Хебефренна шизофрения МКБ F20.1

Сред разновидностите на шизофренията спада хебефренната (дезорганизирана). При диагностицирането й трябва да се изключат възможности за кататонна шизофрения. Тази форма на шизофрения обикновено се свързва с ранното начало, често на възраст между 15 и 25 години. Обхваща около 5% от случаите с шизофрения. Дезорганизираната шизофрения, или хебефренна, е била подтип, но от 2013 г. е включена под заглавието "шизофрения".

Не е изяснено какви са причините на хебефренна шизофрения, но изследвания показват, че има комбинация от биологични и екологични фактори. Прието е обяснение, че невротрансмитерите допамин и серотонин стоят в основата.

Рисковите фактори за отключване на шизофрения включват:

1. Генетична предизпозиция. Хората с фамилна анамнеза за шизофрения имат по-висок риск от развитие на заболяването. Ако няма анамнеза за шизофрения, шансовете за отключване са по-малко от 1%. Въпреки това, този риск се увеличава до 10%, ако единият родител е заболял. Изследванията показват, че шизофренията и биполярното разстройство имат еднаква генетична основа.
2. Вирусна инфекция. Ако плодът е изложен на вирусна инфекция, съществува по-голям риск от развитие на шизофрения. Няма окончателен списък на вирусите, които са потенциален риск, но възможните включват грип, херпес, токсоплазмоза и рубеола.
3. Недохранване на плода. Ако плодът страда от недохранване по време на бременност, съществува по-висок риск от развитие на шизофрения.
4. Тежък стрес по време на ранния живот. Децата, които преживяват екстремни форми на стрес в началото на живота, могат да бъдат изложени на риск от шизофрения.
5. Възраст на родителите, когато се ражда бебето. Децата, родени от по-възрастни родители, имат по-висок риск от шизофрения, отколкото децата на по-млади.

Счита се, че хебефренната шизофрения е краен израз на симптомите при шизофрения, променя се възприятието за реалността, което се изразява в заблуди и халюцинации. Разглежда се като краен израз на симптомите на дезорганизация. Друг белег са психомоторните нарушения, включващи затруднение в речта, липса на спонтанно движение и различни аспекти на притъпяване на емоциите.

Най-забележителните характеристики на хебефренната шизофрения не са заблуди и халюцинации, тъй като те са особено характерни при параноидна шизофрения, като разбира се могат да присъстват фрагментарни заблуди, несистематизирани и често хипохондрични мисли. Човек с хебефренна шизофрения може също да изпита поведенческа дезорганизация, която да увреди способността му за извършване на ежедневни дейности като къпане или хранене.

Емоционалните реакции на такива хора често изглеждат странни или неподходящи. Те са често срещани, а поведението понякога се описва като глупаво или незряло, например неподходящ смях. Понякога е налице пълна липса на емоции, включително анхедония (липса на удоволствие) и липса на мотивация. Някои от тези особености присъстват и при други видове шизофрения, но са най-характерни при хебефренната шизофрения.

Болестта затруднява концентрацията на хората и поддържане на адекватна мисъл, което се отразява в начина им на говорене. Хората с дезорганизирана реч говорят несвързано, отговарят на въпроси неадекватно, казват нелогични неща или често сменят темата рязко.

Признаците на неорганизирана реч включват следното:

1. Бързо прескачане от тема на тема, без логична връзка между тях.
2. Повтаряне на едни и същи неща отново и отново.
3. Съставя нови думи, без реално значение.
4. Когато когнитивната дезорганизация е тежка, почти невъзможно е разбирането на болния.

Видът на хебефренна шизофрения влияе отрицателно върху поведение, насочено към конкретна цел. Човек с дезорганизирана шизофрения може да има трудности при започването и на конкретна задача (например готвене на храна) или затруднение при приключване на дадена задача. Независимото функциониране е изключително трудно поради грубата дезорганизация на болния.

Неорганизираното поведение може да се прояви като:

1. Нарушение на цялостното ежедневно функциониране.
2. Непредсказуеми или неподходящи емоционални реакции.
3. Липса на контрол и импулсивни действия.
4. Поведение, което изглежда странно или отсъства конкретна цел и фокус.
5. Рутинното поведение като къпане или миене на зъби може да бъде сериозно нарушено или дори отсъстващо.

От своя страна афектът се отнася до емоционалните реакции на човека, включително начина, по който изразява емоциите си (например усмивка, когато се чувства щастлив). В случая, болните показва емоция, която е неподходяща за ситуацията, като например смях на нещо тъжно. В допълнение към липсата на емоционално изражение, хората с дезорганизирана шизофрения вероятно изпитват и други негативни симптоми, включително невъзможност за реализиране на контакт с очите.

Започването на лечение възможно най-скоро е от решаващо значение за възстановяването. Лечението на хебефренна шизофрения е с мултимодален подход, включващ следното:

• Медикаменти. Лечението на шизофрения може да помогне за намаляване на халюцинациите и заблудите, параноята и разстройството на мисленето. Намирането на правилното лекарство зависи от видимите симптоми на заболяването. Лечението на заболяването се отнася както до симптомите, които могат да отговорят на антипсихотичните лекарства, така и на "негативните симптоми" на психичното заболяване.
• Психотерапия. Препоръчва се когнитивна поведенческа терапия за намаляване на някои симптоми и за подобряване на цялостното функциониране. Чрез нея болните идентифицират целевите проблеми и работят за изграждане на стратегии, които да помогнат за решаване на казуса.
• Обучение за умения. Те могат да помогне на хората с хебефренна шизофрения да подобрят социалните взаимодействия и да повишат ежедневните си житейски умения с цел увеличаване на независимостта.
• Организация на работата. Хора с хебефренна шизофрения имат полза от обучение в областта на намиране на работа и поддържане на заетост.
• Семейна подкрепа. За болните е от полза постоянният контакт със семейството. От решаващо значение е подкрепата на семейството и обучението му за лечение, как да се подкрепят член на семейството с шизофрения. Всичко това увеличава разбирането за разстройството и помага на членовете на семейството да разработват стратегии за справяне с проблема.

Въпреки че признаците на хебефренна шизофрения са склонни да се появяват в по-млада възраст, те могат да бъдат трудно забележими. Симптомите на този подтип често са много постепенни и е малко вероятно да изчезнат. Помощта при ежедневни житейски ситуации, образование, работа и подкрепа на семейството играят ключова роля за подобряване на хода на заболяването.

В допълнение към симптомите на хебефренна шизофрения, има и други рискове, които трябва да бъдат взети под внимание:

1. Самонараняването винаги е възможност за хора, страдащи от някакво психотично разстройство, включително и тук.
2. Вредността за другите е друга реална възможност, която може да доведе до други негативни ефекти в живота на човека.
3. Макар и рядко срещано, възможността да се води безцелен живот е опасност за болен, изправен пред хебефренната шизофрения. Той не чувства удовлетвореност от заобикалящия го свят.

Смята се, че има лоша прогноза заради бързото развитие на негативни симптоми и спад във възможностите за социално функциониране. С подходящо и продължаващо лечение обаче се подобрява.