Пирамидна моторна система

Пирамидната система осъществява съзнателният контрол върху движения на тялото, крайниците и лицето. Тя е изградена от два основни пътя:

• tractus corticospinalis (pyramidalis) - корово-гръбначномозъчен път;
• tractus corticonuclearis - кортиконуклеарна система.

Пътищата на пирамидната моторна система водят началото си от моторната зона в кората на крайния мозък и окончават директно или чрез къси интерневрони върху моторни неврони, струпани в двигателните ядра на черепномозъчните нерви и предните рога на гръбначния мозък. В състава на двата пътя влизат и сетивни влакна, завършващи в сетивните ядра в мозъчния ствол и сетивните неврони в задните рога на гръбначния мозък. Пирамидните пътища представляват снопове от бяло мозъчно вещество, започващи от първичното моторно поле - gyrus precentralis (4-то поле по Бродман). Те съдържа и влакна, идващи от вторично соматомоторно и допълнително моторно поле, които окончават в базалните и мозъчностволови ядра на екстрапирамидната система и във функционално отношение принадлежат към нея.

1. Кортикоспиналният път представлява голям сноп, който обединява около 1 милион нервни влакна. 1/3 от тях изхождат от горните 2/3 на gyrus precentralis и от прецентралното делче. Втората трета са аксони, започващи от премоторното поле (полета 6 и 8 по Бродман), а последната - от gyrus postcentralis (соматосетивна кора - полета 3, 1 и 2). Влакната на tractus corticospinalis преминават през задното краче на вътрешната капсула (capsula interna), след това продължават в crus cerebri на средния мозък, лонгитудиналните влакна на моста и достигат до пирамидата на продълговатия мозък. В кръстовището на пирамидния път (decussacio pyramidum) приблизително 85% от влакната прекосяват срединната равнина и продължават низходящия си ход в контралатералната половина на гръбначния мозък като tractus corticospinalis lateralis. Те завършват в предните гръбначномозъчни рога на нивото на всичките му сегменти направо върху мотоневроните или посредством къси интерневрони. Около 15% от влакната на пирамидния път продължават като tractus corticospinalis anterior (ventralis) и на нивото на шийните и гръдните спинални сегменти прекосяват бялата комисура, като достигат до мотоневроните в предните рога на контралатералната страна. И по двата пътя - латералния и вентралния, до двигателните преднорогови неврони на гръбначния мозък достигат влакна, водещи началото си от срещуположната крайномозъчна хемисфера.

При засягане на tractus corticospinalis на пирамидната моторна система от патологичен процес в областта на главния мозък се нарушава двигателната активност на противоположната телесна половина. При увреда на латералния кортикоспинален път се засяга предимно същата половина на тялото, без да е налице напълно отпадане на пирамидните функции. Това се дължи на идващите до мотоневроните импулси по предния кортикоспинален път от контралатералната страна. При прекъсване на пътищата на пирамидната система настъпва парализа, която се характеризира с невъзможност за извършване на волеви движения на съответната телесна половина. След кратък период на потискане на сухожилните рефлекси и намален тонус на мускулите настъпва усилване на рефлексите и повишен мускулен тонус - развива се т. нар. спастична парализа. Едностранното прекъсване на пирамиден път с парализа на горен и долен крайник е известно като хемиплегия.

2. Влакната на tractus corticonuclearis са част от пирамидната моторна система. Те водят началото си от долната трета на първичната соматомоторна кора (gyrus precentralis) и вървят низходящо като преминават през коляното на вътрешната капсула, вентралната част на мозъчното краче, като окончават последователно в двигателните ядра на краниалните нерви по протежение на средния мозък, моста и продълговатия мозък. По-голямата част от влакната прекосяват срединната равнина и достигат до срещуположните двигателни ядра. Така тези ядра получават инервация и от двете полукълба. Изключение прави долната половина от моторното ядро на лицевия нерв (n. facialis), което инервира мимическите мускули под нивото на очната цепка, а така също и ядрото на подезичния нерв (n. hypoglossus), който инервира мускулите на езика. До тези ядра достигат единствено кръстосаните влакна от срещуположното мозъчно полукълбо. При увреда на tractus corticonuclearis се развива пълна парализа само на посочените мускули от контралатералната половина на главата. Останалите мускули - очедвигателните и дъвкателните, се засягат в значително по-слаба степен, поради запазения същестранен пирамиден контрол. Малка част от влакната на този път завършват върху интерневрони на ретикуларна формация, които от своя страна образуват синаптични връзки с мотоневроните от двигателните ядра.

От соматосетивната кора започват сетивни влакна, които влизат в състава на двата пътя на пирамидната система. Те завършват върху неврони на сетивните ядра на краниалните нерви и в задните гръбначномозъчни рога върху клетки, от които започват възходящите сетивни пътища. Чрез тях кората на крайния мозък модулира сензорните им импулси по механизма на обратната връзка.

Окуломоторната система не е част от пирамидната моторна система, но е включена в темата, тъй като контролира движенията на очните ябълки. Те се осъществяват от външните очни мускули, които се инервират от три черепномозъчни нерви - n. oculomotorius, n. trochlearis и n. abducens. Моторните неврони в техните ядра се повлияват от множество отдели на главния мозък. Ядрата им са свързани с вестибуларните ядра и nucleus interstitialis чрез медиалния надлъжен сноп, което позволява реализирането на вестибулоокуларните рефлекси за запазване на стабилен образ върху ретината при движение на главата. Ядрата на очедвигателните нерви получават аферентни влакна от area perforata, colliculi superiores, ядрото на троичния нерв в средния мозък (проприорецепция), nucleus prepositus hypoglossi. Движението на очите се контролира от редица корови полета: фронталното очно поле (8-мо и отчасти 6 и 9-то поле по Бродман), поле 46 и задните части на gyri temporales medius et inferior контролират попадането на нови интересни обекти върху централната ямка на ретината (волеви сакади). Поле 7 (задна част на теменния дял) участва при привличането на внимание и насочване на погледа към обекти на интерес.