на свят
• притъмняване пред очите
• синкоп

Тежките случаи могат да доведат до сърдечна недостатъчност. В повечето от тези случаи аортната клапа в крайна сметка ще трябва да бъде заменена.

Диагноза

Диагнозата на болест на аортната клапа, неуточнена се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациентите. Провеждат се физикални и инструментални изследвания. Физикалният преглед се състои от оглед, палпация, аускултация и перкусия. Наблюдава се следната патологична аускултаторна находка:

• аортен диастолен шум
• аортен систолен шум
• отслабена аортна съставка на втори тон

Инструменталните изследвания, които могат да се извършат са:

• електрокардиограма (ЕКГ) - показва белези на хипертрофия на лявата камера
• рентгеново изследване - установява се аортна конфигурация - разширена лява камера надолу и наляво, разширена възходяща аорта и изпъкващо аортно копче
• ехокардиография - наличие на клапни промени, промени в структурата и функцията на аортната клапа

Важни за диагнозата са и следните инвазивни изследвания - коронарна ангиография, аортография, лява сърдечна катетеризация и други.

Лечение

Лечението на заболяването болест на аортната клапа, неуточнена може да бъде консервативно или оперативно. Консервативното лечение включва периодични кардиологични прегледи, профилактика на инфекциозните заболявания, лечение на лява сърдечна недостатъчност. Важно е да се ограничи физическата активност, приема на сол и богата на животински мазнини храни. Прилагат се вазодилататори, дигиталисови гликозиди и диуретици. При стенокардна болка се използват нитрати или калциеви антагонисти. Оперативното лечение се състои в провеждане на клапно протезиране с механична или биологична протеза.

Процедурите за подмяна на аортна клапа с механични протезни клапи са показали отлична дълготрайна издръжливост, но са свързани с редица значителни усложнения, включително кървене и тромбоемболия, свързани с необходимостта от антикоагулация. Замяната на аортната клапа при деца се усложнява допълнително от факта, че децата растат, така че с течение на времето детето "превъзхожда" протезния клапан и изисква подмяна, често множество операции. Нарастващата употреба на биопротезни клапи при педиатрични и млади възрастни пациенти отчита акцента, който пациентите поставят върху избягването на усложненията от антикоагулацията, както и ограниченията на активността или модификациите на начина на живот. Съществува значителен интерес към разработването на биопротезни клапи, които растат с пациента и не се нуждаят от повторна намеса.

Балонна валулопластика на базата на катетър остава ефективен начин за лечение на аортна стеноза при деца и отлага, ако не предотвратява необходимостта от подмяна на клапата. Въпреки това, по-новите катетър-базирани процедури доставят заместителни клапани и тези процедури могат да бъдат приложими за деца. Замяната на транскатетерната аортна клапа все повече се превръща в предпочитан подход за интервенция при редица подгрупи от пациенти, включително високорискови и такива с протези.