Мезотелиом с други локализации МКБ C45.7

Злокачественият мезотелиом е рядък тумор, произхождащ от телесните кухини, тапицирани с мезотелиална тъкан. Голяма процент от тези тумори се развиват в плеврата, перитонеума и по-рядко в перикарда.

Мезотелиом с други локализации представлява и малигненият мезотелиом на влагалищната обвивка на тестиса (tunica vaginalis testis).

Tunica vaginalis testis представлява серозна обвивка на тестиса, водеща началото си от processus vaginalis (вагинален израстък) на перитонеума, който по време на вътреутробното развитие на мъжкия плод следва десцендирането (слизане) на тестисите от коремната кухина в скротума.

След завършване на десцензуса на тестисите, частта от серозната обвивка, която се простира от ингвиналния отвор до горната част на тестиса, облитерира. Долната част остава като затворена торбичка, която приляга по повърхността на тестисите. Влагалищната обвивка на тестиса се състои от висцерален и париетален лист. Тъй като tunica vaginalis testis представлява част от перитонеума, в скроталната торбичка може да възникне малигнен мезотелиом.

Подробна информация за анатомично устройство на скротум може да прочетете при:

• Мъдница, скротум (scrotum)

Малигнен мезотелиом на влагалищната обвивка на тестиса представлява рядък първичен тумор (0.3-5% от всички злокачествени мезотелиоми), който се среща в широк възрастов диапазон, като най-висока е честота между 55 и 75 години. Единственият доказан рисков фактор представлява експозицията с азбест, въпреки че се обсъждат и други възможни причини като хронична травма, херниорафия при ингвинална (слабинна) херния и хидроцеле.

Най-честата клинична изява на мезотелиом с други локализации - мезотелиом на tunica vaginalis testis, е появата на подутина или бучка в скротума, често свързани с болка или дискомфорт. Тези симптоми са често срещани при други заболявания, засягащи скротума включително доброкачествени тумори, херния и някои инфекциозни заболявания.

Диагностицирането на тестикуларния мезотелиом е многоетапен процес, който включва следните диагностични процедури:

• анамнеза и физикален преглед;
• ултразвуково изследване;
• КАТ;
• пункционна биопсия (цитологично и биохимично изследване);
• имунохистохимично изследване;
• постоперативно хистологично изследване.

В диференциално диагностичен аспект следва да се изключат:

• реактивна мезотелиална хиперплазия;
• аденоматоиден тумор;
• аденокарцином на тестисите;
• серозни папиларни тумори;
• герминативно-клетъчни тумори на тестисите - семиноми, ембрионални карциноми, интратубарни герминативно клетъчни тумори;
• плеоморфни саркоми.

Лечението на мезотелиом с други локализации, в частност мезотелиом на влагалищната обвивка на тестиса, е предимно хирургично. В повечето случаи с тестикуларен мезотелиом диагнозата се поставя по време на операцията или при хистологично изследване на биопсичен туморен материал, което налага втора хирургична процедура отстраняване на останалата туморна тъкан. Препоръчителното хирургично лечение включва радикалната ингвинална орхидектомия или хемискротектомия. Спорна е необходимостта от ингвинална или илиачна лимфна дисекция като първична терапия.

Не са налични достатъчно данни в подкрепа на ролята на химиотерапията и/или лъчетерапия като методи на лечение с добри резултати. При пациенти с локално напреднал туморен процес или с метастатично заболяване може да се извърши адювантна лъчетерапия след резекция на тумора.