от 14 ное 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Перитонеумът (коремница) представлява серозна ципа, покриваща вътрешната повърхност на коремната кухина, като на определени места кормницата се прехвърля от стените на кухината върху вътрешните органи и ги обвива. Към органите в коремната кухина перитонеумът се разпростира различно. Дванадесетопръстникът, задстомашната жлеза и бъбреците са покрити с перитонеум само по предната си повърхност, поради което те са известни като органи с ретроперитонеално разположение. Възходящата и низходяща част на дебелото черво са обвити с коремница от три страни, а стомахът, черния дроб, тънкото черво и слезката, с изключение на хилусите им, са изцяло с интраперитонеално разположение. Перитонеумът, прилежащ към коремната стена, се нарича париетален, а този, който покрива коремните органи - висцерален, т. нар. серозна обвивка на органите. Коремницата образува множество гънки и връзки, вследствие на което в коремната кухина се образуват междинни цепнатини - рецесуси.

Анатомично ретроперитонеалното пространство е ограничено краниално (нагоре) от сухожилните връзки на диафрагмата, а каудално (надолу) от дъното на таза, покрит с фасция. Отпред ретроперитонеумът е ограничен от задния лист на париеталния перитонеум, задната повърхност на черния дроб, от задната стена на възходящия и низходящ колон, ретроперитонеалната част на дуоденума и ректума. Задната стена на ретроперитонеума се представя от телата на прешлените, m. psoas, m quadratus lumborum и залавните места на m. transversus abdominis за лумбалната фасция.

Подробна информация относно анатомия на перитонеум и ретроперитонеално пространство може да прочетет при:

Коремница (peritoneum)

Злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума бива първично, когато се развива непосредствено в посочените структури или в субсерозния слой, и метастатични, когато се засягат по съседство, по кръвен и лимфен път или чрез пенетрация на тумора. Първичните ретроперитонеални тумори се срещат рядко. Мъжете и жените боледуват еднакво често. Засегнати са всички възрасти. Етиологията на тези заболявания не е изяснена.

Към злокачествените тумори на ретроперитонеума се отнасят:

злокачествени мезодермални тумори - липосаркоми, фибросаркоми, лимфосаркоми, ретикулосаркоми, рабдомиосаркоми, хемангиоендотелиоми, фибромиосаркоми и др.;
дизонтогенетични тумори - тератосаркоми.

Клиничната картина се определя предимно от разположението и степента на развитие на тумора. Симптоматиката се причинява от самия тумор или от въздействието му върху съседни органи. При по-голяма част от болните в началото липсват промени в общото състояние, но когато туморът се развие бързо, се наблюдават обща отпадналост, тежест в областта на корема, безапетитие, прогресивно отслабване, главоболие и повишена температура.

Болката се локализира най-често в лумбалната област, в гръбначния стълб и се появява вследствие на притискането на нервни структури от тумора. При компресията на нервните коренчета се появяват сетивни, двигателни нарушения и атрофични изменения. Когато туморът стане по-голям и започне да притиска и венозните съдове, включително и долната празна вена, се наблюдава венозен застой, проявяващ се с оток на долните крайници и варикоцеле. При прорастване на тумора към гръдния кош, се появяват диспнея, кашлица или болка, разпространяваща се към рамото. Нарушения в уринирането се наблюдават рядко и настъпват, когато туморът се разпространи към пикочопроводите или расте към малкия таз и пикочния мехур. Появяват се дизурични смущения или бъбречни колики.

Симптомите при злокачествено новообразувание на перитонеума в повечето случаи са нехарактерни в началото на заболяването и се изразяват в постепенно нарастване на налягането в коремна кухина - нарушения в нормалния чревен пасаж, подуване на корема, стомашен рефлукс. На по-късен етап се появява тъпа, недобре локализирана болка и палпируем тумор в коремна област. Късните клинични прояви на заболяването са предимно от илеусен тип и включват гадене, повръщане, спиране на флотуленцията и дефекацията.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума се поставя чрез:

анамнеза и обективно изследване;
рентгеново изследване на коремна кухина;
ангиография;
лимфографията;
експлоративна лапароскопия;
ехографията, КАТ, ЯМР.

Лечението на болните със злокачествен тумор на ретроперитонеума и перитонеума зависи от вида му, неговата форма и големина, топографоанатомичното му взаимоотношение с останалите органи и от наличието на метастази. Основният метод за лечение е хирургичният. След операция 50 % от ретроперитонеалните злокачествени тумори рецидивират в различни срокове. При една част от болните с лимфоретикуларни тумори, недиференцирани карциноми и невробластоми в детската възраст, които са лъчечувствителни, може да се приложи и облъчване самостоятелно или в съчетание с хирургичното лечение. Опитите да се прилага цитостатично лечение не са дали резултат.

Подробна информация за злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума може да прочетете при: