Злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума МКБ C48

Перитонеумът (коремница) представлява серозна ципа, покриваща вътрешната повърхност на коремната кухина, като на определени места кормницата се прехвърля от стените на кухината върху вътрешните органи и ги обвива. Към органите в коремната кухина перитонеумът се разпростира различно. Дванадесетопръстникът, задстомашната жлеза и бъбреците са покрити с перитонеум само по предната си повърхност, поради което те са известни като органи с ретроперитонеално разположение. Възходящата и низходяща част на дебелото черво са обвити с коремница от три страни, а стомахът, черния дроб, тънкото черво и слезката, с изключение на хилусите им, са изцяло с интраперитонеално разположение. Перитонеумът, прилежащ към коремната стена, се нарича париетален, а този, който покрива коремните органи - висцерален, т. нар. серозна обвивка на органите. Коремницата образува множество гънки и връзки, вследствие на което в коремната кухина се образуват междинни цепнатини - рецесуси.

Анатомично ретроперитонеалното пространство е ограничено краниално (нагоре) от сухожилните връзки на диафрагмата, а каудално (надолу) от дъното на таза, покрит с фасция. Отпред ретроперитонеумът е ограничен от задния лист на париеталния перитонеум, задната повърхност на черния дроб, от задната стена на възходящия и низходящ колон, ретроперитонеалната част на дуоденума и ректума. Задната стена на ретроперитонеума се представя от телата на прешлените, m. psoas, m quadratus lumborum и залавните места на m. transversus abdominis за лумбалната фасция.

Подробна информация относно анатомия на перитонеум и ретроперитонеално пространство може да прочетет при:

• Коремница (peritoneum)

Злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума бива първично, когато се развива непосредствено в посочените структури или в субсерозния слой, и метастатични, когато се засягат по съседство, по кръвен и лимфен път или чрез пенетрация на тумора. Първичните ретроперитонеални тумори се срещат рядко. Мъжете и жените боледуват еднакво често. Засегнати са всички възрасти. Етиологията на тези заболявания не е изяснена.

Към злокачествените тумори на ретроперитонеума се отнасят:

• злокачествени мезодермални тумори - липосаркоми, фибросаркоми, лимфосаркоми, ретикулосаркоми, рабдомиосаркоми, хемангиоендотелиоми, фибромиосаркоми и др.;
• дизонтогенетични тумори - тератосаркоми.

Клиничната картина се определя предимно от разположението и степента на развитие на тумора. Симптоматиката се причинява от самия тумор или от въздействието му върху съседни органи. При по-голяма част от болните в началото липсват промени в общото състояние, но когато туморът се развие бързо, се наблюдават обща отпадналост, тежест в областта на корема, безапетитие, прогресивно отслабване, главоболие и повишена температура.

Болката се локализира най-често в лумбалната област, в гръбначния стълб и се появява вследствие на притискането на нервни структури от тумора. При компресията на нервните коренчета се появяват сетивни, двигателни нарушения и атрофични изменения. Когато туморът стане по-голям и започне да притиска и венозните съдове, включително и долната празна вена, се наблюдава венозен застой, проявяващ се с оток на долните крайници и варикоцеле. При прорастване на тумора към гръдния кош, се появяват диспнея, кашлица или болка, разпространяваща се към рамото. Нарушения в уринирането се наблюдават рядко и настъпват, когато туморът се разпространи към пикочопроводите или расте към малкия таз и пикочния мехур. Появяват се дизурични смущения или бъбречни колики.

Симптомите при злокачествено новообразувание на перитонеума в повечето случаи са нехарактерни в началото на заболяването и се изразяват в постепенно нарастване на налягането в коремна кухина - нарушения в нормалния чревен пасаж, подуване на корема, стомашен рефлукс. На по-късен етап се появява тъпа, недобре локализирана болка и палпируем тумор в коремна област. Късните клинични прояви на заболяването са предимно от илеусен тип и включват гадене, повръщане, спиране на флотуленцията и дефекацията.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума се поставя чрез:

• анамнеза и обективно изследване;
• рентгеново изследване на коремна кухина;
• ангиография;
• лимфографията;
• експлоративна лапароскопия;
• ехографията, КАТ, ЯМР.

Лечението на болните със злокачествен тумор на ретроперитонеума и перитонеума зависи от вида му, неговата форма и големина, топографоанатомичното му взаимоотношение с останалите органи и от наличието на метастази. Основният метод за лечение е хирургичният. След операция 50 % от ретроперитонеалните злокачествени тумори рецидивират в различни срокове. При една част от болните с лимфоретикуларни тумори, недиференцирани карциноми и невробластоми в детската възраст, които са лъчечувствителни, може да се приложи и облъчване самостоятелно или в съчетание с хирургичното лечение. Опитите да се прилага цитостатично лечение не са дали резултат.

Подробна информация за злокачествено новообразувание на ретроперитонеума и перитонеума може да прочетете при:

• C48.0 Ретроперитонеум

• C48.1 Уточнена част на перитонеума