Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на тютюн МКБ F17.-

Никотинът е психоактивната компонента на тютюна и има ефект върху централната нервна система. Никотинът блокира свързването на ацетилхолина с постсинаптичните неврони на мозъка. Когато това се осъществи, се стига до стимулация на лимбичната система на мозъка. Това е причината, поради която пушачите изпитват чувство на еуфория, след като изпушат цигара. Освен че инхибира (подтиска) отделянето на ацетилхолин, никотинът предизвиква отделянето на допамин. Допаминът се намира в лимбичната система и контролира емоционалните отговори. Употребата на тютюн е най-големият потенциален проблем в света и това е причината за смъртност, която може да се предотврати. Тютюнопушенето е причина за над 5 милиона смъртни случая годишно в световен мащаб, това са два пъти повече смъртни случаи, в сравнение с дължащите се на алкохола и наркотиците взети заедно. Важна подгрупа на пушачите, които продължават да използват тютюн, са тези с психични заболявания.

Тютюневите продукти съдържат много вредни вещества, включително никотин, силно пристрастяващ, който причинява промени в мозъка, водещи до глад за по-голямо количество никотин и до нарушения, свързани с употребата на тютюн. Мнозинството от потребителите съобщават, че изпитват глад, когато не пушат няколко часа. Излагането на тютюнев дим може също да причини ранна смърт при непушачите. Най-разпространено е пушенето сред лицата на възраст 25-44 години.

Лице, диагностицирано с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на тютюн, трябва да отговаря на следните критерии:

1. Тютюнът често се приема в по-големи количества или за по-дълъг период от време.
2. Съществува постоянно желание или неуспешни усилия за намаляване или контрол на употребата на тютюн.
3. Голяма част от времето се изразходва за дейности, необходими за получаване или използване на тютюн.
4. Силно желание за употребата му.
5. Повтарящо се тютюнопушене, която води до неизпълнение на основни задължения на работното място, в училище или вкъщи
   
6. Продължителна употреба на тютюн, въпреки наличието на постоянни или повтарящи се социални или междуличностни проблеми, причинени или изострени от ефектите на тютюна (например, спорове с други относно ползите и вредите от употребата му).
7. Важни социални, професионални или развлекателни дейности се отказват или намаляват.
8. Повтаряща се употреба на тютюн в ситуации, в които тя е физически опасна (например пушене в леглото).
9. Употребата на тютюн продължава, въпреки знанието за наличието на постоянен или повтарящ се физически или психологически проблем, който вероятно е причинен или изострен от него.
10. Физическите ефекти от употребата на никотин включват ускорена сърдечна честота, повишено кръвно налягане и загуба на тегло. Физическите ефекти при спиране на тютюнопушенето включват увеличаване на теглото, дължащо се на увеличаване на апетита, намален пулс и подобряване на усещането за вкус и мирис.
11. В допълнение към физическите си ефекти, никотинът оказва силно влияние върху външния вид, което обикновено се характеризира с оцветени, жълти зъби и преждевременно стареене на кожата.
12. Употребата на тютюн сама по себе си не се счита за значителен рисков фактор на самоубийството. Въпреки това съпътстващите заболявания като депресия и тревожност увеличават риска. Лекарят трябва да се опита да определи дали суицидната идея е узряла, за да включи план и ако е така, какви фактори увеличават или намаляват склонността на пациента да преобразува идеите си в действия.

Като общо правило, никотинът не предизвиква нарушения на възприятието или мисловните процеси, нито визуални халюцинации или заблуди. Използването на никотин не трябва да влияе отрицателно върху паметта, способността да се извършват прости изчисления, абстрактно мислене или преценка. Нарушенията при употребата на тютюн не трябва да причиняват делириум или деменция.

В даден момент се получава толерантност на организма, което се изразява в:

1. Необходимост от значително увеличени количества тютюн за постигане на желания ефект.
2. Наблюдава се намаляване на ефекта при продължително използване на същото количество тютюн.

Абстиненция, настъпила след внезапно спиране на тютюнопушенето, се изразява в някой от следните симптоми:

• раздразнителност, фрустрация или гняв;
• безпокойство;
• затруднено концентриране;
• повишен апетит;
• нервно напрежение;
• безсъние.

Тютюнът (или тясно свързано вещество, като никотин) се приема за облекчаване или избягване на симптомите на абстиненция.

• В ранна ремисия: в продължение на 3 месеца (но по-малко от 12 месеца) липсват оплаквания от злоупотреба с тютюн.
• При продължителна ремисия: нито един от критериите за нарушение на употребата на тютюн не е проявен в рамките на период от 12 месеца или по-дълъг.

Важно е да се отбележи и:

1. Поддържащата терапия — индивидът приема дълготрайно лекарства за поддържане на състоянието, като никотин заместваща терапия.
2. В контролирана среда — този допълнителен спецификатор се използва, ако лицето е в среда, в която достъпът до тютюн е ограничен.

Медицинските усложнения и психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на тютюн често започват през 40-те години на човек и се усложняват с времето. Половината от пушачите, които не го откажат, умират рано от заболяване, свързано с тютюна. Колкото по-дълго човек пуши, толкова по-малко е обратима медицинската вреда. Тютюневият дим вторично увеличава риска от сърдечни заболявания и рак с 30%.

Най-честите заболявания от тютюнопушенето са сърдечно-съдови, хронична обструктивна белодробна болест и рак на белия дроб. Пушенето по време на бременност увеличава риска от малформации на плода, ниско тегло при раждане и спонтанен аборт. Възможни са още депресивни разстройства, биполярни и тревожни разстройства, личностни разстройства и дефицит на вниманието — хиперактивността е с по-висок риск от развитие при пушачите.

Въглеродният окис, установен в издишания въздух, както и никотинът, или неговият метаболит котинин в кръвта, слюнката или урината, могат да се използват за определяне на количеството приет тютюн.

Никотинозаместителната терапия увеличава шансовете за спиране на тютюнопушенето с 50 до 70%. Добавянето на поведенческа терапия към никотинозаместващата, увеличава шансовете за спиране на тютюнопушенето с още 10 до 25%. Груповите програми обикновено са по-ефективни и дават добри резултати. Медикаменти като заместване с никотин и Bupropion са неефективни при юношите.

Консултациите, предлагани в различни формати (например самопомощ, индивидуална, групова терапия, телефонна консулцатция, както и уеб-базирана), са ефективни в подпомагането на пациента, които искат да спрат да пушат. Дори минималните терапевтични процедури от 1 до 3 минути са ефективни и трябва да бъдат предлагани на всеки потребител.
Многократни консултации увеличават шансовете за продължително въздържание, следователно трябва да бъдат приложени поне 4 или повече консултации. Комбинирането на консултации и лекарства за отказване от тютюнопушенето е по-ефективно, отколкото всеки един от използваните подходи по отделно. Мотивационните разговори трябва да се използват в подкрепа на желанието на пациента да участва в продължаващо лечение.

Употребата на тютюн продължава да увеличава заболеваемостта и смъртността с високи темпове сред хората с психични разстройства. Новите никотинови и тютюневи продукти ще продължат да се развиват, както и иновативните типове на лечение, с нарастващи технологии, насочени към личността, дома и общността.

Намаляването на употребата на тютюн в по-широка популация изисква многостранен подход. Лечението на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на тютюн, се оптимизира чрез интегриране на основани на доказателства фармакологични и психосоциални лечения. Всички пациенти трябва да получат информация за своето разстройство, възможности за лечение и къде да намерят материали за самопомощ.

На пациентите трябва да бъде разяснено, че пристрастяването е хронично, рецидивиращо състояние и отделни епизоди на лечение рядко водят до постоянна ремисия. Трябва да се насърчава домовете да бъдат без тютюнев дим, което е в здравна полза на всички околни, включително и децата.

Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на тютюн, се считат за лечими, когато се използват подходящите фармакологични, поведенчески и психосоциални подходи. Лечението може да включва обучение за здравните последици от пристрастяването на тютюна, индивидуални и групови програми за подкрепа на пристрастяването, консултиране за превенция на рецидивите и отделни, пригодени за лечение на лица с по-ниска мотивация и склонност да се откажат..