Ехинофора

Ехинофора (Echinophora sibthorpiana) представлява едногодишно или многогодишно тревисто растение, известно като турска билка за туршия. Класифицира се към семейство Сенникоцветни (Umbelliferae, Apiaceae).

Устройство на ехинофора

Растението има осев, вдървесен корен. Стъблото му е с височина от 20 до 50 см, разклонено от основата. Листата са перести, а най-горните цели. Цветовете са събрани в сложни сенниковидни съцветия разположени по разклонението на стъблото. Плодът е сух, с къси ребра и единични канали. Опрашва се от насекоми. Размножава се чрез семена.

Разпространение на ехинофора

Билката произхожда от Югоизточна Европа, Крим, Западна и Централна Азия и Североизточен Афганистан. Расте по сухи каменисти припечни места, с южно изложение, на плитки каменисти горски почви. Вирее в Южна България на надморска височина от 100 до 250 метра. Част от находищата на билката у нас попадат в Натура 2000.

Използваема част на ехинофора

Извлеченото етерично масло от растението се употребява с медицински цели. Цялата билка е подправка и репелент.

Химичен състав на ехинофора

Важно вещество, което се добива от билката е нейното етерично масло. То съдържа 3-карен, метилевгенол и феландрен. Фенилпропаноидът метилевгенол е идентифициран като основното съединение в билката, което представлява 48,13% от общия състав на маслото добито от нея. От надземните части на растението са изолирани терпени (стъбла и листа), монотерпенови въглеводороди (в най-големи количества алфа-феландрен, о-цимен и феландрен).

Лечебни свойства и приложение на ехинофора

Не е напълно проучен фармакологичния потенциал на билката и научните данни за този растителен вид са ограничени. Ехинофората притежава добър потенциал за използване като биопестицид и репелент, екологична алтернатива на синтетичните пестициди. Понякога се използва като ароматизатор в тархана и кисели краставички. Може също така да подобри ферментацията на тарханата.

Хидродестилираните етерични масла, получени от надземни части на дивата и култивирана Echinophora tenuifolia subsp. sibthorpiana, са анализирани за антимикробна активност. Идентифицирани са общо 28 съединения, представляващи повече от 99% от маслата. феландрен (13,22% и 55,27%), 3-карен (49,29% и 4,03%) и метилевгенол (22,59-25,69%) са открити като основни компоненти на маслата от дивите и култивираните растения. Етеричните масла, получени съответно от дивите и култивираните видове, се различават значително както в процентното съдържание на основните компоненти, така и в противогъбичния си ефект. феландренът е по-доминиращ в култивираните растения (55,27%), отколкото в дивите (13,22%), докато 3-каренът е по-изобилен в дивите растения (49,29%). При противогъбичните анализи и двете масла показват умерена до висока активност срещу три фитопатогенни гъбички - Fusarium oxysporum, Rhizoctonia solani и Alternaria alternata.

Експериментите сочат, че E. tenuifolia subsp. sibthorpiana има висок потенциал за добив на етерични масла при условия на култивиране - повече от 3,5 пъти етерично масло е получено от единица площ в сравнение с дивите растения. Въпреки че компонентите на етеричните масла са почти еднакви при условия на култивиране, настъпват значителни промени в техните количества. Етеричните масла извлечени от култивираните растения показват по-висока биологична активност в сравнение с тези получени от дивите представители. По-високо производство на етерични масла и по-високата им биологична ефективност могат да бъдат постигнати чрез култивиране на билката.

Заглавно изображение: Josep Gesti, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons