Мениран

Мениран (Phyllanthus urinaria) представлява растение, достигащо височина около 60 сантиметра. Принадлежи към семейство Phyllanthaceae. Има малки листа, разположени шахматно на стъблата. При докосване автоматично се сгъват.

Устройство на мениран

Изображение: HPBJS, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цветовете са зеленикаво-бели, малки и разположени в основата на листата, така както и семенната кутийка. Многобройните малки зелено-червени плодове, с кръгла форма и гладка повърхност, се намират по протежението на долната част на стъблата. Стъблената част на растението е права, с червеникав оттенък. Счита се за конкурентен на плевелите в някои региони, поради големият му брой семена, големият обхват на сянката, която дава и обширната си коренова система.

Разпространение на мениран

Въпреки азиатският си произход, мениранът е широко разпространен във всички тропически региони на света. Билката расте най-вече при благоприятния за нея морски бриз, част от климата на индонезийските острови. Само там са открити насаждения на растението и никъде другаде по света. Тя се събира главно от индонезийци, така наречените "dukun", практикуващи традиционна медицина и от младите хора, живеещи в отдалечени племенни райони. Малко се знае за биологичната активност на вида.

Използваема част на мениран

Частта от мениран, която се използва с медицинска цел са листата. По-рядко се употребяват стъблото и коренът му.

Химичен състав на мениран

Изображение: Douglas Goldman, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Мениран съдържа калий, минерали, веществото филантин пениамак, хипофилантин и танин, корилагин, рутин, бревифолинкарбоксилова киселина, изостриктиниин, гераниин, галова киселина, елагова киселина, четири лигнани в корена и стъблото му (5-деметоксинирантин, уринатетралин, декстробурсехернин, уриналигран, заедно с още девет известни лигнани), филантузин F (ново полифенолно съединение).

Лечебни свойства и приложение на мениран

Учени са установили, че мениран има потенциал за лечение на някои видове рак, като се прилага под формата на воден извлек. Водният извлек (екстракт) от него значително намалява броя на белодробните ракови клетки на Луис (Lewis lung carcinoma cells), при карцином на белия дроб, като начинът му на прилагане е дозово и време-зависим, определен чрез подходящ анализ. Водният екстракт от мениран не упражнява цитотоксичен ефект върху нормалните клетки (например ендотелни и чернодробни клетки).

Изображение: Raffi Kojian, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Билката има леко кисел вкус, адстрингентно и освежаващо действие. Притежава още следните свойства: хепатопротективни, антибактериални, противоракови, разтворител на пикочна киселина, антивирусна активност. Известна е от стотици години с лечебния си ефект при камъни в бъбреците и жлъчния мехур, а също и с подпомагане на организма при борбата му с чернодробно заболяване. С доказано благоприятно въздействие е върху отслабената имунна защита в резултат на вирусни инфекции или злоупотреба с алкохол.

Под формата на капсули, мениран може да се намери в аптеките. Поради благоприятното си въздействие и лечебни свойства, се приема при някои системни функционални нарушения и състояния като:

• чернодробни заболявания, особено хепатит B, хроничен хепатит;
• белодробни заболявания;
• диабет;
• заболявания на жлъчката и жлъчните пътища;
• кожни заболявания;
• бъбречни заболявания, главно при бъбречни камъни;
• с цел детоксикация на организма;
• много добро средство за възстановяване след оперативни интервенции на бъбреците и жлъчката;
• хранителна добавка при деца;
• дизентерия, диария;
• възпаление на очите;
• малария;
• епилепсия;
• болнична жълтеница;
• млечница;
• болки.

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

В Китай и Индия растенията от рода Phyllanthus, от дълги години се използват като традиционни лекарства за лечение на хроничен хепатит Б, прилагани под формата на водни екстракти. Мениран е растение известно още като естествен антибиотик и "разбивач на камъни".

Начин на употреба на мениран

Phyllanthus urinaria се приготвя чрез:

• 1 до 2 супени лъжици сушени билки се заливат с гореща, но не вряла вода. Листата внимателно се разбъркват в продължение на около 1 минута, след това запарката се прецежда. Приема се на 3 равни части преди хранене.

• 2 чаени лъжички изсушена маса от билката се заливат с 500-600 милилитра гореща (не вряла) вода. Запарва се от 3 до 5 минути, последвано от разбъркване и прецеждане. Готовото количество се приема на 3 равни части преди хранене.

Общата доза, която може да се поеме от пациента за един ден, във вид на сухо вещество е 4-5 грама, разделена на 2 или 3 приема. С предпазна цел тази доза се приема за два дни, например при предотвратяване образуването на жлъчни и бъбречни камъни или като хепатопротективно средство.

Внимание!

Не са наблюдавани алергии и странични ефекти при употребата на мениран. Приемът му не се препоръчва при бременност. Не трябва да се използва като заместител на предписани медикаменти.

Заглавно изображение: Mokkie, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons