Блатен хвощ

Блатен хвощ (Equisetum palustre) представлява растителен вид, принадлежащ към отдела на хвощовете Equisetopsida, семейство Хвощови (Equisetaceae). Той е широко разпространен в по-хладните региони на Северна Америка и Евразия. Линей е първият, който описва блатния хвощ с бинома Equisetum palustre в своя Species Plantarum от 1753 г.

Устройство на блатен хвощ

Изображение: Kenraiz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Билката е многогодишен криптофит, растящ между 10 и 50-60 сантиметра височина, в редки случаи до един метър. Грапавото, набраздено стъбло е от един до три мм в диаметър широко, обикновено с осем до десет ребра, в редки случаи от четири до 12. Съдържа заплетени клони. Плътно прилепналите обвивки завършват с четири до 12 зъба. Долните обвивки са тъмнокафяви и много по-къси от обвивките на главния летораст. Централният и валекуларният канал са приблизително с еднакъв размер, но каринарните канали са много по-малки. Централните канали са с размер около една шеста от диаметъра на стъблото.

Equisetum palustre е зелен от пролетта до есента и развива спори от юни до септември. Спорите на блатния хвощ се разпространяват от вятъра (анемохория) и имат четири дълги лентовидни структури, прикрепени към тях. Те седят върху стробили, които са заоблени на върха. Блатните хвощове често образуват подземни издънки и грудки, с които могат да се размножават и вегетативно.

Разпространение на блатен хвощ

Билката расте предимно в богати на хранителни вещества влажни ливади. Среща се в Европа, включително Великобритания, Северна Америка и Азия. Расте от циркумполярния регион до планинските възвишения. Разпространението му намалява. Среща се по бреговете на езера, реки и потоци, блата, водоеми и басейни, влажни ливади и мочурища.

Растенията имат дълбока и проникваща коренова система и могат да бъдат инвазивни. Ако се отглеждат в градината, най-добре да се държат засадени в голям съд, който може да се потопи в земята, за да се ограничи инвазивността им.

Използваема част на блатен хвощ

С медицинска цел се употребява надземната част на блатния хвощ.

Химичен състав на блатен хвощ

Билката съдържа два химикала, за които е доказано, че са отровни за конете: тиаминаза, която разгражда витамин B1, и алкалоидът палустрин. Ето защо е важно за всеки, който отглежда коне, да знае дали този вид расте на пасище в район, от който ще се коси сено.

В билката са открити още палустридиен, малки количества никотин, силициев диоксид, различни минерали, еквизетична киселина.

Лечебни свойства и приложение на блатен хвощ

Изображение: Michel Langeveld, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Хвощът е с изразено стягащо действие и е отличен агент за съсирване, заздравява рани, спира кървенето от носа и намалява изкашлянето на кръв. Помага за ускоряване на възстановяването на увредената съединителна тъкан, като подобрява нейната здравина и еластичност. Инфузия или отвара от растенията се използва за лечение на запек, стомашни и чревни оплаквания.

Токсичност на блатен хвощ

Equisetum palustre е отровен за бозайниците, най-често се съобщава като потенциално фатален за конете, тъй като съдържа алкалоиди палустрин и палустридиен, които разрушават витамин В1. Съдържа и ензима тиаминаза, както бе посочено по-горе. Много тиаминази се денатурират от топлина и някои източници споменават, че Equisetum palustre е безопасен за консумация в умерени количества, когато е правилно сготвен.

Други употреби на блатен хвощ

Стъблата на билката съдържат 10% силициев диоксид и се използват за почистване на метал и като фина шкурка. Могат да се прилагат и като лак за месинг, твърда дървесина и др. Отвара от стъблото е ефективен фунгицид срещу мана, ментова ръжда и черни петна по розите. Също така прави добра течна тор.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons