Мезотелиом МКБ C45
Мезотелът представлява тъкан, която участва в изграждането на серозните обвивки на телесните кухини. Туморите на тези обвивки се обединяват с наименованието "мезотелиом". Най-често произхождат от плеврата и по-рядко от перитонеума, перикарда и tunica vaginalis testis. От серозните обвивки могат да се развият епителни и мезенхимни тумори.
Мезотелиомите се срещат по-често при мъже. Честотата в България близо 0.2%-0.4%.
Основният етиологичен фактор за развитие на мезотелиом представлява излагането на азбестови частици, най-често в промишлена среда. Този факт се потвърждава исторически - в миналото азбест се е използвал широко в промишлеността, преди да се докаже, че причинява злокачествена тъканна дегенерация. При работници, трудещи се в такава среда, мезотелиомът се е срещал много по-често. Друг фактор, доказващ азбеста като основен етиологичен фактор за развитие на мезотелиома, са установените чрез хистологично изследване азбестови телца в самия тумор. Възможно е развитие на мезотелиом 20 години след експозиция с азбест.
Други етиологични фактори за развитие на мезотелиом са:
- пневмоторакс;
- хронично плеврално дразнене;
- хронични гнойни процеси в плеврата.
Мезотелиомът има две форми - локална и дифузна.
Локалните форми се развиват по-бавно, не инфилтрират околните структури и не метастазират. Като цяло локалните форми са с характер на доброкачествен тумор.
Дифузните форми са със злокачествено протичане. Те прорастват в околните органи и тъкани - обхващат перикарда, диафрагмата. Дифузните мезотелиоми хистологично биват три форми - епителен, мезенхимен, смесен. Най-често срещан вариант е епителният. Мезотелиомите метастазират предимно по лимфен, но също така и по кръвен път. По кръвен път могат да метастазират в белите дробове, бъбреците, сърцето, мозъка и черния дроб.
Клиничната картина при мезотелиом се определят от локализацията на злокачествения процес, големината на тумора и наличието на метастази в различни вътрешни органи. Основните симптоми са:
- болка на мястото, където се е развил злокачествения процес;
- задух;
- упорита кашлица;
- оточно лице;
- наличие на туморовидно образувание в областта на корема;
- диария или констипация;
- загуба на апетит и телесна маса;
- гадене;
- сърцебиене или сърдечна аритмия;
- ортопнея.
Диагнозата на мезотелима се поставя сравнително трудно, тъй като клиничната му картина е сходна с тази на различни заболявания, които се развиват в коремна и гръдна кухина. Извършват се следните диагностични процедури:
- ехография;
- рентгенография;
- компютърна томография;
- ядрено-магнитен резонанс;
- торакоскопия;
- перитонеоскопия;
- плеврална пункция;
- пункционна биопсия.
Лечението на мезотелиома е предимно оперативно - радикално отстранява на тумора. Прилагат се и лъчетерапия, химиотерапия или комбинация от посочените методи.
Подробна информация за специфичните локализации на мезотелиом може да прочетете при:
Коментари към Мезотелиом МКБ C45