Мезотелиом МКБ C45

от 24 окт 2013г.

Мезотелът представлява тъкан, която участва в изграждането на серозните обвивки на телесните кухини. Туморите на тези обвивки се обединяват с наименованието "мезотелиом". Най-често произхождат от плеврата и по-рядко от перитонеума, перикарда и tunica vaginalis testis. От серозните обвивки могат да се развият епителни и мезенхимни тумори.

Мезотелиомите се срещат по-често при мъже. Честотата в България близо 0.2%-0.4%.

Основният етиологичен фактор за развитие на мезотелиом представлява излагането на азбестови частици, най-често в промишлена среда. Този факт се потвърждава исторически - в миналото азбест се е използвал широко в промишлеността, преди да се докаже, че причинява злокачествена тъканна дегенерация. При работници, трудещи се в такава среда, мезотелиомът се е срещал много по-често. Друг фактор, доказващ азбеста като основен етиологичен фактор за развитие на мезотелиома, са установените чрез хистологично изследване азбестови телца в самия тумор. Възможно е развитие на мезотелиом 20 години след експозиция с азбест.

Други етиологични фактори за развитие на мезотелиом са:

пневмоторакс;
хронично плеврално дразнене;
хронични гнойни процеси в плеврата.

Мезотелиомът има две форми - локална и дифузна.

Локалните форми се развиват по-бавно, не инфилтрират околните структури и не метастазират. Като цяло локалните форми са с характер на доброкачествен тумор.

Дифузните форми са със злокачествено протичане. Те прорастват в околните органи и тъкани - обхващат перикарда, диафрагмата. Дифузните мезотелиоми хистологично биват три форми - епителен, мезенхимен, смесен. Най-често срещан вариант е епителният. Мезотелиомите метастазират предимно по лимфен, но също така и по кръвен път. По кръвен път могат да метастазират в белите дробове, бъбреците, сърцето, мозъка и черния дроб.

Клиничната картина при мезотелиом се определят от локализацията на злокачествения процес, големината на тумора и наличието на метастази в различни вътрешни органи. Основните симптоми са:

болка на мястото, където се е развил злокачествения процес;
задух;
упорита кашлица;
оточно лице;
наличие на туморовидно образувание в областта на корема;
диария или констипация;
загуба на апетит и телесна маса;
гадене;
сърцебиене или сърдечна аритмия;
ортопнея.

Диагнозата на мезотелима се поставя сравнително трудно, тъй като клиничната му картина е сходна с тази на различни заболявания, които се развиват в коремна и гръдна кухина. Извършват се следните диагностични процедури:

ехография;
рентгенография;
компютърна томография;
ядрено-магнитен резонанс;
торакоскопия;
перитонеоскопия;
плеврална пункция;
пункционна биопсия.

Лечението на мезотелиома е предимно оперативно - радикално отстранява на тумора. Прилагат се и лъчетерапия, химиотерапия или комбинация от посочените методи.

Подробна информация за специфичните локализации на мезотелиом може да прочетете при: