Джанка

Джанка (Prunus cerasifera, Cherry plum, Myrobalan plum) представлява красиво цъфтящо дърво или храст, което ражда малки, в повечето случаи с кисел вкус плодове, принадлежащо към семейство Розоцветни (Rosaceae). Според изследвания в страни от Балканския полуостров, джанката е определена като един от най-богатите на хранителни вещества плод измежду представителите на род Prunus. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Джанките са медоносни растения.

Устройство на джанка

Джанката израства на височина от 6 до 15 метра. Развива се под формата на дърво или храст. Има широка корона, неправилно оформена, с преплетени в нея клони. Младите клончета са лъскави, гладки, с кафяво-червеникав цвят, а старите са груби и с тъмно сиво оцветяване.

Джанката е широколистно дърво, с размери на листата от 4 до 6 см дължина. Имат овално-елипсовидна, продълговато-елипсовидна или яйцевидна форма. Обикновено са със заострен и назъбен листен ръб. Разположени са на къси дръжки от 1-1,5 см дължина, на снопчета или последователно по клонките.

Това дърво е едно от първите цъфтящи в умерените ширини, като обикновено започва още през февруари. Цветовете на джанката са красиви бели, с размери около два сантиметра в диаметър. Състоят се от пет венчелистчета, множество големи тичинки с жълти прашници и бели дръжки, и светло зелен център.

Плодовете на джанката са костилкови и могат да бъдат жълти, червени, жълто-червени на цвят. Имат диаметър от 2-3 см и кръгла форма. Зреят от юли до средата на септември месец.

Изображение: An-d, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; wikimedia.org

Разпространение на джанка

Този вид растение е разпространено в Централна и Източна Европа, Близкия Изток и отчасти в Северна Америка. За родина на джанката се предполага, че е Балканският полуостров и Средна Азия. Виреят на различни места и при различни климатични условия, на надморска височина до 1500 метра и дават големи количества плодове от 200 до 300 килограма.

Използваема част на джанка

Употребяваната част от джанката са цветовете, плодовете и листата й.

Химичен състав на джанка

Плодовете на джанките не са особено богати на витамин С, но съдържат витамини А, В4, В9 и К. Съдържат още калий, калций, магнезий и фосфор, органични киселини и пектин.

Костилките на джанката, подобно на други членове от семейство Розоцветни (Rosaceae), съдържат гликозиди, включително амигдалин. При разграждането на тези вещества се образува водороден цианид под формата на газ.

В листата на растението е установен кумарин, който притежава антикоагулантни свойства.

Лечебни свойства и приложение на джанка

Джанките са много добър източник на енергия, подпомагат обмяната на веществата и повишават тонуса на организма. Поради тази причина се препоръчват за консумация от уморени, отпаднали и отпуснати хора.

Плодовете на това растение имат добро диуретично и слабително действие. Полезни са при подагра, ревматизъм и висок холестерол. В китайската медицина, плодовете се употребяват като средство против повръщане. Голямото съдържание на фибри в тях помагат за доброто храносмилане и участват в лечението на запек и лениви черва. Листата на дървото съдържат кумарин – вещество, което има противосъсирващо действие, и като такова предотвратява образуването на тромби в артериите и вените.

Някои специалисти твърдят, че джанките успешно предпазват от остеопороза и влияят положително на жените, които са навлезли в периода на менопауза.

Токсичност на джанката

Всички представители на рода, към който принадлежи джанката, съдържат амигдалин и пруназин, вещества, които се разграждат във вода, при което образуват циановодородна или прусова киселина. Тези химични съединения се откриват в семената и листата на растенията. В малки количества циановодородът, това изключително отровно съединение, стимулира дишането, подобрява храносмилането и дава чувство за благополучие. Твърди се, че е от полза при лечението на рак. В излишък обаче може да причини респираторна недостатъчност и дори смърт.

Изображение: Jörg Hempel, CC BY-SA 3.0 DE, via Wikimedia Commons; Jeremy norbury, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Джанката - цветен еликсир на Бах

Цветът на джанката е един от 38-те цвята използвани за получаване на Цветните елексири на Бах, прилагани като метод на лечение в алтернативната медицина. В тази посока джанката е лекарство срещу тревожност, предпазва от чувството на страх, несигурност, изтощение и ни осигурява душевно спокойствие. Пациентите в такова състояние изпитват силно безпокойство и абсурдни притеснения. Хората, които се нуждаят от това лекарство, най-често имат чувството, че губят властта над ума си, стават нечувствителни или може би са на прага на душевен колапс. Такива хора са раздразнителни, нервни, крещящи и необичайно насилствени - към тях или към други хора. Пациентите в такова състояние изпитват силно безпокойство и абсурдни притеснения. При всяко подобно състояние терапията с еликсира от джанка осигурява спокойствие, логично поведение и хармония. Екстракти от цветовете на джанката са използвани от д-р Едуард Бах за лечение на хора, страдащи от страх за загуба на самоконтрол. Използват се още като лекарство при състояние на напрегнатост и при пациенти на ръба на нервно разстройство. Цветните елексири на Бах, в които джанката участва, като цяло се прилагат при нарушения в менталните и емоционални състояния.

Есенцията от цветовете й се влага в препарати против страх, физическо и емоционално изтощение, проблеми със съня.

В обобщение, като цветен еликсир на Бах джанката е защитно средство от "отчаяние", "страх от загуба на контрол над ума" и "страх от извършване на нещо страшно, неразумно, неправилно с опустошителни размери". Тя е една от петте съставки в "Ресурсното средство за защита" на Бах.

Джанка в кулинарията

Джанките са застъпени широко в грузинската кулинария. От тях се прави Ткемали сос, който се използва с риба, месо, картофени и тестени изделия. Сочното месо от плодовете на джанките е популярна суровина и в българската национална кухня. От него се приготвят сокове, пестил, компоти, пайове, конфитюри, сладка, трушии, месни гювечи. От тях се произвежда емблематичната за България ракия, наречена още „джанковица“. Плодовете влизат и в състава на рецепти за направата на ликьори. Използват се за подкиселяване и придаване свежест на пролетни ястия.

Флорална декорация и други употреби на джанката

Красивите снежнобели цветове и богатата зеленина, правят джанката предпочитано дърво за декорация на градини. Този вид се използва и за направата на бонсай или други форми на жива скулптура.

От листата й може да се получи зелено багрило, а от плодовете тъмно сиво до зелено. Дървото е доста добра преграда за вятъра, въпреки че не може да издържи прекалено дълго на негово излагане. Често се използва като подложка за отглежданите на сливи и като жив плет.

Внимание!

Употребата на джанка не довежда до развитие на нежелани ефекти. Прекомерната й консумация може да провокира стомашно-чревен дискомфорт.

Заглавно изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons