Орех малабар

Орех малабар (Justicia adhatoda, Аdhatoda vasica, Malabar nut) представлява лечебно растение, родено в Азия, широко използвано в Сидха медицина, Аюрведа и Унани системите на медицината. Принадлежи към семейство Акантови, Страшникови (Acanthaceae).В Англия е по-известно с името Malabar nut. На латиница се нарича още Vasa, Adhatoda, Vasaka, Adatodai, Arusa, Adulsa, Bakas, Malabar Nut Tree.

Устройство на орех малабар

Изображение: Ks.mini, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Орехът малабар расте под формата на храст. Стволът му представлява съвкупност от клони, които прорастват директно от корена. Растежът им е възходящ, силно разклонени и с жълтеникаво оцветяване на кората към върховете им. Листата са с лентовидна или яйцевидно-продълговата форма, дълги от 10 до 15-16 см и широки от 3 до 5 см. Разположени са срещуположно на клончетата, с гладки листни ръбове и остри върхове, а дръжките им са с дължина - 2-8 см. Разполагат с от 8 до 10 двойки латерални листни вени. При изсъхване придобиват матов кафяво-зелен цвят. Имат горчив вкус и миризма на силен чай. Цветовете са бели, с атрактивни венчелистчета, като нискостоящите са украсени с лилави пръски. Събрани са в големи, плътни, аксиларни шиповидни съцветия. Плодовете са покрити с мъх и представляват малка капсула, която съдържа четири семена. Имат форма подобна на карта спатия.

Разпространение на орех малабар

Родният ареал на разпространение на растението е установен в Хималаите, Шри Ланка, Непал, Индия, Пакистан, Индонезия, Малайзия, Китай и Панама, където се смята, че е било пренесено. Расте на надморска височина до 1000-1300 метра.

Използваема част на орех малабар

Листата на растението се изпозлват в продължение на повече от 2000 години в Аюрведа медицината. С медицински цели се употребяват и цветовете, корените и кората на вида.

Химичен състав на орех малабар

Листата на Adhatoda vasica съдържат фитохимикали като алкалоиди, танини, сапонини, феноли и флавоноиди, вазицин, N-оксиди на вазицина - вазацинон, деоксивазицин, оксивазицинин, майонтон, етерично масло, каротин, витамин C. Най-важното вещество в тях е вазицинът, хиназолинов алкалоид. Добивът на вазицин от растението е бил измерен като 0,541 до 1,1% от сухото тегло. Екстрактът от листата, се считат за безопасен, както и маслото в него, коетосе характеризира с ниска токсичност.

Цветовете съдържат следните химически вещества: бета-ситостерол-D-глюкозид, кемпферол, кветерин, гликозиди на кемпфероланд.

От корените на ореха малабар се отделят следните съставки: вазицинолон, вазикол, пеганин, ходрокси оксихалкон, глюкозил оксихалкон.

Други компоненти установени в билката са вазицин ацетат, ароматни летливи вещества, адхатонова органична киселина, 2-ацетил бензиламин.

Лечебни свойства и приложение на орех малабар

Изображение: ShineB, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Вазицинът, част от химичния състав на растението, притежава свойствата на бронходилататор, респираторен стимулант, антибиотично и хипотензивно средство, сърдечен депресант, утеротонично и абортивно средство. На негова основа е произведено муколитичното лекарство Бромхексин. Други две вещества в билката - вазицин ацетат и 2-ацетил бензиламин, показват антимикобактериално действие насочено срещу Mycobacterium tuberculosis. Това свойство на билката дава надежди за развитието и производството на нови алтернативни лекарства за лечение на туберкулоза. В изследвания е установено също, че листата на орехът активират храносмилателният ензим трипсин, както и показват значителна активност при глисти.

Свойства на орех малабар

• отхрачващо;
• антитусивно;
• бронходилататорно;
• противоастматично;
• действие на антибиотик;
• спазмолитично;
• противодиабетично;
• антихеморагично;
• стимулиращо образуването на тромбоцити;
• хипотонично;
• противоревматично;
• успокояващо;
• противохелминтно;
• антипиретично;
• муколитично;
• утеротонично, окситоциноподобно;
• противовъзпалително;
• жлъчегонно.

Състояния и заболявания, при които се използва орех малабар

• бронхити;
• астма;
• емфизем;
• задух;
• обструктивно заболяване на дихателните пътища;
• пневмония;
• туберкулоза;
• спазми;
• болки;
• високо ниво на кръвната захар;
• ринорагия;
• обилно менструално кървене;
• кръвоизливи от устата и ануса;
• пептична язва;
• хемороиди;
• следродилно кървене;
• тиф;
• дифтерия;
• диспепсия;
• вирусна хеморагична треска денга;
• сърцебиене;
• високо кръвно налягане;
• артрит - локално приложение на паста от листата на билката;
• глисти;
• антракс;
• абсцеси;
• жълтеница;
• краста;
• хематурия.

Както вече бе споменато в началото, орехът малабар е активна част от различните видове индийска медицина. Ето някои от приложенията на различните негови ботанически части при редица заболявания:

• при остра и хронична кашлица може да използвате сок от листата на билката смесен с мед и джинджифил, или само сок подсладен със захар
• състояние на астма се облекчава при вдишване на дим при горене на сухи листа
• кървенето спира веднага при употребата на сок от листата с мед и злато
• при ревматични отоци и кожна алергия използвайте локално прясно настъргани листа
• сок от листа смесен с равно количество мед лекува киселини и оригване
• отвара от корена на ореха малабар лекува задържане на урината
• отвара от листата помага при хронична кашлица
• при астма се използва следната отвара - сок от листа на орех малабар, мед, семена кимион, джинджифил
• сок от листата повишава броя на тромбоцитите
• при прекомерно менструално кървене се приема сок от листа и Jaggery (тръстикова захар, обработена по традиционен начин в Азия)
• при треска може директно да консумирате сок от листата на растението
• при болки в стомаха може да пиете отвара от листа
• при туберкулоза помага сок от листа с мед
• при малария се използва чист листен сок
• при запек помага отвара от листна маса подсладена с мед
• навяхване и изкълчване се подпомагат от ферментирала отвара от листа, приета вътрешно
• прах от билката се кипва в сусамово масло - ефективно средство за спиране на кървене и облекчаване на инфекция на ухото.
• паста от листата се нанася върху корема за облекчаване на инфекция на пикочните пътища
• цветовете се използват за облекчаване на парене при уриниране, като ефективно отхрачващо средство, при запек и диспепсия
• в комбинация с други билки орехът малабар помага за намаляване на LDL - холестерола.

Изображение: Ringer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В Аюрведическата медицина, орехът малабар се използва главно при респираторни заболявания и кашлица. Ето и още някои от болестите, при които намира приложение в този вид медицина: проказа, заболявания на кръвта, проблеми със сърцето, висока температура, повръщане, загуба на памет, левкодерма, жълтеница, тумори, проблеми в устата, болки в очите и гонорея.

Локално се прилага при пиорея и гингивално кървене. Паста от листа се нанася на поразените места с уртикария и при невралгии. Сок от тях участва в лечението на дизентерия и диария. В родният ареал на разпространението си, билката се използва често като окситоцино-подобно средство за засилване на маточните контракции, ускоряване и облекчаване на родилния процес. Листата на растението се използват от местното население за лечение на кашлица, простуда, астма.

Начин на прием на орех малабар

Орехът е съставна единица на множество билкови лекарства. При тях спазвайте предписаната схема на прием от лекар или описанието на етикета на препарата.

При прием, непредписан от медицински специалист, билкарите често препоръчват той да бъде в размер на:

• 1-3 грама изсушени листа на ден;
• 0,5-1,5 грама на ден сухи корени;
• 1-3 милилитра течен екстракт на ден.

Орехът малабар е и символ на провинция Пенджап в Пакистан. Дървесината му е мека и много подходяща за лесно възпламеняване на барут. Племето кхази в Индия готви листа като зеленчуци.

Внимание!

При употребата на орех малабар не са установени странични ефекти. При прекален прием могат да се наблюдават диария, повръщане, раздразнение на стомашно-чревния тракт.

Да не се използва по време на бременност и кърмене. Безопасността на приемът му не е тестван при деца, затова не трябва да се употребява от тях.

Бъдете внимателни, когато приемате тази билка с други лекарства или добавки, особено такива с отхрачващи или спазмолитични ефекти.

Заглавно изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons