Енцефалопатия, неуточнена МКБ G93.4

› Въведение

› Какво представлява

› Разлика между енцефалопатия и енцефалит

› Епидемиология

› Причини

› Видове

› Рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза

› Лечение

› Прогноза

Въведение

„Енцефалопатия“ означава увреждане или заболяване, което засяга мозъка. Това състояние е промяна във функционирането на мозъка, която може да причини объркване, възбуда, личностови промени, когнитивни нарушения. Енцефалопатията може да бъде временно нарушение или трайно увреждане на мозъка. Има много възможни причини за състоянието, като инфекция или друго подлежащо заболяване. Лечението зависи от причината. Енцефалопатията е сериозен здравословен проблем, който без лечение може да причини временно или трайно увреждане на мозъка.

Какво представлява енцефалопатията?

Енцефалопатията представлява група от състояния, които причиняват мозъчна дисфункция. Има различни видове, всеки с различни причини, вариращи от инфекция, излагане на токсини, подлежащо заболяване и други.

Мозъчната дисфункция може да се прояви като объркване, загуба на паметта и други когнитивни нарушения, промени в личността и/или кома в най-тежката форма.

Диагнозата се поставя въз основа на клинични данни, лабораторни изследвания, образна диагностика и електрофизиологични методи, като основната цел е установяване на причината.

Енцефалопатията може да бъде животозастрашаваща, ако не се лекува, или да доведе до трайно увреждане на мозъка. Лечението варира в зависимост от вида и тежестта на енцефалопатията. Прогнозата зависи от вида и причината за енцефалопатията, навременното лечение и индивидуалното състояние на пациента - от пълно възстановяване до трайни неврологични увреждания при тежки или хронични случаи.

Терминът "енцефалопатия" произлиза от древногръцки: "enképhalos" - "мозък", "páthos" - "страдание" и означава всяко разстройство или заболяване на мозъка, особено хронични дегенеративни състояния. В съвременната употреба енцефалопатията не се отнася до едно-единствено заболяване, а по-скоро до синдром на цялостна мозъчна дисфункция.

Разлика между енцефалопатия и енцефалит

Енцефалопатията и енцефалитът са две състояния, които засягат мозъка, но се различават съществено по своята природа, причини и лечение. Термините звучат подобно, но са различни състояния.

Енцефалитът е възпаление на мозъчната тъкан, най-често с инфекциозен произход, особено вирусен. Обикновено започва остро и се характеризира с висока температура, силно главоболие, нарушение на съзнанието, гърчове и често с фокални неврологични симптоми. Това заболяване изисква спешна медицинска намеса и специфично лечение.

Енцефалопатията, от друга страна, представлява общ термин за дифузно, невъзпалително нарушение на мозъчната функция и се отнася до психичното състояние, което възниква в резултат на различни фактори като метаболитни нарушения, интоксикации, недостиг на кислород, чернодробна или бъбречна недостатъчност. Обикновено се развива постепенно, без висока температура, и се проявява с промени в съзнанието, поведението, паметта и концентрацията, като в по-тежки случаи могат да се появят гърчове или кома.

Енцефалитът може да причини енцефалопатия.

Епидемиология

Някои причини за енцефалопатия са често срещани. Около половин милион души се нуждаят от хоспитализация със сърдечен арест всяка година в Съединените щати, но по-малко от половината оцеляват. Сред преживелите, мнозинството може да има някакво мозъчно увреждане (аноксична енцефалопатия). Сред пациентите в болница токсичните и метаболитните енцефалопатии са често срещани. Повече от половината от всички хора, диагностицирани с цироза, изпитват чернодробна енцефалопатия. Хората, диагностицирани с разстройство, свързано с употребата на алкохол, са изложени на риск от енцефалопатия на Вернике. Някои са изключително редки, като енцефалопатията на Хашимото.

Причини

Причините за енцефалопатия варират от остри събития, като интоксикация или травма, до хронични проблеми, като метаболитни нарушения и автоимунни заболявания:

• Инфекция (в мозъка или обвивките - енцефалит или менингит, или в тялото)
• Токсини и лекарства
• Мозъчен тумор
• Вътречерепно налягане
• Травма на главата
• Инсулт
• Липса на кислород
• Припадъци, особено ако не се лекуват
• Дефицит на витамини или недохранване
• Подлежащо заболяване

В някои случаи причината за енцефалопатията не е ясна.

Видове енцефалопатия

Съществуват много видове енцефалопатия. Някои видове енцефалопатия в зависимост от причината за появата им са:

• Аноксична енцефалопатия: Сърдечен арест или друга причина за загуба на кислород/кръвообращение към мозъка, обикновено при възрастни.
• Хронична травматична енцефалопатия: Прогресивно дегенеративно заболяване, свързано с повтаряща се травма на главата, често свързано с контактни спортове.
• Чернодробна енцефалопатия: Когато черният дроб не е в състояние да отстранява токсините от кръвта, както би трябвало, те се натрупват в тялото. Това затруднява мозъчната функция. Може да възникне при хора с хронично чернодробно заболяване като цироза или след предозиране с ацетаминофен или други лекарства.
• Хипертонична енцефалопатия: Възниква от остро повишено кръвно налягане.
• Хипоксично-исхемична енцефалопатия: Възниква, когато мозъкът не получава достатъчно кислород, което води до увреждане на мозъка. Може да се случи след спиране на сърдечната дейност, отравяне с въглероден оксид, предозиране с наркотици, липса на кислород в мозъка на бебето малко след раждането. Постоянна или преходна енцефалопатия, произтичаща от силно намалено доставяне на кислород до мозъка.
• Метаболитна енцефалопатия: Подлежащо състояние, което засяга метаболизма. Възниква, когато друго здравословно състояние, като диабет, чернодробно заболяване, бъбречна недостатъчност или сърдечна недостатъчност, затруднява работата на мозъка. Например, ако кръвната захар стане твърде висока при диабет, това може да доведе до объркване и дори до кома.
• Токсична енцефалопатия: Форма на енцефалопатия, причинена от лекарства (като болкоуспокояващи, седативи или антибиотици), наркотици или химикали, често водеща до трайно увреждане на мозъка.
• Лаймска енцефалопатия: Възниква от бактерии на Лаймската болест, включително Borrelia burgdorferi.
• Уремична енцефалопатия: Лекарства без рецепта, токсини в кръвта, дехидратация, инфекция, загуба на кръв или хронично бъбречно заболяване.
• Енцефалопатия на Вернике: Възниква от дефицит на тиамин (B1), обикновено в условията на алкохолизъм.
• Митохондриална енцефалопатия: Метаболитно разстройство, причинено от дисфункция на митохондриалната ДНК. Може да засегне много телесни системи, особено мозъка и нервната система.
• Остра некротизираща енцефалопатия: Рядко заболяване, което възниква след вирусна инфекция.
• Енцефалопатия на Хашимото: Възниква от автоимунно разстройство. Този тип е свързан със заболяване на щитовидната жлеза, наречено болест на Хашимото. Причината не е ясна, но е възможно имунната система да атакува мозъка и да промени начина, по който той функционира.
• Салмонелозна енцефалопатия: Форма на енцефалопатия, причинена от хранително отравяне (особено от фъстъци и развалено месо), често водеща до трайно увреждане на мозъка и неврологични разстройства.
• Болест на Кройцфелд-Якоб: Трансмисивна спонгиформна енцефалопатия.
• Енцефалопатия, свързана с инфекциозно заболяване: Общ термин за енцефалопатия, свързана с инфекциозно заболяване, което не е задължително директно да инфектира централната нервна система.
• Епилептични енцефалопатии: Ранна инфантилна епилептична енцефалопатия (придобита или вродена аномалия в развитието на мозъчната кора) и ранна миоклонична епилептична енцефалопатия (вероятно поради метаболитни нарушения).

Рискови фактори

Енцефалопатията може да засегне всеки на всяка възраст, от новородени до възрастни. Най-често срещана е сред хора:

• над 65-годишна възраст
• преживели трудно раждане
• претърпели травма на главата
• диагностицирани с медицинско състояние, което засяга повече от една телесна система, като бъбречно и чернодробно заболяване
• с прием на няколко лекарства
• страдащи от разстройство, свързано с употребата на вещества или са изложени на химикали

Симптоми на енцефалопатия

Признаците и симптомите на енцефалопатия варират и зависят от вида и причината за състоянието, но някои най-често срещани са:

• объркване, дезориентация
• нарушения в концентрацията и вниманието и затруднена мисловна дейност
• загуба на паметта
• сънливост
• промени в поведението (възбуда или раздразнителност), загуба на мотивация (апатия) или депресия
• личностови промени

Допълнителни симптоми могат да включват:

• халюцинации
• неволеви мускулни движения, като потрепвания, тремор или движения на очите
• затруднен говор
• припадъци
• затруднено преглъщане
• затруднено дишане
• загуба на съзнание
• кома (при тежка енцефалопатия)

Отличителен белег на енцефалопатията е променено психично състояние или делириум. Характерно за промененото психично състояние е нарушаване на когнитивните функции, вниманието, ориентацията, цикъла сън-бодърстване и съзнанието.

В зависимост от вида и тежестта на енцефалопатията, често срещаните неврологични симптоми са загуба на когнитивна функция, промени в личността и невъзможност за концентрация. Други неврологични признаци могат да включват дизартрия, хипомимия, проблеми с движенията (могат да бъдат тромави или бавни), атаксия, тремор и неволеви движения, нистагъм (бързо, неволево движение на очите), респираторни нарушения като Чейн-Стоксово дишане. Фокалните неврологични дефицити са по-рядко срещани.

Усложнения

Усложненията на енцефалопатията могат да включват:

• Трайно мозъчно увреждане с последици за когнитивните функции и самостоятелното функциониране
• Забавяне в развитието или проблеми с когнитивното развитие или функция при бебета и деца
• Кома, която може да изисква механична вентилация
• Летален изход при тежки случаи

Изображение: Boston University Center for the Study of Traumatic Encephalopathy, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Диагноза

Диагнозата често е клинична и се поставя въз основа на подробна анамнеза, включително медицинска история и лекарства, физикален преглед, неврологичен статус и изследвания. Тоест, няма набор от тестове, които да са златен стандарт за диагностициране, но цялостната манифестация на заболяването с неспецифични резултати от тестовете насочва опитния клиницист за диагнозата.

Кръвни изследвания, образни изследвания като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, лумбална пункция, електроенцефалография (ЕЕГ), невропсихологични тестове и подобни диагностични изследвания могат да се използват за диференциране на различните причини за енцефалопатия.

Лечение

Всеки вид енцефалопатия включва различен вид лечение в зависимост от причината. Лекарят ще препоръча план за лечение въз основа на специфичните симптоми и причина.

Лечението може да включва:

• Прием на лекарства или добавки (като антибиотици, антиепилептични лекарства или витамин B1)
• Овладяване на всички подлежащи здравословни проблеми
• Животоподдържащи мерки, включително апаратна вентилация
• Хирургична интервенция или трансплантация на органи

Ако състоянието е увредило мозъка, може да се наложи да участвате в определени видове рехабилитация или терапия, които да помогнат към връщане към ежедневието. Това може да включва:

• Физиотерапия
• Трудотерапия
• Логопедия
• Когнитивно-поведенческа терапия

Прогноза

Лечението на подлежащата причина за разстройството може да подобри или да премахне симптомите.

Прогнозата е по-добра, ако състоянието се диагностицира и лекува бързо и своевременно.

Някои случаи на енцефалопатия са тежки и животозастрашаващи. Състоянието може да причини трайни структурни промени и необратими увреждания на мозъка. Някои енцефалопатии могат да бъдат фатални.

Изображения: freepik.com