Сасафрас

Сасафрас (Sassafras albidum) представлява дърво, чиито корени притежават лечебни свойства, класифициращо се към семейство Дафинови (Lauraceae). Sassafras albidum е важен за икономическата, културната и медицинската история на Северна Америка и Европа. В Северна Америка е от голямо кулинарно значение, като се включва в различни национални храни като традиционна коренова бира, пиле на прах и креолска кухня на Луизиана. Билката е от особено значение за индианците, които до днес я използват с кулинарна и медицинска цел. Нейното търсене за износ за европейците, сближава индианците с тях през 16-ти и 17-ти век.

Множество са приложенията на билката. В медицината например сасафрасът се прилага при ухапвания и ужилвания от насекоми за облекчаване на симптомите. Листата и сърцевината, изсушени и на прах, са били използвани като сгъстител в супи. Корените често се изсушават и накисват за чай. Сасафрасът преди се е използвал като овкусител в кореновата бира. Приятното на вкус масло от сасафрас идва от корените и кората на корена. През годините е използвано като аромат в парфюми и сапуни. Основната съставка на маслото е сафролът. Сасафрасовото масло и сафролът са забранени за употреба като лекарство и като аромати и хранителни добавки от FDA поради техния канцерогенен потенциал. Въпреки това, тяхното използване и продажба продължават в САЩ.

Устройство на сасафрас

Изображение: Wowbobwow12 at the English-language Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението израства до 30-60 метра височина. Има големина на ствола до 60 см в диаметър. Кората на незрялото дърво е зелена на цвят, докато при зрялост цветът преминава в кафяв. При възрастните дървета е дебела, тъмно червено-кафява и дълбоко набраздена. Издънките са ярко жълто-зелени, със слузеста кора, ставайки червеникавокафяви с възрастта, като след две или три години по тях започват да се появяват плитки пукнатини. Има дебели, месести корени, които се използват в много билкови продукти. Листата са дълги 7-20 см, широки 5-10 см, срещуположно разположени, променливи по форма, разделени на до 3 дяла към върха. Цветът на листата е светлозелен през лятото, а през есента преминава в ярко жълт, оранжев и червено-оранжев. Цветовете се появяват в началото на пролетта преди листата. Образуват рехави, увиснали, малкоцветни съцветия с дължина до 5 см. Имат жълто-зеленикав цвят и се състоят от 5-6 чашелистчета. Това е двуцветно растение с отделни мъжки и женски цветя. Плодът е тъмно синьо-черен, костилков, с дължина 1 см и съдържа 1 семе.

Разпространение на сасафрас

Видът произхожда от източна Северна Америка, от южната част на Мейн и южно Онтарио на запад до Айова и на юг до централна Флорида и източен Тексас. Среща се в целия тип местообитание на източната широколистна гора, на височини до 1500 метра над морското равнище. Преди това се е срещало и в южен Уисконсин, но там е изкоренено като местно дърво.

Използваема част на сасафрас

Всички части на растението Sassafras albidum се употребяват с различни цели. От кореновата кора се приготвя лекарство.

Когато англичаните пристигнали на брега на Източна Северна Америка и научили за ползите от сафрола, желаното ароматно масло, извлечено от кората на сасафрас, те събрали и изпратили толкова много отсечени дървета обратно в Европа, че популацията на сасафрас рязко намаля. Оттогава е установено, че сафролът има канцерогенни свойства и вече не се използва в производството на коренова бира и други храни.

Химичен състав на сасафрас

Изображение: Michal Klajban, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Коренът на сасафрас съдържа 1-2% летливо масло, което от своя страна се състои предимно от сафрол, слабо хепатоканцерогенен агент (установено при лабораторни животни). Някои метаболити на сафрол имат мутагенна активност при бактериите и слаби хепатокарциногенни ефекти при гризачи.

Сафролът може да се получи сравнително лесно от кореновата кора на Sassafras albidum чрез парна дестилация. Използван е като естествено средство за възпиране на насекоми или вредители. Използва се като допълнителен аромат за маскиране на силни миризми на лекарства и на домашно приготвен алкохол в Съединените щати.

Лечебни свойства и приложение на сасафрас

Всички части на сасафрас са били използвани от индианците за храна и лекарства за лечение на различни заболявания и състояния. Листата се натрошават и се правят на чайове и лапи. Кората на корена се използва за приготвяне на различни аюрведични лекарства. Билката се използва за лечение на заболявания на пикочните пътища, бронхит, подуване на носа и гърлото, високо кръвно налягане, за пречистване на кръвта, артрит, подагра, кожни проблеми, рак и менструални нарушения. Повечето хора прилагат паста от тази билка върху лицето си, за да лекуват кожни проблеми. Някои хора прилагат сасафрас директно върху кожата за лечение на кожни проблеми, болки в ставите (ревматизъм), подути очи, навяхвания и ухапвания или ужилвания от насекоми. Маслото от сасафрас също се нанася върху кожата, за да убие микроби и въшки.

В напитките и бонбоните сасафрасът е бил използван в миналото, както и за овкусяване на кореновата бира. Използвано е и като чай. Но чаят от сасафрас съдържа много сафрол, химикалът, който го прави отровен. Една чаша чай, приготвен с 2,5 грама сасафрас, съдържа около 200 мг сафрол. Това се равнява на доза от около 3 кг сафрол на 1 кг телесно тегло. Това е около 4,5 пъти дозата, която изследователите смятат за отровна. И така, през 1976 г. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) постанови, че сасафрасът вече не може да се продава като чай. Но забраната е премахната с приемането на Закона за здравето и образованието за хранителни добавки през 1994 г.

Свойства на сасафрас

• антисептично;
• карминативно;
• аналгетично;
• противовъзпалително;
• ароматно;
• потогонно;
• диуретично;
• болкоуспокояващо;
• укрепва имунната система;
• грижи се за кожата;
• стоматологичен асептик;
• противораково;
• пречиства кръвта;
• увеличава енергийното ниво;
• противоскорбутно;
• подобрява кръвообращението.

Изображение: Cody Hough, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Някои индиански племена са използвали листата на сасафрас за лечение на рани чрез втриването им директно в нараненото място. Различни части на билката са прилагали за лечение на акне, нарушения на пикочните пътища и заболявания, които повишават телесната температура.

Етерично масло се получава от кората на корена, а също и от плодовете на билката. Сто килограма коренова кора дават един литър етерично масло под налягане на пара - това масло съдържа около 90% сафрол. Маслото е лечебно и се използва и в сапуни, в парфюмерията, в пасти за зъби, в безалкохолни напитки и др. Използва се и като антисептик в стоматологията.

Лабораторни животни, на които са били давани перорално дози от сасафрас чай или масло от сасафрас, които съдържат големи дози сафрол, развиват трайно увреждане на черния дроб или различни видове рак. При хората увреждането на черния дроб може да отнеме години, за да се развие и може да няма очевидни признаци.

Кулинарна употреба на сасафрас

Младите листа на растението могат да се добавят към салати, докато и старите и младите могат да се използват като овкусител и като сгъстител в супи и др. Имат мек ароматен вкус. Листата често се изсушават и смилат на прах за по-късна употреба. Младите филизи са използвани за приготвяне на вид бира. Изсушената кора от корен може да се вари със захар и вода, докато се образува гъста каша. След това се използва като подправка. Коренът и плодовете също могат да се използват като овкусители. Зимни пъпки и млади листа могат да се консумират сурови. От кората на корена се прави чай, смята се за тоник. Чаят може да се направи и чрез варене на корена в кленов сироп, като може да се концентрира в желе. От листата и цветовете също се приготвя чай. Листата и кората на корените на билката могат да бъдат стрити на прах, за да се овкуси съответно супа, сос и месо с тях.

В готвенето, сасафрас е бил използван от някои индианци за овкусяване на меча мазнина и за готвене на месо. Sassafras все още се използва днес за готвене на месо от тях.

Заедно с наличната в търговската мрежа сарсапарила, сасафрасът остава съставка, използвана сред ентусиастите за хоби или микропивоварство. Сасафрас вече не се използва в комерсиално произвежданата коренова бира и понякога се заменя с изкуствени аромати, са налични естествени екстракти с дестилиран и отстранен сафрол.

Изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Други употреби на сасафрас

Индианците са използвали кореновата кората на билката като багрило. От дървесината и кората се получава жълто багрило. Сасафрасовата дървесина е употребявана от тях като запалител за огъня поради запалимостта на естествените й масла. От нея са се произвеждали стълбове, релси, малки лодки. Някъде все още се употребява за направата на мебели. Дървесината е едрозърнеста, мека, слаба, ароматна, крехка, много издръжлива в почвата.

S. albidum е растение гостоприемник за храстовата лястовица. Растението отблъсква комари и други насекоми.

Сасафрас има своята красота през цялата година, поради което се прилага във флоралната декорация с голям успех - интересна форма на листата с ярки пролетни листа и брилянтни есенни цветове; цъфтящи клони преди разлистването.

Растенията са важен източник на храна за дивата природа. На плодовете на дървото се наслаждават мечки, диви пуйки и много пойни птици. Елените се хранят с клонки и листа, а зайците гризат кора през зимата. Сасафрас е растение гостоприемник за пеперудата лястовица, заедно с 36 други вида пеперуди и молци.

В допълнение към стойността си за дивата природа, sassafras осигурява дървесина и кора за различни търговски и битови цели. Тя е била използвана за направата на бъчви, кофи, стълбове и мебели. Маслото се използва за парфюмиране на някои сапуни. И накрая, сасафрасът се счита за добър избор за възстановяване на изтощени почви в стари полета.

История на търговската употреба на сасафрас

Европейците за първи път са запознати със сасафрас, заедно с други растения като червени боровинки, тютюн и северноамерикански женшен, когато пристигат в Северна Америка. Ароматната миризма на сасафрас е описана от ранните европейски заселници там. Според една легенда, Христофор Колумб намерил Северна Америка, защото усетил миризмата на сасафрас. Още през 1560-те години френските посетители в Северна Америка откриват лечебните качества на сасафрас, използван и от испанците, които пристигат във Флорида. Английските заселници в Роанок съобщават, че са оцелели с варени листа от сасафрас и кучешко месо по време на глад.

Изображение: Berean Hunter, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

След пристигането на англичаните на източното крайбрежие на Северна Америка, сасафрасовите дървета се съобщават като изобилни. Сасафрас се продава в Англия и в континентална Европа като тъмна напитка, наречена "салуп", която има лечебни качества и се използва като лечебно средство за различни заболявания. Откриването на сасафраса се случва по същото време с тежка епидемия от сифилис в Европа, когато малко се знае за тази ужасна болест, а сасафрас е рекламиран като лек. Англия през 1586 г. и сър Уолтър Роли е първият, който изнася сасафрас като стока през 1602 г. Билката става основна експортна стока за Англия и други области на Европа, като лечебен корен, използван за лечение на гадене, треска и болести, предавани по полов път, като сифилис и гонорея, и като дърво, ценено за красотата и издръжливостта си. Изследването на сасафрас е катализаторът за търговската експедиция от 1603 г. от Бристол на капитан Мартин Принг до бреговете на днешния Мейн, Ню Хемпшир и Масачузетс. През кратък период в началото на 17-ти век, сасафрасът е втората по големина стока за износ от британските колонии в Северна Америка след тютюна.

От едно дърво кора се събира само веднъж. Събраните значителни количества кора от сасафрас, довеждат до бързо намаляване на популацията на растението и все по-трудното му откриване в природата. Например, докато една от най-ранните пратки на сасафрас през 1602 г. тежи един тон, то към 1626 г. английските колонисти не успяват да изпълнят квотата си от 30 паунда. Събирането на кора от сасафрас довежда европейските заселници и индианците в контакт, понякога опасен и за двете групи. Сасафрас е толкова желана стока в Англия, че вносът му е включен в Хартата на колонията Вирджиния през 1610 г.

През съвремието растението сасафрас, както диво, така и култивирано, е било събирано за извличане на сафрол, който се използва в различни търговски продукти, както и при производството на незаконни наркотици. Растенията sassafras в Китай и Бразилия се използват по-често за тези цели, отколкото северноамериканският Sassafras albidum.

Внимание!

Не употребявайте сасафрас и негови продукти без лекарски контрол!

В Германия здравните власти предлагат изтеглянето на лекарства, съдържащи сасафрас, включително хомеопатични продукти. Особена грижа е неконтролираната наличност и употреба на масло от сасафрас в ароматерапията.

Сафролът не е безопасен за употреба като лекарство. Не го приемайте през устата и не го нанасяйте върху кожата си. Сафролът в кората и маслото от корен на сасафрас може да причини рак и увреждане на черния дроб. Дори сасафрасът без сафрол, използван в медицински количества, е свързана с появата на тумори.

Сасафрас може да причини изпотяване и горещи вълни. Високите количества могат да причинят повръщане, високо кръвно налягане, халюцинации и по-тежки странични ефекти. Може да причини кожни обриви, при нанасяне върху кожата.

Не използвайте сасафрас, ако сте бременна! Не трябва да се третират и деца с него!

В медицински количества сасафрас може да забави дейността на централната нервна система. Това означава, че може да причини сънливост. Когато се комбинира с анестезия и други лекарства, използвани по време и след операцията, може да забави твърде много работата на централната нервна система. Спрете да използвате sassafras поне 2 седмици преди планирана операция.

Сасафрас взаимодейства с успокоителни и седативни лекарства. Не го приемайте в комбинация с тях. Ако се налага, то трябва да се случва под лекарски контрол.

Заглавно изображение: Sesamehoneytart, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons