Розов божур, Самовилски божур

Розов божур, Самовилски божур (Paeonia mascula) представлява тревисто растение, красиво цъфтящо, застрашен реликт, който се класифицира към семейство Божурови (Paeoniaceae). Медицинското му приложение е слабо застъпено.

Устройство на розов божур

Изображение: Mxanthakis, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Самовилският божур е многогодишен вид, който има грудковидни корени и късо коренище. Израства на височина до 60 см. На върха на всяко стъбло развива розов цвят. Листата му са поледователно разположени по клоните, сложни, едно- или триделни.

Развива големи, розови цветове, състоящи се от пет зелени чашелистчета и от 5 до 10 венчелистчета. В центъра на цвета прорастват множество жълти тичинки. Paeonia mascula цъфти само за една седмица от годината, обикновено през май или юни. Цветовете са хермафродитни и се опрашват от насекоми.

Плодът представлява петделна мехунка. Растението го развива през лятото, за да се разпръснат семената през август или септември. Семената в мехунката служат за разпространение на вида, като то е затруднено и слабо изразено.

Разпространение на розов божур

Разстението се развива на каменисти, варовити почви, в широколистния планински пояс. На едно поле могат да се открият най-много до 50 екземпляра. Често расте по единично. В България вирее на надморска височина до 1300 метра и се открива в планините ни. В световен мащаб, розовият божур обитава територията на Франция, Югославските бивши републики, Украйна, България, Кавказ, Испания, Италия, Гърция, Хърватия, Сърбия, Турция, Ирак, Ливан и Израел. Този див божур е натурализиран на два малки острова във Великобритания.

Включен е в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени територии (природен парк „Българка“) и защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Поради застрашеният му статус са предприети съответни мерки за опазване на вида и неговото разпространение.

Изображение: Erdem C?r?k, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дивият божур е въведен на остров Стръм Холм в Бристолския канал, вероятно от монаси. 37 растения са отведени на близкия остров Плосък Холм от Франк Харис, тогавашен земеделски производител, през 30-те години на миналия век, много от които загиват по време на окупацията и укреплението на острова през Втората световна война. Едно останало растение, за което се е погрижил надзирател през 1982 г., е защитено чрез ограждане. Няколко растения, отглеждани от семена, също оцеляват във фермерски градини. Steep Holm и Flat Holm са единствените известни места във Великобритания, където дивият божур се натурализира. Вероятната причина за това е, че островите предоставят местообитание, подобно на средиземноморските острови, откъдето произхождат растенията, а относителната изолация им позволява известна защита.

Използваема част на розов божур

С медицински цели се употребяват корените и венчелистчетата на растението.

Лечебни свойства и приложение на розов божур

Свойства на розов божур

• антиспазматично;
• антитусивно;
• тонизиращо.

Корените на P. mascula се смилат на прах и се използват за лечение на настинки и болки в гърлото. Чай, приготвен от изсушените натрошени венчелистчета от различни видове божури, се употребяват като средство за кашлица и като лечение на хемороиди и разширени вени.

Заглавно изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons