Мезотелиом на перикарда МКБ C45.2

Перикардът (лат. pericardium) или околосърдечната торбичка представлява външна съединителнотъканна обвивка на сърцето, отделена от епикарда с малко количество серозна течност. Тясното пространство между епикарда и перикарда се нарича перикардна кухина, в която се съдържа около 25 мл течност. Перикардът изолира сърцето от другите органи в гръдния кош, допринася за по-добро напълване на предсърдията с кръв, не позволява изместването на сърцето и неговото преразтягане по време на физическо натоварване.

Подробна информация за анатомия на перикард може да прочетете при:

• Околосърдечна торбичка (pericardium)

Мезотелиом на перикарда представлява рядък злокачествен тумор (1% от всички диагностицирани мезотелиоми произхождат от перикарда). В медицинската литература са докладвани едва 150 случаи. Заболяването може да възникне във всяка възрастова група, но най-често между 40 и 70 години, като отношението мъже/жени е 2/1. Малигномът се диагностицира най-често при аутопсия или постоперативно.

Етиологията на перикардния мезотелиом се свързва с азбестова експозиция. Азбестът е естествен, но токсичен минерал, който в миналото се е използвал в редица индустриални производства. Точният механизъм, по който микроскопичните азбестови влакна достигат перикарда не е известен, но се предполага, че инхалираните азбестови частици се абсорбират в кръвта и чрез нея достигат обвивката на сърцето. Малигненият мезотелиом, развиващ се по-често в плеврата или перитонеума, също може да метастазира в перикарда.

Клинично пациентите мезотелиом на перикарда обикновено се представя с прекордиална болка, перикарден излив, застойна сърдечна недостатъчност, наличие на тумор в предния медиастинум или сърдечна тампонада. Други неспецифични симптоми могат да бъдат поява на задух, непродуктивна кашлица, аритмия, патологични сърдечни шумове, установени посредством аускултация.

Диагнозата на мезотелиом на перикарда често се поставя трудно, тъй като симптомите са сходни с тези на други сърдечни заболявания. При снемане на анамнеза се обръща внимание на професионална или битова експозицията с азбест. Клиничната картина не е характерна и рентгенографията на гръден кош често показва единствено разширение сърдечната сянка. Ехокардиографията може да визуализира наличие на перикарден излив, удебеляване на перикарда или туморна маса, ангажираща миокарда. CT-сканиране или ядрено-магнитен резонанс покаже удебелена перикарда и може да помогне да се определи нахлуването в миокарда. Извършва се пункция на перикарда за евакуиране на излив за цитологично и биохимично изследване на пунктата, както и трансторакална тънкоиглена биопсия.

В диференциалната диагноза се включват: констриктивен перикардит, сърдечна тампонада (натрупване на течности в перикарда) и сърдечна недостатъчност.

Лечението на мезотелиом на перикарда е предимно хирургично - перикардиотомия. Възможностите за лечение са ограничителни поради близостта на перикарда със сърцето. За разлика от плевралния или перитонеален мезотелиом, при които серозните обвивки на белите дробове или коремницата могат да бъдат отстранени, отстраняването на перикарда крие значителен хирургичен риск.

Резултатите от приложено химиотерапевтично лечение или лъчетерапия са незадоволителни. Химиотерапевтик, които се използва за лечение за пациенти с перикарден мезотелиом, представлява медикамента - гемцитабин. При лечение с гемцитабин се установява намаляване размерите на тумора и забавяне на прогресията на заболяването.

Прогнозата на перикардния мезотелиом е лоша поради късното му диагностициране и невъзможност, в повечето случаи, за пълно оперативно отстраняване на тумора.