Мезотелиом, неуточнен МКБ C45.9

Малигнените мезотелиоми са злокачествени тумори, произхождащи от мезотелиалните клетки, които нормално постилат телесните кухини, включително на плевра, перитонеум, перикард и влагалищната обвивка на тестисите. Основните хистологични форми са епителоподобни, мезенхимни и смесени. Туморите могат да бъдат локализирани или дифузни.

В световен мащаб средната годишна заболеваемост е около 0,9 случая на 100 хил. души, въпреки че в отделните страни данните могат да варират. В някои страни честотата е ниска, въпреки високата азбестова експозиция. Причините за тези различия не са известни.

В САЩ годишно се диагностицират приблизително 3000 новозаболели от малигнен мезотелиом. При липса на експозицията с азбест, честотата е 0.1-0.2 на 100 хил. души. В замърсени с азбестови частици райони рискът за възникване на заболяване се повишава с 2-10 пъти в сравнение с незамърсени области. 80% от пациенти с малигнен мезотелиом в САЩ са били изложени на азбест. Злокачественият мезотелиом е по-чест при мъже, отколкото при жени, като отношението с мъжки/женски по е 3/1. Заболяването възниква най-често 35-45 години след експозиция с азбест. Две трети от случаите на малигнен мезотелиом се развиват през петата до седмата декада от живота.

Етиологията на мезотелиом, неуточнен се свързва азбестова експозиция, по-специално амфибол азбест, известен като крокидолит и амозит азбест - основен канцероген, участващ в патогенезата на злокачествения плеврален мезотелиом. Излагането на хризотил азбест също се свързва с малигнен мезотелиом, но с по-ниска честота. Значителна част от пациентите с малигнен плеврален мезотелиом са били изложени на азбест в работна среда (корабостроителна, строителна и минна индустрия) или в домашни условия. Членовете на семейства на работници, изложени на азбест са подложени на риск от експозиция с попаднали в облекло на работниците азбестови частици.

Производства и предприятията, свързани с азбестова експозиция:

• минна промишленост;
• корабостроене, включващо използването на азбест;
• производство на азбестоцимент;
• производство на керамика;
• производство на азбестови фрикционни материали, азбестова хартия и картони, азбестотекстил, азбестови черупки, азбестови изолационни, укрепителни материали, подови покрития;
• производство на авточасти и др.

В Турция използването на влакнест ерионит (вещество, подобно на амфибол азбест) в строителството на сгради е довело до епидемия от белодробен мезотелиом.

Основните локализации на малигнения мезотелиом включват: плевра (87%, по-често в дясна част на гръдния кош), перитонеум (5,1%), перикард (0,4%) и много рядко влагалищната обвивка на тестисите.

Клиничната картина на мезотелиом, неуточнен се определя от локализацията на туморния процес. Симптоми на заболяването мога да бъдат:

• болки в областта на гръдния кош (обикновено тъпа, дифузна, прогресивна и понякога плевритна);
• задух - причинен от плеврален излив или периферно плеврално уплътнение;
• упорита кашлица;
• наличие на туморна маса на гръдната стена;
• ортопнея;
• барабанни пръсти (обикновено се дължат подлежаща азбестоза);
• прекордиална болка, перикарден излив;
• сърцебиене или сърдечна аритмия;
• сърдечна тампонада;
• диария или констипация;
• асцит причинен от перитонеален мезотелиом;
• гадене, загуба на апетит и телесна маса;
• умора, повишена телесна температура, изпотяване;
• симптоми на метастазирал мезотелиом - лимфаденопатия, хепатомегалия, костна болка, коремна болка и стомашно-чревна обструкция.

Поставянето на точна диагноза на мезотелиом, неуточнен се затруднява от нехарактерната клинична картина и ниската честота на заболяването. Професионалната анамнеза може да насочи клинициста към правилната диагноза. Тя трябва да включва данни за пряка или непряка експозиция на азбест. Физикалният преглед включва оглед, палпация, перкусия и аускултация на дадена област. Използват се още биопсични, патоморфологични и образни (рентгенография, ехография, КАТ, ЯМР) методи на изследване.

Лечението на мезотелиом, неуточнен се определя от локализацията, големината и степента на разпространеност на туморния процес, както и от възрастта и общото състояние на пациента. Основният лечебен метод е оперативното отстраняване на тумора. Другите класически терапевтични подходи - химиотерапия и лъчетерапия, не увеличават преживяемостта.