Рубеола вирус (Rubella virus)

Обща характеристика

Rubella virus принадлежи към семейство Togaviridae и е единствен представител на род Rubivirus. Вирусът причинява острата антропонзна инфекция рубеола. Рубеолата е разпространена в целия свят и е инфекция предимно на детската възраст, при инфектиране на бременни довежда до ебриопатии (трайни увреждания на плода).

Рубеолата е описана за първи път в средата на осемнадесети век. Фридрих Хофман прави първото клинично описание на рубеолата през 1740 г., което е потвърдено от Берген през 1752 и Орлоу през 1758 г. През 1814 г. Джордж дьо Матън пръв предполага, че става въпрос за заболяване различаващо се от морбили и скарлатина. Болестта става известна като Rötheln или "немска брусница". През 1866г. Хенри Веале наименова инфекцията "рубеола" (от латинската дума, означаваща "малко червено"). Рубеолата е официално призната като самостоятелно заболяване през 1881 г. на Международния медицински конгрес в Лондон. През 1938г. клиницисти възпроизвеждат заболяването в маймуни, а през 1964г. Г.Грийн доказва възможността за изолиране на вируса от гърлен секрет до 14 дни след появата на характерния макуло-папулозен обрив.

Структура и антигенен строеж

Вирусът на рубеола е с кръгла или овална форма и диаметър 60 nm. Вирионът се състои от капсидна сърцевина, съдържаща единично копие на геномната РНК. Външната мембрана е двойно липидна и съдържа специализирани гликопротеини (Е1 и Е2), за които се смята, че отговарят за прикрепването на вируса към клетките-гостоприемници. Също така, рН от 6,0 или по-ниско предизвиква конформационни промени в гликопротеините, които правят прикрепването на вирусната обвивка към клетките по-ефективно. Вирусът на рубеола навлиза в клетките чрез ендоцитоза. Веднъж в клетката, се появява конформационна промяна в капсния корпус, освобождавайки генетичната информация в клетката. Репликацията е бавна с период на латентност от 8-12 часа, като структурните протеини се появяват на 12-16 часа.

Вирусът съдържа хемаглутинин и комплемент-свързващ антиген.

Резистентност и епидемиология

Рубеолният вирус е слабо устойчив спрямо действието на факторите на външната среда, физични и химечни средства. При температура от 56 градуса загива за около 30 минути, но в замразено състояние може да се съхрани години наред.

Рубеолата е антропоноза - в естествени условия от рубеола боледува само човекът. В лабораторни условия експериментална инфекция може да се предизвика у маймуни и бели мишки. Възприемчивостта към вируса е всеобща и абсолютна. Механизмът на предаване е въздушно-капков, а бременните жени предават вируса на плода по трансплацентарен механизъм. Източник за инфекцията са болните, заразоносителите и новороденото, боледуващо от конгенитална рубеола.

Рубелата се среща в световен мащаб. Броят на съобщените случаи е висок в страни, където рутинната имунизация с рубеола не е налична или е била въведена наскоро. В Европа честотата на рубеола остава висока. През 2003 г. са съобщени общо 304 320 случая. Въпреки че тежестта на вродения синдром на рубеола не е добре характеризирана във всички страни, всяка година в развиващите се страни се съобщават повече от 100 000 случая. В Европа през периода 2001-2003 г. са съобщени общо 47 случая на конгенитална рубеола. Степента на заболеваемост и смъртност е намаляла значително след лицензирането на жива атенюирана ваксина срещу рубеола през 1969 г.

Патогенеза и клинична картина

Входна врата за инфекцията са лигавицата на дихателните пътища и конюнктивата. Вирусът се прикрепя и навлиза в дихателния епител. След това се разпространява хематогенно (първична виремия) и се възпроизвежда в ретикулоендотелната система. Това е последвано от вторична виремия, която се проявява 6-20 дни след инфекцията. По време на тази виремична фаза вирусът на рубеола може да се докаже клинично в кръвта, лимфните възли, урината, цереброспиналната течност, конюнктивата, кърмата, синовиалната течност и белите дробове. Заразеното лице започва да разпространява вируса по аерогенен път 3-8 дни след експозицията и в продължение на 6-14 дни след появата на обрива. Инкубационният период на рубеолата е 11 до 23 дни.

• Конгенитална рубеола

Заразяването на плода се извършва транплацентарно по време на майчината виремична фаза. Вирусът причинява пряко увреждане на заразените клетки. Проучванията показват, че клетките, заразени с рубеола в ранния фетален период, имат намалена митотична активност. Това може да е резултат от хромозомно разрушаване или от производството на протеин, който инхибира митозата. Независимо от механизма, всяко увреждане, засягащо плода през първия триместър (по време на фазата на органогенеза), води до вродени аномалии.

Клинично рубеолата се характеризира с:

• повишена температура;
• лимфаденит;
• поява на макуло-папулозен обрив по цялото тяло;
• Инфекцията у бременни довежда до спонтанен аборт, мъртво раждане, вродени аномалии на новороденото.

Микробиологична диагностика

Диагнозата се остновава на клиничните данни, допълнени от виросологични и серологични изследвания. Изследват се:

1. гърлен секрет;
2. кръв;
3. урина;
4. фецес;
5. амнионна течност.

Изолирането на вируса се постига чрез заразяването на тъканни култури от човешки ембрионални или бъбречни клетки.

Извършва се ELISA и латекс аглутинация.

Специфична профилактика

На 13^тия месец след раждането се извършва имунизация против рубеола. Имунизацията може да се извърши самостоятелно като монопротиворубеолна вексина или като три-ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. На 12 годишна възраст се извършва реимунизация.