Дебрянка

Дебрянка (Sanicula europaea) е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). Билката е възхвалявана още в миналото и начините и на употреба са записани във фолклорната (народната) литература. През средните векове Sanicula europaea е била едно от най-важните лекарствени растения, с което са се лекували болести на дихателните пътища и на храносмилателната система.

Устройство на дебрянка

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Корените на билката са светлокафяви, проникващи дълбоко в почвата. Стъблото е до 40 см високо, голо, изправено. Листата при основата са с дълги дръжки, разделени на 3 до 5 дяла. Цветовете са розово-бели, събрани на върха на стъблото в 3-5 неправилни сенничета (съцветия). Подредбата на цветовете в съцветия зависи от пола им, като периферните цветове са мъжки, а вътрешните са двуполови. Билката цъфти от май до юли. Плодът на дебрянката е покрит от кукести шипчета.

Разпространение на дебрянка

Sanicula europaea е разпространена в Европа, Азия, Африка. Често расте под групи от дървета и храсти, на склонове, обикновено в райони, които са били оформени като пасища или ливади. Предпочита влажни места.

Използваема част на дебрянка

От билката се употребяват надземната част и коренищата й. Бере се от юни до август месец. Надземната част се събира по време на цъфтене на растението, а коренищата му се вадят през есента. Сушат се в проветриви помещения на температура до 50 градуса.

Химичен състав на дебрянка

Надземната част на растението съдържа: етерично масло, кристален сапонин, смоли, горчиви вещества, калиеви соли, витамин С, хидроксиянтарна (ябълчна), монохидрокси-трикарбонова (лимонена) и оксалова киселини.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Коренищата съдържат малко етерично масло, алантоин, сапонини. Въпреки, че сапонините са токсични, те много слабо се абсорбират от тялото и така са склонни да преминават през него без да му причиняват вреда. Унищожават се при цялостна топлинна обработка на растението. Сапонините се намират в много растения, включително и такива, които често се използват за храна, като например някои видове боб. Те притежават бактерициден ефект.

Лечебни свойства и приложение на дебрянка

Дрогата се използва за медицински цели, благодарение на своето кръвоспиращо, газогонно, отхрачващо, антиоксидантно, очистващо, противовирусно и укрепващо действие. 

Заболявания, при които се прилага запарка от дебрянка

• болки в стомаха;
• диария;
• хемороиди;
• ангина;
• кръвоизливи;
• кашлица;
• скорбут;
• еризипелоид;
• обриви;
• сифилис;
• гонорея;
• дизентерия.

Изображение: Pipi69e, Public domain, via Wikimedia Commons

Дебрянката се използва за лечение на рани и кървене в стомаха. Това е една мощна билка, която силно се препоръчва при онкологични заболявания, както и за овладяване на прекомерна менструация. Също така се използва за намаляване на кръвоизливи в гръдния кош, белите дробове, червата и бъбреците. Билката с успех се включва и в лечението на тежка кашлица, болки в гърлото, повръщане на кръв и слуз, бяло течение, диария и дизентерия. Ефективна е в терапията на болести като скорбут, еризипелоид, обриви. Поради мощната й способност да чисти токсини от лигавиците на тялото, е добър избор за лечение на венерически заболявания като сифилис и гонорея.

Sanicula europaea намира и външно приложение като смачканите й листа в прясно състояния се прилагат върху рани, циреи, обриви, при контузии, ревматизъм. Използва се и в хомеопатията.

Форми на употреба на дебрянка

• запарка;
• паста.

Начин на употреба

• запарка от надземната или подземната част на растението - 1 супена лъжица  се залива с 400 милилитра вряла вода. Оставя се да изстине, прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3 пъти на ден. Запарката може да се употребява и за гаргара.

Внимание!

Да се използва внимателно от хора употребяващи лекарства за понижаване на кръвното налягане и диуретици. Да не се използва по време на бременност и кърмене! Бъдете внимателни с дозировката и се консултирайте с лекар или фармацевт преди употребата на дебрянка.

Заглавно изображение: Yeerge, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons