ОТДЕЛ EQUISETOPHYTA (ХВОЩОВИ)

Обща характеристика: Съвременните представители на Хвощови са 32 вида на род Equisetum. Те са близки по развитие и структура. Имат многогодишни коренища, които често проникват на голяма дълбочина и носят изправени стъбла с връхна инициална клетка. Стъблата обикновено са едногодишни и са единични или с разклонения от втори или от по-висок ранг. Стъблото е характерно с удължените си многоръбести междувъзлия. Всеки възел разполага с якичка от заострени редуцирани листчета, които са съединени в основата си и образуват листно влагалище. Всеки лист е с единично концентрично проводящо снопче. Външната част на епидермиса на стъблото е импрегнирана със силициев диоксид - оттук използването им за чистене, полиране и т.н. Фотосинтезата се извършва от хлорофилната тъкан на стъблото, а не от редуцираните листа. При някои видове (като полски хвощ) надземните стъбла загиват през зимата, а страничните клонки на коренищата се видоизменят в заоблени, богати на резервни вещества презимуващи грудки. Сред Хвощовите се срещат и вечнозелени видове (зимен хвощ), при който надземното стъбло се запазва и през зимните месеци.

Спорофилите са многоъгълни шипчета, събрани в многобройни последователни възли, разделени от къси междувъзлия като се образуват връхни класчета. При узряване на спорите клетките на тапетума се разкъсват и протопласта се разполага като плазмодий между спорите. Спорангият отделя зелени спори с особена структура. Около ендоспория и екзоспория се образува периспорий от няколко слоя, от които най-външния се състои от две ленти (елатери), които се разширяват на края си. Когато спорите изсъхнат, те се развиват, но остават закачени една за друга и за екзоспория. При овлажняване на въздуха елатерите отново се завиват. Всички спори са еднакви и при покълване образуват наделен протал.

Представителите на род Equisetum са разпространени главно по влажни местообитания от тропиците до по-северните райони.

Класификация: Най-важните разреди са:

   * Sphenophyllales
   * Equisetales