Шизоафективно разстройство, маниен тип МКБ F25.0

Шизоафективното разстройство е психично разстройство, при което човек преживява комбинация от симптоми на шизофрения, като халюцинации или заблуди и симптоми на разстройство на настроението, като депресия или мания.

Шизоафективно разстройство, маниен тип, е състояние на необичайно повишено възбуждане или "състояние на повишено цялостно активиране с повишена емоционалност, заедно с лабилност". Въпреки че манията често се схваща като "огледален образ" на депресията, настроението може да бъде еуфорично или раздразнително. Наистина, тъй като манията се засилва, раздразнителността може да бъде по-изразена и да доведе до насилие или чувство на безпокойство у болния.

Симптомите на манията включват:

• повишено настроение (еуфорично или раздразнително);
• прилив на енергия;
• намалена нужда от сън;
• хиперактивност.

Те са най-очевидни при напълно развити хипоманични състояния. При пълна мания обаче се наблюдават все по-тежки обостряния и все повече се владеят от други признаци и симптоми, като заблуди и фрагментация на поведението.

Манията е синдром с множество причини. Въпреки че по-голямата част от случаите се развиват в контекста на биполярно разстройство, той е ключов компонент на други психиатрични разстройства (като шизоафективно разстройство, маниен тип). Може да се прояви и вследствие на различни общи заболявания, като множествена склероза, някои лекарства могат да задълбочат маниакално състояние, например Prednisolon. Друг фактор са вещества, с които има възможност да се злоупотреби, като кофеин, кокаин или анаболни стероиди.

Манийните епизоди, които от своя страна се характеризират като леки, умерени или тежки, със спецификатори по отношение на някои симптоматични признаци (например кататония, психоза). Манията се разделя на три етапа:

• хипомания или I етап;
• остра мания или етап II;
• делириум или етап III.

Съществуват и смесени състояния. Например в смесеното афективно състояние, болният, макар и да отговаря на общите критерии за мания или маниен епизод, преживява едновременно три или повече депресивни симптома. Това доведе до някои спекулации сред клиницистите, че манията и депресията, вместо да представляват "истински" полярни противоположности, са по-скоро две независими оси в еднополюсен — биполярния спектър.

Смесено афективно състояние, особено с изявени маниакални симптоми, поставя пациента на по-голям риск от извършване на самоубийство. Депресията сама по себе си е рисков фактор, но когато се комбинира с повишаване на енергията и целенасочената дейност, пациентът е много по-вероятно да действа с насилие, продиктувано от суицидни импулси.

Хипоманията е понижено състояние на мания, което не влияе съществено на функцията на човек и не намалява качеството на живот. Всъщност той може да увеличи производителността и творчеството. При хипомания има по-малка нужда от сън и едновременно поведението е мотивирано, метаболизмът и процесите в тялото — ускорени. Въпреки че повишеното настроение и енергийното ниво, типично за хипомания, могат да се разглеждат като полза, манията сама по себе си има много нежелани последици, а при хипоманията, ако настроението е раздразнително, а не еуфорично, представлява сериозен проблем.

Манийните епизоди често се усложняват от заблуди и халюцинации. Ако психотичните разстройства продължават значително по-дълго от епизода на манията (2 седмици или повече), диагнозата шизоафективно разстройство е много подходяща. Хипертиреоидизъм може да доведе до подобни симптоми на тези на манията, като възбуда, повишено настроение, повишена енергия, хиперактивност, нарушения на съня и понякога, особено в тежки случаи, психоза.

Маниакалният епизод е дефиниран като "отделен период" от необичайно и постоянно повишено, експанзивно или раздразнително настроение, както и повишена активност и енергия, с продължителност поне 1 седмица. Проявява се в по-голямата част от деня, почти всеки ден, когато настроението не е предизвикано от наркотици или медикаменти, както и друго медицинско заболяване (напр. хипертиреоидизъм). То причинява очевидни трудности на работното място или в социални отношения.

За да бъде класифицирано като шизоафективно разстройство, маниен тип, трябва да бъдат изпълнени най-малко 3 (или 4, ако има само раздразнителност) от следните характеристики:

1. Високо самочувствие или грандиозност.
2. Намалена нужда от сън (например, чувства се отпочинала след 3 часа сън).
3. По-приказлив от обичайното.
4. Множество идеи или субективно преживяване, като състезаване на мислите.
5. Увеличаване на целенасочена дейност.
6. Разсеяност (твърде лесно се привлича към незначителни или неподходящи външни стимули).
7. Прекомерно участие в дейности с висока вероятност за отрицателни последствия (напр. екстравагантни покупки, невероятни търговски схеми, хиперсексуалност).
8. Въпреки че дейностите, в които участват в маниакално състояние, невинаги са отрицателни, тези с потенциал да дадат такива резултати са много по-вероятни.

Класификационната система на Световната здравна организация определя маниен епизод като такъв, при който настроението е по-високо от реалното състояние на болния, и може да варира от спокойно, леко повишено настроение до едва контролирана свръхемоционалност, придружена от хиперактивност. Поведение, което не е характерно и рисковано, глупаво или неподходящо, може да е резултат от загуба на нормални социални рамки.

Някои хора също имат физически симптоми като изпотяване и загуба на тегло. В пълна мания, често маниакалната личност ще се чувства така, сякаш целта й превъзхожда всичко останало и няма последствия или че отрицателните резултати ще бъдат минимални. За тях не е необходимо да се въздържат от преследване на идеята си.

Хипоманията е различна, тъй като може да причини минимално или дори никакво увреждане на функцията. Връзката на лицето с външния свят и стандартите на взаимодействие остават непокътнати, въпреки че интензивността на настроенията се засилва. Но тези, които страдат от продължителна хипомания, рискуват да развият пълна мания и наистина могат да пресекат тази „граница“, без дори да го осъзнаят.

Манийните епизоди винаги са свързани с нормалното емоционално състояние на засегнатия човек. По този начин вече раздразнените пациенти могат да имат динамични промени в настроението си, да придобият привидно „гениални“ характеристики и способност да изпълняват и поддържат ниво, далеч отвъд това, което би било възможно за тях. Много прост индикатор за маниакално състояние би било, ако досегашният клинично депресиран пациент изведнъж стане необичайно енергичен, весел, агресивен или „прекомерно щастлив”.

Въпреки че "силно повишеното настроение" звучи донякъде желателно, опитът на манията в крайна сметка често е доста неприятен, а понякога и смущаващ, ако не и плашещ за засегнатото лице и за тези, които са близо до тях. За импулсивното поведение, което предизвиква манията, болният може да съжали по-късно. Пациентите с маниакална психоза често са грандиозни, обсесивни, импулсивни, раздразнителни, воюващи и отричат, че нещо не е наред. Тъй като манията често насърчава висока енергия и намалява усещането за нужда или способност за сън, в рамките на няколко дни от маниакалния цикъл може да се появи психоза, лишена от сън, което допълнително усложнява способността за ясно мислене. Състезателните мисли и погрешни схващания водят до разочарование и намалена способност за общуване с другите.

Преди започване на лечението за мания трябва да се направи внимателна диференциална диагноза, за да се изключи вторична, маскирана причина.

Острото лечение на шизоафективно разстройство, маниен тип включва използването на стабилизатор на настроението (Valproate, литий, Carbamazepine) или атипичен антипсихотик (Olanzapine, Quetiapine, Risperidone). Въпреки че хипоманичните епизоди могат да реагират само на стабилизатор на настроението, епизодите с пълен подем се лекуват с атипичен антипсихотик.

Когато маниакалното поведение настъпи, дългосрочното лечение се фокусира и върху профилактиката, за да се опита да стабилизира настроението на пациента, обикновено чрез комбинация от фармакотерапия и психотерапия.